Боян Рашев, eксперт по управление на околната среда и ресурсите, пред „Труд“: Правителството се съгласява с всякакви безумни условия

Българският план за възстановяване и устойчивост беше одобрен от Европейската комисия. С въпроси до какво ще доведе изпълнението му, ефективно ли ще бъдат похарчени парите от ЕС, как поетите от правителството ангажименти ще се отразят на сметките на домакинствата и как ще се движат цените на петрола до края на годината се обърнахме към експерта в сферата на околната среда и енергията Боян Рашев.

- Г-н Рашев, българският План за възстановяване и устойчивост беше одобрен от Европейската комисия. Той предвижда да бъдат изградени батерии за съхраняване на електроенергия с капацитет 6000 мегавата. Смятате ли, че това е добър начин да бъдат похарчени 1,6 млрд. лв.?
- Първо искам да допълня, че Планът предвижда финансиране за изграждане на батерии и по още една линия - „Инвестиция 6: Схема в подкрепа на изграждането на минимум 1.4 GW ВЕИ и батерии“. Тя залага изграждането на още поне 1800 MWh батерии за съхранение на произведения от ВЕИ ток. Тоест, общо говорим за 7800 MWh и за доста повече пари. Всички тези батерии са една огромна инвестиция, чиято единствена цел е съхранение на произведения от ВЕИ ток, така че поне част от него да може да се ползва малко по-късно. Това е горе-долу колкото капацитета на ПАВЕЦ Чаира. Съществената разлика е, че водата в ПАВЕЦ се изпомпва нощем (с евтин ядрен ток) обратно в горния язовир и след броени часове неговата „батерия“ отново е пълна. За слънцето и вятъра обаче няма никакви гаранции кога ще отдават енергия, така че новите батерии ще се зареждат от всеки играч в системата, ако искаме да разчитаме на тях. Удвояването на капацитета на ПАВЕЦ Чаира може да стане на 10 пъти по-ниска цена, но междувременно и наличният бе унищожен по време на ремонта - най-голямата ни батерия е извън строя напълно. Това е проблемът, който трябва да бъде решен веднага. А цените на батериите вече полетяха нагоре, така че заложените пари всъщност няма да стигнат за този капацитет. В моите спомени като че ли ставаше въпрос за изграждане на завод за производство на батерии в Старозагорска област. А днес се оказва, че пак планираме да захраним нечия чужда икономика с купуване на тяхна продукция. Не, не смятам, че това е добър начин да бъдат похарчени тези пари в контекста на настоящата ситуация.

- В Плана е заложена либерализация на пазара на електроенергия за битовите потребители на два етапа - до 2023 г. и до 2025 г. Какъв ще бъде реалният ефект от това за сметките за ток на домакинствата?
- България планира да либерализира пазара на електроенергия за битовите потребители от доста време. Не смятам, че ще се случи реално в заложената времева рамка. Причината е много проста - българските домакинства са твърде зависими от ток за отопление и следователно от ниската му цена. Реалният ефект върху сметките ще бъде унищожителен - говорим за потенциални ръстове от над 5 пъти. Не казвам, че не е принципно правилно. Напротив, хората трябва да знаят икономическата истина, до която водят европейските политики. Но няма как да се случи политически.

- С Плана за възстановяване България поема ангажимент за спиране на кръстосаното субсидиране при определяне на цените на тока за бита. Какъв ще бъде ефектът от това и кога ще го усетят битовите потребители?
- Ефектът ще бъде почти същия като при либерализиране на пазара за битовите потребители. Кръстосаното субсидиране изключително товари българския бизнес и особено енергоемката индустрия с допълнителни разходи, за да се държат ниски цените за бита. България е рекордьор в ЕС в съотношението между цената на тока на свободния пазар и за бита. Това е практическо купуване на гласове с парите на индустрията, което я задушава.

- България поема ангажимент да бъдат намалени вредните емисии при производство на електроенергия с 40% от 2019 г. до 2025 г. Това постижимо ли е без да бъдат затваряни въглищни централи и какъв ще бъде ефектът за енергийния баланс на страната? Ако например през част от годината не работят въглищни централи, това свиване на производството ще може ли да бъде покрито с ток от ВЕИ-та?
- Това е най-неадекватният ангажимент в този План, който може да бъде открит между редовете на страница 113. Той практически означава намаляване на работата на въглищните ТЕЦ с 40% за период от 5 години. Поема се на фона на рекорден добив в Мини Марица-Изток и рекордно производство на ТЕЦ. Давам някои числа. През 2019 г. в мините са добити около 28 милиона тона лигнитни въглища. През 2021 г. са малко повече, като през първата половина на годината добивът все още беше нисък. После дойде юли, 2021 г. и в Европа настъпи енергийна криза. Рудниците и ТЕЦ заработиха на пълна мощност. През първото тримесечие на 2022 г. имаме рекорден добив от над 10 милиона тона, а до края на годината се очаква Мини Марица-Изток да направят исторически рекорд, достигайки над 34 милиона тона, което е ръст с над 20% спрямо 2019 г. И всичко това ще бъде използвано за производство на ток в ТЕЦ-овете ни, защото Европа няма как да произведе достатъчно и зависи от нашия износ. В това време нашето правителство залага огромно намаление на работата им за утре. Колко реалистично ви се вижда? Няма как въглищните ТЕЦ да работят само през зимата, защото те имат изключително важна роля не само като базов товар, но и като балансьор и пиков производител. Няма как системата да работи само на ВЕИ. Това са утопии при наличните технологии.

