Факторите за това са предстоящите избори за местна власт и кризата за кадри

Икономиката вече е над потенциала си

Наличната информация от официални източници вече позволява оценка на състоянието на трудовия пазар в началото на 2019 г.

Население

Най-важният фактор за пазара на труда е населението. Освен отрицателния естествен прираст и застаряването се запазва тенденцията част от населението в трудоспособна възраст постоянно да емигрира по икономически причини. Въпреки че официалният брой на заселените в страната лица се увеличава през последните години, като през 2018 г. достига почти 30 хил. души, все още механичният прираст е отрицателен. Освен това по принцип текущата статистика подценява броя на лицата, които са се изселили от страната. Такава беше ситуацията при последното преброяване на населението, което всъщност показа, че броят му е по-малък спрямо текущите данни.

Това развитие обаче влияе както върху абсолютните, така и върху относителните показатели на трудовия пазар. Така е възможно част от обезкуражените или безработните лица всъщност да работят или да получават социални помощи в друга икономика, но българската държава да не разполага с информация за това.

Заетост и безработица

Заетостта в абсолютно изражение достига почти 3,15 млн. човека през първото тримесечие на 2019 г. Нарастването спрямо съответния период на предходната година е с почти 50 хил. души. Част от това нарастване (около 10 хил. души) се случва заради лицата на възраст над 64 години. Тоест за тях са възникнали стимули или за намиране на работа, или за преминаване във формалната икономика. Това развитие е положително и показва, че и в тази възрастова група съществува неизползван потенциал.

Предвид ниския размер на средната пенсия и на коефициента на заместване на дохода преди пенсиониране, това е добра възможност за по-високи доходи за пенсионерите. Разбира се, тук важно значение имат както работоспособността на тези хора, така и ангажиментите, които имат в семействата си за гледане на близки.

Коефициентът на безработица се понижава до 5% през първото тримесечие на 2019 г. при 5,7% година по-рано. Той намалява при всички основни възрастови групи, като при лицата от 15 до 24-годишна възраст се понижава под 10%. Общият брой безработни лица се понижава с 23,4 хил. и достига 165,3 хил. души.

Работни заплати

Средната работна заплата в началото на 2019 г. достига 1208 лв., т.е. нараства с почти 12,2% на годишна база. Традиционно най-високи са заплатите в сектора на информационните и телекомуникационните технологии - 2930 лв., следвани със значителна разлика от финансовия сектор - 1994 лв., енергетиката - 1 877 лв. Заплати под средната за страната са в секторите хотелиерство и ресторантьорство, селско стопанство, строителство, комунални услуги, административни и спомагателни дейности.

Най-бърз растеж на годишна база се реализира при операциите с недвижими имоти - 17,9%, образование - 14,8%, и информационни и телекомуникационни технологии - 13,4%. От друга страна по-ниски темпове се регистрират при комуналните услуги, добивната промишленост, професионалните дейности и енергетиката.

Факторите за растежа на заплатите и заетостта са свързани с все още благоприятната международна конюнктура, която допринася за повишаване на икономическата активност и за създаване на нови работни места, докато опитите за реформа в социалния сектор (затягане на контрола при отпускането на пенсии за хора с намалена работоспособност) все още не могат да бъдат оценени. Освен това повишаването на работните заплати изпреварва официалния темп на инфлация, което означава, че средната покупателна способност на населението расте.

Производителност на труда

Един от важните въпроси относно развитието на икономиката е производителността на труда. Смисълът на термина е да се оцени способността за производство на продукти, които се предлагат на пазарите, а продажбите им носят приходи за производителя. Когато се използва това понятие, би следвало да се има предвид какви са резултатите от използването на една допълнителна единица труд при отчитане на вложените капитал, технологии, мениджмънт и приложено към конкретна среда за бизнес.

Обикновено оценката на производителността е свързана с опростяване на икономическите процеси и променливи чрез множество допускания, които в крайна сметка водят до ненадеждни резултати. Така за “измерване” на производителността на труда често се използва показателят брутна добавена стойност на един зает, който е средна величина вместо пределна, и освен това игнорира влиянието на посочените по-горе фактори за производителността. Освен това традиционно в такива модели се приема, че трудът е нещо хомогенно, докато всъщност е много важно дали става въпрос за работата на инженер, квалифициран работник или общ работник в производството на конкретен промишлен продукт.

