Съдия Павлина Панова застава начело на Конституционния съд за втори мандат и определя момента, в който се намираме, като прецедент в практика на юрисдикцията. В ексклузивно интервю за „Труд news” тя коментира какви са възможните варианти по делата за касиране на изборите от 27 октомври, дали исканията за промените в Конституцията могат до доведат до ново решение за поправките в Основния закон и в какви срокове се очаква съдът да се произнесе, както и каква може да е съдбата на 51-вото Народно събрание.

Панова не оставя без отговор и въпроса има ли опити за политическо влияние върху състава на съда, върху чиито експертиза и професионализъм може да се окаже, че лежат едни от най-трудните в историята на КС дела и решения.

- Госпожо Панова, поемате председателството на Конституционния съд за втори мандат. Какво да очакваме да се промени в институцията?
- Институцията е изправена пред много предизвикателства и това започна още с промените в Конституцията. Знаете, че с тях се даде ново правомощие на съдилищата в страната – всички от най-долната до най-висшата инстанция да сезират КС с искане за обявяване на противоконституционност на закон, който е приложим по конкретно дело. С влизането в сила тези изменения, веднага започнаха исканията от колегите от редовите общи съдилища и по този начин те увеличиха наплива на дела към КС. Съдът е доста натоварен през текущата година. Трябваше да се произнесе и по измененията в Конституцията, което беше предизвикателството в първото полугодие на годината. А сега вече, към края на годината, това са изборните дела, с които сме ангажирани по 5 отделни производства.

- Съдът е с обновен състав, смятате ли, че делата, които са пълно и частично касиране, ще бъдат обединени и може ли да очакваме да се произнесете преди края на двумесечния срок?
- В момента се образувани пет дела. Две от тях са за пълно касиране, а три - за частично. Доколкото вторите се препокриват в голяма степен с делата, с които се иска пълно касиране, най-вероятно ние ще обединим петте дела в едно производство. Този вид дела крият голямо предизвикателство за нас, защото това не са обикновените, които се разглеждат от КС. А са такива, които приближават Конституционния съд до съд по фактите. В тези производства ние ще трябва да установим фактите, които се твърди, че са настъпили и които обуславят пълното или частично касиране на изборите. Това означава, че ние по тях трябва да назначим експертизи. Те ще отнемат време, защото ще изискват вещите лица да извършат ново преброяване в отделните общини, където се съхраняват бюлетините и след това да изготвят експертни заключения. Едва след като установим фактите въз основа на тези експертизи, ще можем да пристъпим към решаване на делата по същество. Голямо предизвикателство е двумесечният срок, предвиден в Конституцията за това. Не смятам, че ние можем да се стремим към по-кратко време, но смятам, че при всички положения ще спазим срока.

- След като говорим за съд по фактите, означава ли това, че във връзка с обединените производства, ще се наложи да се броят всички гласове отново?
- Това предстои да бъде решено – дали да извършим пълно преброяване на всички бюлетини в цялата страна или само в секциите, в които се твърди, че е допуснато нарушение. Най-вероятно ще се спрем на това да проверим секциите, в които се твърди, че има нарушение, както във вписването в протоколите на резултатите от преброяването, така и там, където има нарушение при видеозаснемането.

- Каква е вашата прогноза, ако с оглед на исканията и вашите решения по казуса с касирането се окаже, че ще има преразпределение на мандати, нова политическа сила в парламента?
- Да, би могло да се стигне до извод от експертите, че всъщност нарушенията при преброяването на гласовете и вписването им в бюлетините са толкова съществени, че това би могло да доведе до разместване на мандати. Би могло да се стигне и това да влезе нова политическа сила в парламента.

- Това ще е прецедент в практиката на съда, нали така?
- Да, ситуацията е много необичайна при тези избори, които се произведоха на 27 октомври. Така че очакванията са да се установят факти, които могат да доведат до тази промяна. Никой нищо не може да каже, докато не се извърши експертизата, която ще назначим. КС не се бави във времето, въпреки твърденията, които се чуват. КС се занимава с дейност, която е много по-различна от дейността на съдилищата в страната. Работи с такова темпо, което да му позволи да постанови правилното решение.

