Специално за “Труд” д-р Людмила Емилова продължава своята поредица на дълголетието. Тя е лекар с три специалности - вътрешни болести, кардиология и ревматология и здравен мениджмънт. След като изпитва системата за лечение с плодове, чай и мед върху себе си и успява да се спаси от много тежки болести, решава, че ще се довери на природосъобразната медицина. Насърчава я създателката на метода Лидия Ковачева. През 1993 г. д-р Емилова открива медицинския си център за безлекарствено лечение, през който са преминали над 45000 пациенти от цял свят. Мнозина са се спасили от шаблонно дефинираните от официалната медицина като нелечими заболявания и като бонус са стопили килограми, при това с траен ефект. През 1997 г. д-р Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на САЩ.

Ние, българите, сме щедро дарени с духовни учители. Достатъчно е да споменем Дънов, Димков, Лидия Ковачева. Освен всичко друго тях ги обединява всеотдайната любов към хората и грижата за здравето им като висша ценност. Постигането на здраве става без натрапване на непосилни правила, а с поставяне в центъра на вниманието цялостната индивидуална човешка същност.

До Лидия се докоснах първо чрез “Вестник книга”. Там бе публикувана преди издаването нейната книга “Гладът- приятел и лекарство”. Работех в санаториум на МВР в курорта “Дружба” /днес “Св. Константин”/ и буквално за една нощ прочетох невероятни неща, които преобърнаха живота ми.

Виждах, че купищата лекарства не облекчават пациентите ми, а и самата аз страдах от мъчителна 10-годишна мигрена, изпитите хапчета за която доведоха до повишаване на креатинина и уреята ми и реална заплаха от хемодиализа след няколко години. Всяка сутрин се събуждах без сили и желание за живот.

Решението ми беше светкавично - отидох в София и се срещнах с Лидия. Когато я видях в рамката на вратата на скромното є жилище, имах сили да кажа само, че съм една много болна и за това нещастна лекарка от Варна. А тя ме попита страдам ли от запек. Всъщност не просто бях страдала, а се бях самоубивала, без да се замислям. И разбира се, останах учудена. Какво общо има някакъв си запек с кралската ми болест - мигрена? И как Лидия разбира значението на връзката между двете състояния, като е художник, а не лекар.

Нещата бързо си дойдоха на мястото. В разговорите с нея открих нова вселена на отношение към страданието и болката. Като всяко гениално нещо, и това се оказа просто - омекотена форма на гладуване, дълбоко свързана с националните традиции. Мъдрата лечителка беше много щастлива, че млади лекари /ние, тримата - д-р Гайдурков, д-р Георгиева, и аз/ се интересуваме от системата и искаме да я обогатим с опита си.

Канех Лидия и във Варна, където в огромни салони правехме срещи с пациенти и последователи. Тя често казваше, че във всеки ден от живота си научава по нещо ново и че от десетилетия не е изпила и един аспирин. Нейният случай също е удивителен - от човек, на когото лекарите дават няколко месеца живот, само с плодове, чай и мед тя успява да оздравее и да изгради дух, спасяващ хиляди хора.

Спомням си, как в първото интервю, което дадох за всекидневник, споделих, че когато станем нормална държава, веднага ще обявим Ковачева за светица. Е, явно, че 26 години по-късно това не се е случило, но убеждението ми нито за миг не се е разколебало. Особено силно се връщам към него в дните около паметни дати, свързани с Лидия. На 31 август се изпълниха 103 години от рождението є. Сякаш белият ореол на косите є и ярката синева в очите є никога не са си отивали. И под някое прекрасно дърво в рая тя пие чай с мед и се чуди как да спре недомислията и тъпкането с храни боклуци на земните човеци. Може би като ги замеря с ябълки?

Мила Лидия, на теб съм посветила цялата си работа в медицинския център и съм намирала упование в трудни моменти. Вече над 45000 души са посетили нашия център и са получили спасение от болести, и са научили как да живеят по законите на природата. Твоята скромност и доброта остават завинаги в сърцата на мислещите хора.

Често ми задават въпроси за Лидия. Точният и изчерпателен отговор е, че тя беше вдъхновение нещата да се правят по най-добрия начин. От това вдъхновение съм си съставила няколко златни правила.

Златните правила на д-р Людмила Емилова

• Не брой правилата, брой приятелите и сладките залъци, споделени с тях.
• Обичай ближния, дай му мъдрост и съвет и го остави да ги приеме със сърцето си, а не под натиск.
• Българските мъдреци казвали всеки лек да се пие “на гладно сърце” и сами давали пример за постоянство и здрав дух.
• До обед хапвай само пресен плод, пий фреш или смути.
• Чети внимателно етикетите- био храните може да се окажат отрова, а многото Е-та може да означават Е-кзекуция.
• Човешкото тяло е самовъзстановяваща се уникална система и ще остане такава, докато хората имат глави на раменете си.
• Пейте вместо да се ядосвате, спомнете си песни от детските дни и предайте тяхната умилителна хармония на наследниците си.
• Спазвайте постите и го правете не само за тялото, а и за чистотата на душата си. Добрият жест храни повече от тонове лакомства.
• Кажете на децата, че лъскавите опаковки носят болести и натоварване.
• Бъдете във всеки свободен ден край морския бряг, край водопади или в борова гора. Това са местата, където с всяко вдишване се обогатяваме с огромни количества жизнена енергия /прага/.
• Избирайте продукти от незамърсени градини според годишното време.
• Помнете, че родителството започва от първата минута, в която поискате да имате дете. Малките трябва да се кърмят дълго време, за да растат здрави и умни.
• С плодове, чай и мед ще се отървете от многобройни болести и ще прибавите живот в годините си.
• Радвайте се на живота и се доверявайте на лекар, който сам е опитал системата на здравословното хранене.