Няколко значими международни събития привлякоха тези дни вниманието на световната общност. В Делхи, Индия, завърши поредната среща на Г-20. На нея Русия и САЩ одобриха заключителната декларация, в която не се критикува Русия за войната в Украйна, нещо повече, Русия там изобщо не се споменава. Означава ли това, че има изгледи за започване на преговори за мир? Според г-н Кючуков войната в Украйна снабди САЩ и Китай със значими и зависими от тях съюзници в лицето на съответно ЕС и Русия. Но реалното противоборство ще бъде между Вашингтон и Пекин. БРИКС пък се разшири с нови 6 страни, какво означава това? 

- Вашият коментар за срещата на върха на Г-20 в Делхи, господин Кючуков?
- Срещата в Индия бе поредният сблъсък в рамките на геополитическата конфронтация, доминираща в света през последното десетилетие и половина. На практика международните институции и структури се превърнаха от платформи за диалог и сътрудничество в поле за конфронтация и противоборство. Това се отнася не само за Г-20, но и за цялата система на ООН. И това е най-негативната промяна в международните отношения от началото на века. Докато преди международните институции бяха форум за аргументиране на позиции в търсене на общи решения, сега те са трибуна за отправяне на обвинения в опит на налагане на едностранни позиции. Което води до нерадостния извод: следвоенният световен ред ерозира, но на негово място не се ражда нов, а се очертава дългосрочен етап на международен безпорядък. За съжаление може да се каже, че живеем в свят на не-мир, не-доверие и не-сътрудничество, където дори диалогът бе дискредитиран като инструмент за постигане на съгласие.

В геополитически план може би най-значимият резултат от срещата в Ню Делхи бе заявката на т. нар. „Глобален юг“ за нова, по-значима роля в международните отношения. Става дума не само за приемането на Африканския съюз като пълноправен член на Г-20 редом с ЕС, но и за ролята на Индия, която бе не просто домакин, но и основен фактор за формирането на дневния ред и резултатите от форума - най-вече с успеха да осигури приемането на общ заключителен документ Декларацията на лидерите. Срещата показа, че тази нова значимост на Глобалния юг вече до голяма степен е факт, като включително се наблюдава своеобразната „борба“ за Глобалния юг, която се води на дипломатическото поле между Запада, от една страна, а от друга - Китай (паралелно, но не заедно с Русия).

- Русия и САЩ одобриха заключителната декларация, в която не се критикува Русия за войната в Украйна? 
- Всичко казано до тук в концентриран вид намери отражение в тези 8 реда на т. 8 от заключителната декларация от Ню Делхи, касаеща войната в Украйна. Професионалният прочит и сравняването на тази декларация със заключителния документ от миналогодишната среща на Г-20 в Бали открива сериозни разлики, отчитащи промяната в международната конюнктура. В декларацията от Бали се посочва, че повечето страни остро осъждат войната в Украйна, докато сега текст за осъждането на войната отсъства. В Бали има осъждане агресията на Русия в Украйна, в Ню Делхи изобщо няма споменаване на Русия. И двете декларации цитират едни и същи резолюции на Общото събрание на ООН, но акцентът е коренно различен: в Бали се настоява за безусловно изтегляне на Русия от Украйна, докато в Ню Делхи се говори срещу постигането със сила на териториални придобивки и нарушаване териториалната цялост на страните. Но това е резултат не само в промяната на международната конюнктура - появяват се признаци за известно преосмисляне на вижданията за това как тази война може да приключи.