- КС отново ще разглежда част от промените в Конституцията, след като бяхте сезирани от депутати за „домовата книга“ при избора на служебен премиер и двойното гражданство. При първото разглеждане на текстовете се стигна до 6 на 6 гласа.  Вие бяхте сред съдиите, според които промените, които дават възможност на българи с двойно гражданство да стават депутати и министри, засягат народния суверенитет, против бяхте и за новите правила за служебните кабинети. С обновения състав на съда сега, смятате ли, че отново може да се стигне до паритет на гласовете или очаквате различен изход?
- Трудно е да се каже. Преди да постъпи дело и преди да се разгледа, преди да се чуят становищата на отделните съдии по възможните начини за разрешаването на спора, който е отнесен до КС, не може да се каже каква би била позицията, на който и да е било съдия. Действително може би има очаквания тези съдии, които са заели една позиция при предходното разглеждане на същите тези искания до КС по дело №1 от 2024, да я запазят. Но не можем да кажем новите съдии каква позиция биха заели. И тук трябва да се знае, че, да, съдиите в КС се излъчват от определени квоти, но веднъж избрани и веднъж положили клетва, те представляват само себе си.

- Може ли да се опровергаят спекулациите, че след като е обновена квотата на президента, конкретните текстове биха могли да бъдат решени, така че везните да натежат в полза на президентската власт?
- Не бих могла да кажа дали биха натежали или не, защото двама от съдиите, които застъпиха позиция за противоконституционност на тези изменения, всъщност вече са с изтекъл мандат. На тяхно място има двама съдии, които са излъчени от президента, но не мога да кажа те каква позиция биха заели. Очаквано е вероятно от тях да заемат такава в полза на излъчилия ги президент, но това е въпрос на обсъждане, на гласуване, на вътрешно убеждение на всеки един съдия.

- В съда са постъпили две искания за промените в Конституцията – очаквате ли да бъдат допуснати за разглеждане?
- Точно така. В петък постъпиха и тогава бяха образувани две дела. Първото нещо, което ще направим, е заседание по тяхната допустимост, след което, ако приемем, че са допустими, следват логиката на едно производство пред КС. По-различното в този конкретен случай е това, че са отнесени дела по въпроси, по които вече се е занимавал КС, въпреки че не е постигнал решение, тъй като гласовете бяха 6 на 6. На специалистите, които вероятно изследват практиката на КС, трябва да е направило впечатление това, че диспозитивът в този случай, с който се произнесе съдът в своето решение, не беше „Отхвърля искането“, а „Отклонява искането“. Такъв диспозитив с отклоняване означава, че съдът не е взел становище по съществото на делото. И вероятно можем да приемем, че такова дело по същите тези въпроси би било допустимо. Но все пак това е въпрос на решаване в заседание.

- Няма пречка пред съда да разгледа отново тези конкретни текстове, така ли?
- Да, такива са очакванията. Преди време по друг повод беше проведено обсъждане в съда как би трябвало в тези ситуации да се произнасяме. В предходни години съдиите преди нас са се произнасяли с диспозитив „Отхвърля искането“, което е било пречка за подаване на ново искане със същия предмет. Ние приехме, и това вече е засвидетелствано в решение по дело №1 от 2024 г., че диспозитивът в такива случаи, когато нямаме формирано мнозинство, а то е 7 гласа в КС, гласовете се разполовяват 6 на 6.  Дори, ако сме по-малко – 6 на 5, както в момента сме 11 човека, пак не може да се постигне решеше, тоест по съществото на делото съдът не се е произнесъл. И затова решихме, че е справедливо диспозитивът да бъде „Отклонява“, а не „Отхвърля“. При отклоняване на едно дело това, според мен, би означавало, че то може да бъде разгледано отново.

