“Лимонов. Балада за Еди” е биографична драма

Режисьорът за четвърти път е в официалната селекция

Централният персонаж избира изгнанието

Руският режисьор Кирил Серебреников показа новия си филм “Лимонов. Балада за Еди” (Италия, Франция, Испания) на фестивала в Кан. Той е биографичен разказ за поета и писателя Едуард Вениаминович Савенко (1943-2020), който по произход има украинска фамилия и е отраснал в Харков, преди да отиде в Москва. Тъкмо там се развива творческата му работа и все по-често в литературните издания се появява псевдонимът Лимонов. Но за различни опозиционни дейности и публикуване на “неудобни” книги с добре известния щемпел Самиздат, попада в окото на КГБ като заклет “антисъветчик”, макар самият той да декларира леви възгледи и въпреки, че баща му навремето е бил офицер в НКВД. Това плюс неприкрития му свободолюбив характер и непокорно публично поведение, го отпраща в коловоза на опозиционер и дисидент.

Плакат на биографичната драма.

Филмът обаче не иска да е просто “биографична справка”, а е построен в по-амбициозна плоскост: психологическата мотивация на личността към свобода и независимост, ала най-често по ръба на нещастието! Лимонов е представен на екрана тъкмо по този начин в основните му житейски измерения: талант и поезия, любов и разочарования, въодушевление и депресивни пропасти. А непокорното му свободолюбие е естествено преплетено с ярка мотивация на творческото его, което го прави безкомпромисен дори към всеобщо признати писатели. Иронизира Солженицин за пасторална изостаналост, нарича Бродски “гений от старата школа”, остро и безапелационно се отнася към Евтушенко, който по онези години е на върха на славата си!

Филмовият разказ проследява както нарастващата неприспособимост на Лимонов към съветската реалност, така и трудните му емигрантски години. Защото след отказ да сътрудничи на КГБ и пред възможността да попадне в затвор, Лимонов избира изгнанието - първо в САЩ, а по-късно и във Франция. В емиграция е до падането на берлинската Стена, след което се връща в родината, без да е очарован ни най-малко от реалността, в която попада.

Не е изненадващо, че тъкмо режисьорът Кирил Серебреников се е заел с биографичен филм за Лимонов. Той самият има подобна житейска парабола. След успешната му работа в театралния център “Гогол”, но притиснат от съдебни дела с обвинения за финансови нарушения, сега също живее извън Русия и прави филмите си най-често във Франция и Германия. Той имаше великолепно начало в руското кино с ранния си филм “Изобразявайки жертвата” (2006), а в Кан е за четвърти път след “Ученикът” (2016) “Грип у Петрови” (2021) и “Жената на Чайковски” (2022).