Вече почти 700 години се носят легенди за благородния разбойник Робин Худ. Той ограбвал богатите, а плячката раздавал на бедните. Дружината му наброявала над 100 души, обикаляла Шеруулдската гора и създавала големи неприятности на алчните богаташи и на велможите, които ги покровителствали.

За Робин Худ са написани толкова хвалебствени балади, та човек неволно започва да вярва, че той е бил наистина реална личност. Но дали благородният разбойник е живял действително – или легендите за него са само един красив мит, който няма нищо общо с реалната история?

Балади за възхвала

През втората половина на XV-ти век неизвестен автор написал 4 балади посветени на смелия предводител на горските разбойници. В първата балада се разказва как Робин Худ помага на беден рицар, разорен от алчен абат. На рицаря се дават голяма сума пари и помощник – Малкия Джо, оръженосец на Робин Худ. Малкият Джо всъщност бил много едър и надарен с неимоверна сила. Естествено рицарят си отмъщава на алчния игумен и доброто тържествува.

Втората балада е посветена на конфликта между шерифа на Нотингам и Робин Худ. Дружината устроила лов на елени в земите на шерифа, а след това с хитрост поканили на пира и самия страшен пазител на реда.

Третата балада разказва за срещата на Робин с крал Едуард. Кралят пристига инкогнито в Нотингам, за да разследва нарушения на закона от страна местните власти. Защитникът на бедните постъпва на служба при него и му се заклева във вярност.

Четвъртата балада е най-тъжна, защото описва смъртта на благородния разбойник. Той отново започва да се занимава с опасния си занаят, но се разболява и отива в абатство, където се лекува. Коварната абатиса обаче го цери с пиявици, които изсмукват неговата кръв. Той отслабва и умира.

Подобни балади за Робин Худ има още десетки, ако не и стотици. В тях той е представен като горд и независим човек, който защитава народа от богаташите. В същото време е верен на краля и почита църквата. Заедно с него през цялото време върви веселия и добър монах Тък. Що се отнася до произхода на славния герой, някои го смятат за свободен селянин , а други за дребен благородник. Жена му се казва Мериан, но тя може би не му е жена, а просто „бойна другарка”.

Издирван за престъпления

Изследователите са проучили списъците от преброяването на населението в Англия за периода от 1228г. до 1230 г. В тях е открит човек на име Робин Худ, посочен като издирван за престъпления. Онази епоха е известна с народни вълнения, оглавени от Робърт Туинг. Под негово ръководство въстаниците грабели манастирите, а иззетото зърно раздавали на бедните селяни. Някои историци са склонни да вярват, че легендарният разбойник е Робърт Фитцуг, грах Хънтингтън. Той е роден около 1170 г. Загубил всичкото си богатство. На практика бил бунтуващ се аристократ, но не срещу краля, а само срещу някои знатни велможи.

Кой владее Англия по времето на Робин Худ? Ако се следват баладите и легендите, може да се срещнат имената на няколко короновани особи. Най-правдоподобен кандидат е крал Хенри III (1207-1270г.). По време на неговото управление през 1261 година избухват междуособици. Начело на бунтовниците застава графп Симон дьо Монфор, син на прочутия водач на кръстоносния поход против катарите и албигойците със същото име. През 1265 година крал хенри III разгромява бунтовниците, а Симон дьо Монфор загива. Част от метежниците обаче се оттеглят в горите и стават разбойници. Сред тях е и Робин Худ.

На служба в двореца

Благородният разбойник свързват още с граф Томас Плантагенет Ланкастър (1278-1322г.). Той се обявил срещу крал Едуард II (1284-1327г.) и оглавил баронската опозиция. Причината е, че графът не бил назначен за главен съветник в двореца. През 1322 г. избухнал метеж, който бил жестоко потушен, а самия Ланкастър – обезглавен. Кралят помилвал част от бунтовниците. Сред тях бил и Робин Худ. Взели го на служба в двореца като камердинер. Цяла година му плащали заплата. Сетне обаче името му изчезва от архивите. Напълно е възможно по някаква причина да е станал разбойник.

Ако решим, че Робин Худ е действал по времето на Едуард II може да се предположи, че „благородният разбойник” е вършил добрите си грабителски дела в периода между 1320 и 1330 година. Въпреки това прочутият писател и историк Уолтър Скот (1771-1832г.) рисува образа му в романа „Ричърд лъвското сърце” – този английски крал е живял в периода 1157-1199 г.

Днес мнозина изследователи смятат, че Робин Худ е събирателен образ. Тоест, не на конкретен човек – а само една народна мечта за справедлив и честен герой-крадец – творение на обикновените хора. И понеже образът е изключително интересен и романтичен, се е превърнал в притегателна метафора за поети и писатели. Творците го пресъздават като символ на вечната борба между доброто и злото. Именно за това Робин Худ остава не само популярен, но и актуален векове наред.