- Колко е уместно Основният закон на държавата да се променя често? В рамките на настоящата година вие ще разглеждате вече два пъти текстове от него.
- Да, така се получава реално. Повторните дела, които сега образувахме на 15 ноември, се резултат именно от това, че не можахме да постигнем мнозинство в средата на годината. Сега очакванията в обществото са като че ли да можем да постигнем такова, но пак не мога бъда сигурна в това отношение. Това е предмет на разглеждане и тепърва ще бъде ясно дали ще можем да формираме мнозинство или не, както вече се случи. Разглеждането на делата за Конституцията до голяма степен е провокирано от качеството на измененията в Конституцията. Очевидно след приемането им те се оказаха доста неудачни. Дадени бяха доста заявки за искане за обявяване за противоконституционност на тези изменения. Истината е, че в такъв голям мащаб промени в Конституцията от 1991 г. не е имало до момента. И е нормално, и обяснимо при такива сериозни изменения да има необходимост от по-честни сезирания на КС. Проблемът в момента е, че не се сезира някакво друго нарушение, допуснато при измененията в Конституцията, а всъщност е по нещо, с което вече съдът се е занимавал, а именно промените в член 65 и член 99. Може би това са едни от най-чувствителните изменения, които бяха направени. 

- Може ли отново да се стигне до това да отклоните?
- Да, бихме могли да отклоним отново, защото в момента съдът е в състав от 11 съдии. За да постигнем решение, трябва да имаме 7 гласа. 

- В какъв срок смятате, че може да се произнесете този път по текстовете в Конституцията?
- Нямам срок за произнасянето. Ако въпросът е дали бихме се произнесли в по-кратки срокове, отколкото беше произнасянето по дело №1 от 2024 г., може да се очаква да бъдат и по-бързи, доколкото по-голямата част от състава на съда вече се е занимавала с тази проблематика. Но новите съдии тепърва ще се запознаят с такива искания. Тепърва ще участват в произнасянето по делото, така че, както казах, КС няма интерес да бави делата пред себе си. 

- Ако КС постанови касиране и се стигне до промяна в разпределението на парламентарните сили и мандатите, това ще рестартира ли 51-вия парламент?
- Зависи какво ще се произнесем. Ако се произнесем за пълно касиране на изборите, това означава, че трябва да бъдат произведени нови избори в максимално кратък срок. Ако се произнесем за частично касиране, то тогава нашето решение се изпраща на ЦИК, която по съответната формула изчислява каква би трябвало да бъде промяната в мандатите, дали ще влезе нова политическа сила или няма. Ако тя влезе, какво разместване в останалите мандати ще се наложи. Това означава, че Народното събрание ще продължи оттам, откъдето е спряло да работи и няма да се разпусне, а ще продължи да работи във формата, в който е конституирано, но с новата политическа сила. Ще се гласува нова парламентарна група и съответно нов заместник-председател на парламента.

- Губи ли от независимостта си Конституционният съд заради политически нападки, свързани с дейността му и решенията му?
- Да, има опити за принизяване на авторитета на Конституционния съд, но това, което бих могла да кажа, е, че колкото и да има недоволство от КС, все пак субектите, които могат да го сезират, го правят. И често чуваме в парламента политическите сили да общуват със „заплахи“, че ще сезират КС, тоест все пак те търсят в съда възможност за постигане на конституционната справедливост, към която декларират, че се стремят. Така че, да, вероятно в обществото може да има недоволство. Знаем, че самата съдебна система винаги е критикувана, а пък КС, който е извън съдебната система, все пак е много висока държавна институция. Тя е призвана да защитава Конституцията и като такава, тя би трябвало да запази своя авторитет и всички политически сили и субекти, които биха могли да я сезират, би трябвало да се грижат за този авторитет. За да може актовете, които постановява КС, действително да бъдат възприемани като безапелационни и налагащи тази конституционна стабилност, която се изисква от това КС да пази Конституцията.

