Селекционерът на Белгия Роберто Мартинес е наясно, че силните клубни отбори са по-добри от националните. Все пак те играят много по-често и футболистите им са свикнали един с друг. Ако нямат човек за дадена позиция, винаги могат да си купят, докато представителният тим трябва да се справя с това, което има. „А и напрежението в клубните първенства не може да се сравнява с това в националния отбор“, добавя той.

Може би затова „червените дяволи“ на Мартинес са тимът, който най-много се доближава до клубен отбор на световното първенство в Русия. Голямата част от играчите от т. нар. „златно поколение“ на белгийския футбол се познават още от гарнитурите за подрастващи. Десетина от тях са с по над 60 международни мача. И са наясно, че мондиалът е техният шанс за нещо голямо.

Звездите са започнали футболния си път по време, когато играта в Белгия изживява тежка криза. От малки бягат навън – Еден Азар като тийнейджър играе във френския „Лил“, Ромелу Лукаку – в английските „Евертън“ и „Челси“, а още няколко момчета минават през холандския „Аякс“. Още тогава дебютират в националния тим и преживяват не една и две унизителни загуби.

„Докато бях треньор във Висшата лига, всеки искаше да вземе в отбора си белгиец – разказва Мартинес. – Те се адаптираха много лесно към съблекалнята, нямаше езикова бариера, а освен това искаха бързо да станат важна част от тима.“

Като много клубни отбори, не само на Острова, английският е работният език в белгийския национален отбор. Това позволява на Мартинес да заеме неутрална позиция между двата официални езика в страната. Между играчите на практика няма проблеми. „Направо не мога да повярвам колко задружни са и как се грижат един за друг“, казва Мартинес.

Повечето от „златното поколение“ са в идеалната футболна възраст – всички титуляри са от 24 до 31 годишни. Единствено Томас Вермаелен и капитанът Венсан Компани са преминали зенита на кариерите си, но все още изглеждат в достатъчно добра форма. За разлика от предишното голямо белгийско поколение от 80-е години, сегашното играе прекрасен футбол. Мартинес с лекота може да сменя тактическите схеми, а играчите се намират със затворени очи. Азар и Кевин де Бройне са способни да изпълняват най-различни роли в атака, което усети на гърба си японският тим при знаменития обрат на осминафиналите. А Мартинес обича атаката и вярва, че ако допуснеш два гола, трябва да вкараш три. Всъщонст досега на мондиала „червените дяволи“ са отбелязали 12, почти всичките от игра след майсторски комбинации.

Друг коз е скромността – Белгия не се смята за фаворит за титла. „Най-важното е да не забравяме, че трябва да се забавляваме – казва Лукаку. – Животът е твърде кратък, за да го прекарваме в стрес.“

Но след недотам тежки съперници като Панама, Тунис, резервите на Англия и Япония, сега наред е колосът Бразилия. Мартинес е готов да извади от ръкава нова тактика, с която да шокира „кариоките“. „ Схема 3-4-3 срещу Бразилия? Защо не...“, казва легендата Марк Вилмотс, който водеше тима преди испанеца. Може би най-сетне е ударил часът на „червените дяволи“...