“Благодарен съм на председателя Берлускони за уважението, което ми оказа. Потвърдих му тази вечер моята готовност да служа на Италия. Всяко следващо решение оттук нататък принадлежи на нашите съграждани и на президента на републиката.” С тези думи в профила си в социалната мрежа “Туитър” в четвъртък председателят на Европейския парламент Антонио Таяни обяви, че е готов да напусне поста си и да се завърне в националната политика на Италия.
При условие, разбира се, че неговият най-добър приятел, политически съратник и съосновател на партията “Напред (Форца) Италия”, пандизчията и завършен рецидивист Силвио “Бунга-Бунга” Берлускони излезе победител на парламентарните избори на Ботуша в неделя. Последният, благодарение на съвсем заслужените квалификации, няма как за четвърти път да оглави кабинет, дори и да спечели. Което според мнозина набюдатели е напълно вероятно като резултат от вота. Засилените антиимигрантски настроения в страната през последните две+ години преляха в лозунгите, които доминираха дебатите в предизборната кампания. Разочарованието от лявоцентристката Демократическа партия на министър-председателя Паоло Джентилиони, охлаждането в подкрепата към популисткото движение “Пет звезди” и резкият възход на крайно-десните италиански партии, като “Северна лига”, създадоха идеалната почва, върху която отново да избуи “добрият стар Берлускони”. Който, както знаем, е вещ манипулатор и познава всички хватки – най-старата от които е три дни преди вота да извади най-тежката си артилерия.
Разбира се, в “Силвио-стайл”, подхвърляйки в ефира на една от собствените му телевизии “добрата новина, че настоящият председател на Европейския парламент е взел решение и ми даде сигнал, че е готов да оглави едно бъдещо дясноцентристко правителство”. Без да го назовава конкретно по име, но то се знае. Антонио Таяни е сред най-утвърдените италиански еврократи за последните две десетилетия. “Настоящият председател” на Европейския парламент е бил на два пъти европейски комисар от Италия – по транспорта между 2008 и 2010 г., и по въпросите на индустрията между 2010 и 2014 г. Все през периоди, в които Берлускони управляваше страната.
“Знам, че е срамота да отнемаме Таяни от Европа, но е в най-добрия интерес на Италия”, заяви при обявяването на новината в ефир Берлускони. И директно сложи картите на масата – той отново идва като спасител, води със себе си високо уважаван в ЕС италиански политик, който да го представлява и всичко ще бъде забравено в интерес на страната. Антонио Таяни би могъл да реабилитира пред Брюксел дори и коалицията с евроскептичната “Лига” на Матео Салвини, за да се върне “Форца Италия” във властта и да спаси народа. С всички сили напред.
Иначе Таяни не предприема сам по себе си кой знае какъв риск – в оптималния вариант оглавява коалиционно дясноцентристко правителство от името на партията, която заедно с Берлускони са съосновали. В замяна на постиженията и авторитета, които си е създал в Европа, Антонио Таяни няма почти никакъв стаж като политик на национално ниво и, ако не друго, има и морален дълг към партията и страната си. А и следващите избори за Европейски парламент са догодина през май - 14 месеца винаги е бил амбициозен срок за което и да е италианско правителство, особено коалиционните. Каквото и да стане дотогава, Таяни винаги ще може да се върне в Европарламента, ако реши. Не е да бяга от предизвикателства.
Антонио Таяни е роден на 4 август 1953 г. в Рим. Има диплома по право от най-стария университет във Вечния град “Ла Сапиенза”. През 1970-те като студент са и първите му стъпки в политиката, като активист на Младежкия монархически фронт. След университета Таяни служи във военновъздушните сили на Италия като офицер на радарна станция. През 1980-те работи като журналист - завежда парламентарните въпроси за седмичника “Ил Сентиминале”, води новинарска програма по държавното радио “РАИ-1” и в един момент оглавява римската редакция на миланския всекидневник “Ил Джорнале”. В това си амплоа Антонио Таяни е бил специален пратеник в Ливан, СССР и Сомалия. През 1994 г. става част от основателите на “Форца Италия”, влиза в изпълнителното бюро на партията и става говорител на новоизбрания министър-председател Силвио Берлускони. Същата година е избран за член на Европейския парламент. И отново през 1999 г., 2004 г. и 2014 г.
Неубедителен на местна почва
Наравно с кариерата в Европа, Антонио Таяни на няколко пъти се е опитвал да пробие и у дома. През 1996 г. е кандидат за депутат в националния парламент на Италия от град Алтари, но не успява да прескочи балотажа. Пет години по-късно, през 2001 г., застава пак неуспешно срещу Валтер Велтрони за кметския пост в Рим. За сметка на това от 2002 г. е издигнат за един от заместник-председателите на Европейската народна партия (ЕНП), преизбиран на поста през 2006 г., 2009 г., 2012 г. Отличник!
За него
Идеален ми е
Всеки може да разбере, че той (б.р. - Антонио Таяни) ще е идеалният кандидат. Защото Италия вече няма тежест нито в Европа, нито в света. Той ще даде много от тази необходима тежест, защото е председател на Европейската институция, която е директно избрана от европейските граждани.
Силвио Берлускони, лидер на “Форца Италия”, пред радио РАИ
Ще е труден за преглъщане
Неговите (б.р. - на Таяни) проевропейски постижения означават, че няма да бъде приет с отворени обятия нито от “Лигата”, нито от “Братята на Италия”, които са и двете евро-скептични партии. “Лигата” в частност иска Италия да напусне общата европейска валута, колкото се може по-бързо от реалистична гледна точка (...). Таяни вече се опита да успокои по-умерените избиратели в Италия, които биха се притеснили от крайно-дясната същност на коалиционните партньори на “Форца Италия” и последния месец се появи на два пъти публично в компанията на дясната ръка на папа
Франциск, кардинал Пиетро Паролин.
Масимилиано ди Джордо, журналист
Никога не търси сблъсък
Ценен е за Берлускони, защото Таяни е типичният християн-демократ, който се опитва никога да не влиза в директен сблъсък, с когото и да е. Той също така е аутсайдер, който никога не се е намесвал във вътрешнополитическите конфликти. А в Италия бивш италиански еврокомисар има много повече стойност от един министър.
Серджио Коферати, италиански евродепутат