- Има ли опити за политическо влияние върху съда?
- Всеки конституционен съдия представлява сам себе си. Всеки взима решенията по свое вътрешно убеждение. Аз самата не мога да кажа, че усещам върху колегите ми или върху мен да има някакъв политически натиск. Ако това е възможно, то не е стигнало до мен, че някой е бил обект на такъв натиск. Силно се надявам действително да няма такъв. Като ръководител на КС аз смятам, че върху самия съд политически натиск като някакъв опит за влияние и взимане на конкретно, определено решение не се упражнява. Но понякога с тази несправедлива реторика, нападки и обидни думи, които се използват спрямо Конституционния съд, действително се насажда впечатление, че с такова говорене може да се повлияе на съда. Трябва да ви кажа, че всеки от нас, когато идва в този Конституционен съд, има своя професионален опит. Тук идват хора, които са се утвърдили в своята професия. Това са хора, които са доказали, че могат да отстояват своята независимост, своето вътрешно убеждение и не биха се поддали на политически натиск. Много се надявам това да бъде разбрано и ако някой има намерение да оказва такъв натиск, да се откаже предварително.

- Кои са предизвикателствата пред Вас на прага на втория мандат?
- Първо работа на самия КС, с увеличения обем, с разнородните дела. Първа стъпка това са делата за изборите на 27 октомври, които ще са нещо, което не се случва често в историята на съда. Това са пет дела със сходен предмет, изискващи много динамична работа, поради сроковете, в които сме ограничени. И разнородна работа, която е различна от ежедневната ни такава, а именно събиране на доказателства чрез експертизите. Тоест темпът на работа на съда не зависи от самия него. Тук ще зависим и от работата на експертите. 

- Колко експертизи смятате да назначите?
- Вероятно ще назначим една експертиза или две, като може би поради обема на секциите, които трябва да бъдат проверени, вероятно ще се наложи няколко експертни екипа да работят. Тъй като това са секции, намиращи се в различни части на страната и за да може да спасим сроковете, сме принудени да възложим работата на няколко екипа от вещи лица.

- Как ще подберете вещите лица?
- Засега все още не сме решили точно какви да бъдат те, но може би успешен ход би било, ако това са бивши членове на ЦИК. Доказали ли се със своята безпристрастност, професионализъм, разбиращи от изборен процес.

- Смятате ли, че все пак има вариант 51-вото Народно събрание да успее да вземе някои решения, едно от които да ви изпрати 12-ия съдия, който трябва да е квотата на парламента?
- Мисля, че Народното събрание трябва вече да си е научило урока от забавянето, което беше при предишния мандат на състава на съда. Имаше едно многозначително забавяне във времето, когато работихме в състав от 10 съдии, тъй като НС не излъчи двама от своите представители. Надявам се този път малко по-бързо да се организира парламентът за това. Необходимо е все пак време за приемането на процедурни правила, за номинации, за изслушването им в правната комисия. Така или иначе колкото по-бързо се организира НС да отпочне тази процедура, толкова по-бързо би дошъл колега, член на състава на съда. В историята на съда са се случвали някои кратки забавяния в рамките на дни от номинацията на член на състава на съда. Такива забавяния, каквито парламентът си позволява да прави в последно време, никога не са случвали. Но както виждаме, парламентът показва, че трудно може да започне да работи. Така че е обяснимо, че всички други процедури, които зависят от него, се бавят. Това, което ме обнадеждава, е, че изборът на съдия в КС се извършва все още с обикновено мнозинство. Все ми се струва, че малко по-бързо биха могли да постигнат това обикновено мнозинство и да излъчат свой представител.