Тези факти водят до ситуацията, при която е много трудно да се определи процентното изменение на производителността и след това то да се сравни с това на работните заплати и на тази база да се правят изводи и предложения за конкретни мерки на икономическата политика.

Производителността на труда обаче влияе върху размера на работните заплати и тя е основната причина те да са все още най-ниски в България от страните от Европейския съюз.

Конвергенцията

ъпреки по-скоро негативното усещане сред населението и по-конкретно сред хората с по-ниски доходи, сближаването със средните равнища в Европейския съюз по този показател според работните заплати се случва. Например, според данни на Евростат България текущо се нарежда сред лидерите според показателя растеж на почасовите разходи за труд - с 12,9% при 2,6% средно за ЕС и 2,4% средно за Еврозоната. Основен принос за това имат услугите и промишлеността, при които темпът силно се ускорява в началото на 2019 г. спрямо стойностите от предходната. Въпреки това обаче все още трудовите възнаграждения са далеч от средните за ЕС.

Образование

Бързият растеж на доходите се дължи и на политиката на правителството за повишаване на заплатите най-вече на младите учители, с цел привличане на повече млади и образовани хора в системата. Тази мярка може да се разглежда като инвестиция в човешки капитал. Един от проблемите обаче е свързан с факта, че по този начин се свива разликата между заплатите на по-опитните и квалифицирани учители и на новопостъпилите такива. В общия случай последните имат нужда от допълнително обучение, освен полученото в университетите, и това се случва именно от по-възрастните им ментори в училищата. На тях се разчита да проявят алтруизъм, тъй като допълнителните възнаграждения, които получават за обучението на колегите си, са твърде скромни.

Другият важен проблем е свързан с резултатите от тази мярка. От една страна е възможно тя да не доведе до привличане на допълнителни преподаватели, а от друга - да се окаже, че тяхната работа не въздейства ефективно върху качеството на образованието. Тоест системата на диференцирано заплащане би трябвало да продължи да се прилага на практика, като награждава учителите с действителни постижения.

Прегрява ли българската икономика

Един от основните въпроси е дали българската икономика не само е близо до потенциала си, но вече дори го е надхвърлила. Последното би означавало, че всъщност икономиката прегрява и някаква част от реализирания понастоящем растеж е неустойчива. Някои от условията за това са налице - сравнително висок и ускоряващ се темп на инфлацията, спад на безработицата, бързо покачване на работните заплати. В резултат от това се повишават общите разходи за единица продукция, което означава спад на разходната конкурентоспособност на местните фирми. Като цяло това е фактор за увеличаване на дисбалансите в икономиката и е предпоставка за възникване на последваща криза.

Препоръчителната икономическа политика в такъв случай е рестриктивна - изтегляне на ликвидност от банковата система и общо от икономиката. Инструментите на фискалната политика в случая са понижаване на държавните разходи, увеличаване на бюджетния излишък или допълнителни емисии на държавен дълг на вътрешния пазар. Тези мерки би трябвало да понижат вътрешното търсене (потреблението, инвестициите, държавните разходи и вноса).

От друга страна особено важно значение имат мерките, които биха повишили съвкупното предлагане. Обикновено обаче тяхното въздействие върху икономиката е по-бавно, отколкото мерките от страна на търсенето. Например, подобряването на образователните програми или наемането на допълнителен брой млади учители имат по-скоро дългосрочен ефект.

В заключение мога да добавя, че бързият растеж на заплатите вероятно ще се запази през следващите месеци. Един от факторите за това ще бъдат предстоящите избори за местна власт. По традиция това стимулира управляващите да повишат възнагражденията в бюджетния сектор или поне да раздадат бонуси. От друга страна в някои дейности недостигът на кадри е обективно явление (пример за това са медицинските сестри), които понастоящем изискват по-високи заплати и вероятно ще ги получат.

Важно е обаче да се отчете текущото състояние на икономиката - тя вероятно е над потенциала си. Възможното влошаване на международната конюнктура в зависимост от мащаба си би подействало охлаждащо. Остава въпросът дали натрупаните дисбаланси ще могат да се коригират относително бързо. В по-дългосрочен период основните проблеми са влошаващата се демография и все още ниската производителност и не изглежда, че скоро за тях ще бъде намерено решение.