- В същото време Украйна я разкритикува. Защо според вас?
Реакцията на Украйна бе очаквана и естествена. Още повече, че надеждите срещата в Делхи да се „украинизира“ (според някои коментатори във Вашингтон) чрез присъствието на президента Зеленски в Ню Делхи се оказаха нереализуеми. Вече има симптоми, че започват да се проявяват разминаванията в целите между Украйна и нейните съюзници: доколкото Украйна се стреми към освобождаване на всички окупирани територии, а за страните от НАТО, на първо място САЩ, конфликтът има по-широки, геополитически измерения. Което отново извежда на преден план въпроса дали и двете страни имат еднакво разбиране за победата в призива „война до победа“. От особено значение тук ще бъде позицията на САЩ. Във вътрешно политически план - както с оглед дебата за американското финансиране на военната помощ за Украйна, така и през призмата на предстоящите президентски избори, които могат да доведат до сериозно преразглеждане на досегашната политика. А в международен план - предвид необходимостта от концентриране на усилията на САЩ в борбата за глобално лидерство с Китай. Тук следва да се каже, че войната в Украйна снабди и САЩ и Китай със значими, но по-важното - зависими от тях съюзници в лицето на съответно ЕС и Русия. Но на тези съюзници най-вероятно ще бъде отредена ролята на взаимното сдържане, докато реалното противоборство ще бъде между Вашингтон и Пекин.

- Това може ли да бъде стъпка към началото на някакви преговори? 
- Още в началото на годината Корпорацията РАНД, неофициален мозъчен тръст на Министерството на отбраната на САЩ, публикува анализ, който в най-съкратен вид се свеждаше до тезата, че тази война не може да бъде спечелена. А тя не може да бъде спечелена, защото не може да бъде загубена. Русия не може да си позволи поражение, а Украйна няма да бъде изоставена да загуби. И двете страни - тук говоря за Русия и НАТО - разполагат с допълнителни ресурси, стигайки до ядрените, които могат да мобилизират за да избегнат поражение. Ако тази оценка е вярна изниква резонният въпрос - колко време може да продължи една война, която не може да бъде спечелена? И колко още човешки жертви ще струва това?

- Украинската контраофанзива зацикли. Как според вас ще продължи войната? Засега сме свидетели на усилени атаки с дронове и от двете страни?
- Резултатите от тази контраофанзива до голяма степен ще предопределят хода на конфликта - и прехвърлянето му от военното в политическото поле. Това ще предопредели и изходните позиции на страните при едни евентуални преговори. Което пък логично води до извода, че може да се очаква ескалация на военните действия през следващите един-два месеца с оглед постигането на по-добри преговорни позиции. Следва да се има предвид, че когато говорим за началото на политически процес, се има предвид прекратяване на огъня и сключване на примирие. Няма никакви основания да се предполага, че това примирие би могло да прерасне в мирен договор в обозримо бъдеще. Най-малкото защото териториалните въпроси за дълго време ще остават нерешени и ще тровят международните отношения. Реалистичната и може би на този етап най-оптимистична прогноза е замразяването на конфликта. Впрочем, това е подход, който Украйна сама предложи преди година и половина на единствените досега преговори в Анкара - но тогава ставаше въпрос само за Крим (да се даде срок от 15 години за намиране на дипломатическо решение), а сега са окупирани още четири области.

- БРИКС се разшири с още 6 страни. Някои наблюдатели наричат тази организация Клуб по интереси. В крайна сметка какви са целите є тази организация?
- Започвайки като организация със строго икономически цели, днес БРИКС прераства в нещо значително по-амбициозно. Обединяващият признак е недоволството от сегашното състояние на международните отношения, доминацията на Запада в тях, включително през призмата на дейността на международните институции и правилата за поведение на международното поле - където те виждат демагогия, двойни стандарти и неоколониални амбиции. Това прави БРИКС достатъчно привлекателен за много държави - не само за тези шест, които вече са част от него, но и за тези повече от двадесет желаещи да се присъединят, както и близо шестдесетте „приятели на БРИКС“. Същевременно вътре в рамките на БРИКС съществуват значителни различия относно целите, тематичния обхвата и разширяването на структурата. Към тях следва да се добавят и двустранните противоречия (на първо място между Индия и Китай), както и опитите да привлекат отделни страни от БРИКС към други, алтернативни формати, доминирани от Запада. Не на последно място - бъдещето на БРИКС ще зависи от това дали и доколко Китай ще опита и ще успее да доминира БРИКС, трансформирайки го реално от структура на един многополюсен свят в инструмент на своето противоборство със САЩ за глобално лидерство. Тоест, дали БРИКС ще остане в полето на не-Запада, или ще прескочи в това на евентуален анти-Запад - което пък неминуемо би довело до дълбоки вътрешни сътресения в рамките на самия БРИКС. Иначе казано: БРИКС се очертава като значим фактор, но не и алтернатива на Запада в международните отношения.