- Нека разясним защо Конституционният съд е различен от останалите съдилища?
- Конституционният съд не се занимава с фактологията на конкретните дела, а има съвсем други правомощия. Той е пазител на Конституцията и се произнася за това дали законите са конституционносъобразни, дали съответстват на Конституцията, дали един закон може да остане като действащ или следва да бъде обявен за противоконституционен. Той се занимава с въпросите за законосъобразността на произведените избори, както за Народно събрание и народни представители, така и за президент и вицепрезидент. Занимава се произнасяне по въпроса дали международни договори, които НС смята да ратифицира, съответстват на Конституцията на страната или не преди тяхната ратификация. Има и някои други правомощия. Например правомощие, за което преди много се говореше или така нареченият импийчмънт на президента, тоест повдигане на обвинение на президент, което досега не е случвало и дано не се случва. Хората не могат да потърсят правосъдие в Конституционния съд, но той решава по-кардинални въпроси, които засягат всеки един български гражданин. И дори когато конкретен съд сезира КС с искане за противоконституционност, за да реши конкретно дело, ефектът от решението на КС касае всички субекти в страната, всички физически и юридически лица, всички институции. Тоест Народното събрание използва молива за своята дейност, а Конституционният съд използва гумичката.

- Какъв е образът на КС сред другите конституционни съдилища - разкажете ни ще бъде ли надграден Балканският конституционен форум?
- Миналата есен в края на октомври Балканският конституционен форум беше основан тук в София. Оказа се, че държавите действително смятат, че той е успешно начинание на Балканите и тази година в Косово се проведе вторият форум. И двете конференции бяха изключително успешни, с интересни професионални дебати. Мисля, че този форум има своето бъдеще. В следващата година конференцията ще бъде в Турция, така че вървим напред.

- Има ли вече обсъдени общите проблеми пред конституционните юрисдикции, правят ли се сравнително-правни проучвания?
- Да, обменя се опит между конституционните юрисдикции на Балканите. Да се споделят проблеми, да се промотират добри практики, доколкото конституциите на държавите на Балканите са различни, но те така или иначе в своята цялост, особено на бившите социалистически държави имат до голяма степен сходство. Новите конституции са приемани горе-долу по едно и също време, така че и проблемите, до които се стига като конституционноправна проблематика, са сходни в държавите на Балканите. Не е някаква новост такава регионална организация. В световен мащаб има и други такива регионални, но на Балканите като държави, които поради геополитическите си интереси някак си имат по-тесни контакти, поради стремежа на държавите от Западните Балкани за присъединяване към ЕС, мисля, че такова обединение на държави е много интересно и много полезно. Ако може да се говори на някаква дипломация на Балканите, то чрез Балканския конституционен форум и в частност отношенията с Република Северна Македония, можем да говорим за така наречената съдебна дипломация. Много вярвам в нея и много се надявам за нейния успех. България чрез нейния Конституционен съд се утвърждава не само на Балканите като една много силна юрисдикция, но и като държава-членка на ЕС. Крайно време е да получим самочувствието, че сме равни на всички останали държави от ЕС и не сме на опашката. През септември догодина българският Конституционен съд ще бъде домакин на среща, която се провежда на всеки 2 години, на юрисдикциите на държавите-членки от ЕС - “EUnited in diversity”. Така че това, че беше предложено България да домакинства този форум, е голяма признание за това, е българският Конституционен съд се утвърждава все повече като водещ съд не само на Балканите, но и признат от колегите в останалите държава от ЕС и изграждащ международен силен авторитет.

Нашият гост

Съдия Павлина Панова е първата жена, която бе избрана за председател на Конституционния съд (КС) през 2021 г., а сега отново получи доверието на колегите си и поема втори мандат начело на юрисдикцията. Родена е през 1967 г. в Грамада, България. През 1992 г. завършва специалност „Право” в Софийски университет „Св. Климент Охридски”. От 2004 г. е доктор по право, а от 2007 г. и магистър по право на Европейския съюз. Има дълга професионална биография, която е преминала изцяло в съдебната система. Бивш заместник-председател на Върховния касационен съд и председател на неговата Наказателна колегия.