- Някои наблюдатели смятат, че БРИКС ще заобиколи и ще обезсили Запада. Прави ли са?
- Това, което наблюдаваме, е отражение на една вече достатъчно дългосрочна и стабилна тенденция в международните отношения - постепенното оформяне на един достатъчно широк, макар и твърде аморфен, геополитически „не-Запад“, обхващащ голяма част от Африка, Азия, Латинска Америка. Този не-Запад не е про-руски, защото повечето от тези страни приемат войната в Украйна като геополитически, империалистически сблъсък и от страна на Русия, и от страна на Запада, като отхвърлят както руската агресия в Украйна, така и продължаването на войната. Това не е и анти-Запад, защото тук не става дума за формирането на фронт за борба срещу Запада, както и за лансирането на някаква анти-западна идеология - още повече, че всички тези страни са част от съществуващата международна система. Става дума, първо, за форма на пасивна съпротива срещу натиска на Запада; второ, за стремеж за едни по-справедливи международни отношения, които не се доминират от Запада, а отчитат интересите и на развиващите се страни.

- Възможно ли е тези страни да провеждат единна финансова политика и най-важното - да има една единна призната валута? Коя може да бъде тя, след като тези страни взимат заеми в долари, всичко се котира в долари - злато, нефт и т. н. Путин заяви, че дедоларизацията е необратима. Възможно ли е това?
- „Дедоларизацията“ на световната икономика изглежда доста примамлива за редица страни, които виждат в нея инструмент за намаляване на доминацията на САЩ в международните икономически отношения и световната търговия. Очевидно обаче целите, които БРИКС си поставя на този етап са доста по-скромни от това да се създаде собствена единна разплащателна единица, която да измести долара. Става дума не за създаване на алтернатива на долара, а за намаляване зависимостта от долара. В най-напреднала фаза в тази посока е договореността за разплащане в национални валути при двустранни търговски операции между страните от БРИКС (а и някои държави извън него). Това в най-голяма степен касае Китай - не само в търговията с Русия но и при вноса на енергоносители - което е значимо перо в световния стокообмен. Същевременно БРИКС се опитва да създаде и система от собствени международни финансови институции, които да се явяват алтернативни на Международния валутен фонд и Световната банка, като техен основен приоритет бъдат нуждите на развиващите се икономики. Като най-значима крачка в тази посока се очертава създаването на Новата банка за развитие, акцентираща върху кредитирането юг-юг и изтъкваща като основно свое предимство факта, че средствата се предоставят без политически условия.

- А възможно ли е тези страни да имат единна позиция по редица световни проблеми?
- В момента се наблюдават две противоположни тенденции в международните отношения: процес към многополюсност, развил се обективно през последните две десетилетия в резултат и на глобализацията - от една страна, и отказът към една вторична двуполюсност около борбата за глобално лидерство между САЩ и Китай - от друга. Като войната в Украйна и процесите на дългосрочна конфронтация и милитаризация на международните отношения по-скоро работят в полза на втората тенденция. Дали, къде и как БРИКС ще намери своето място в тези процеси е въпрос, на който днес е много трудно да се даде еднозначен отговор.

Засега недоволството против Запада е по-силно като обединителен фактор, отколкото идеите за пътя напред. Неговото бъдеще ще зависи от това в каква посока ще поеме организацията през следващите години - дали ще се превърне в част от глобалното противоборство за световно лидерство между САЩ и Китай (т. е. дали интересите на Китай ще доминират в неговите решения) или ще се развива като представителство на Глобалния юг в международните отношения.

Нашият гост
Любомир Кючуков е роден на 14 юни 1955 г. в София. Завършва Московския държавен институт за международни отношения, а по-късно специализира в университета “Джорджтаун” във Вашингтон. От 1996 г. до 1997 г. е главен съветник в Секретариата по европейска интеграция на Министерския съвет. От 2005 г. до 2007 г. е зам.-министър на външните работи. В средата на 2009 г. става посланик в Лондон. Владее английски, руски, румънски, френски, италиански. Сега е директор на Института за икономика и международни отношения.