- При положение, че Германия промени плановете си за въглищните централи, смятате ли, че България можеше да договори по-добри условия в Плана за възстановяване?
- За съжаление, в името на усвояване на едни пари българското правителство се съгласява с всякакви безумни условия. Това не е някаква нова черта - откакто се помня всяко наше правителство действа така. Защото политическата и бюрократична класа в страната получава достъп до разпределяне на милиарди евро по този начин. Европейските пари са майката и бащата на корупцията в България. По-добре да не ги получим, отколкото да плащаме с енергийната си сигурност и независимост за един заем. Повечето хора не са наясно, но тези пари не са точно грант. Европейската комисия взема заем от името на всички граждани на ЕС и трябва да го връща. Но това няма да стане от заплатите на бюрократите в Брюксел.

- С Плана за възстановяване България поема ли ангажимент за затваряне на въглищните централи? Според представители на управляващата коалиция няма такъв ангажимент в Плана. Но според президента на КНСБ Пламен Димитров се поема ангажимент за затваряне на въглищните централи до 2038 г.
- Ето конкретния цитат: „Декарбонизацията на енергийния сектор ще е с акцент върху намаляването на въглеродните емисии от производството на електроенергия с 40% вземайки изходните нива от 2019 г. Целта за намаляване на емисиите трябва да бъде постигната през 2025 г. (измерено и потвърдено с данните за 2026 г.) и ще се затвърди с актуализиране на националното законодателството в Закона за ограничаване изменение на климата, с който ще се създаде и ясен план за постепенно премахване на централите на въглища до 2038 г. и ще има регулаторен таван за техните емисии на въглероден диоксид, приложим от 1 януари 2026 г.“ Всеки читател сам може да прецени. Аз по-скоро смятам, че г-н Димитров има право.

- В Плана се предвижда да бъде направено проучване на геотермалните източници в страната. Ефективно ли ще бъде използването им за производство на електро или топлоенергия?
- България има значим капацитет за използване на геотермална енергия. Това се случва по няколко начина. Първо, чрез т. нар. термопомпи „вода-вода“. Те могат да се изграждат на ниво домакинства, цели големи сгради или цели комплекси. Има смисъл от това, но е доста скъпо удоволствие. Термални води могат да бъдат използвани за отопление на цели градове. Това и днес се случва в Сапарева баня и Велинград например. Могат да подпомагат работата на топлофикации. Да се използва геотермална енергия за производство на ток обаче е друго нещо - изискват се много високи температури и голям ресурс. За добро или лошо, България няма геоложката структура на Турция, където това се прави. Ние нямаме толкова стръмен температурен градиент и не можем да произведем особено много ток от геотермална енергия. Ще си останем с няколко малки инсталации. Няма да бъде ефективно и няма как да замени значими конвенционални мощности.

- Има предвидени пари и за изграждане на ВЕИ-та от домакинствата за собствено потребление. Това ще има ли ефект за намаляване на вредните емисии или просто някои хора ще могат да ползват евтин ток?
- Това е поредната субсидия, от която ще могат да се възползват предимно богати хора, които биха го направили така или иначе. Ефектът ще е като при всяка друга субсидия - хората ще отложат купуването със собствени пари, за да чакат подаръка. Разбира се, че ще има някакво спестяване на емисии, но не очаквайте кой знае какъв ефект. Причината е проста - голямото потребление на ток е през зимата, а тогава слънчевите панели не дават особено много енергия. Дори и да имаш батерии, те нищо не помагат в такива условия. Може да ви звучи странно, но много по-голямо намаление на емисиите ще отчетем, ако газифицираме повече домакинства - газът на 100% заменя тока от въглищните ТЕЦ през зимата при четири пъти по-ниско потребление на първична енергия и емисии.

- Според Вас трябва ли да бъде изградена нова ядрена мощност в страната?
- Да, това е изключително важно. Пътят към тотална декарбонизация минава само през ядрената енергия. Не знам кой точно проект трябва да бъде изграден, но такъв трябва да има. Ако нещо трябва да се финансира от Плана за възстановяване, това е изграждането на малки модулни ядрени реактори, които могат да работят и като топлофикации в градовете. В Козлодуй от десетилетия също има топлофикация - ядрената централа.

- В рамките на ЕС обсъждат забрана на вноса на руски въглища, газ и петрол. Какъв ще бъде ефектът за цените на горивата в България, ако това бъде направено? България реално има ли възможност да замени доставките на руски газ и петрол с други енергоизточници?
- В ЕС могат да си обсъждат каквото си искат. Не е реалистично да се забрани вноса на всички енергийни суровини от Русия. Не можеш десетилетия наред да правиш всичко възможно да зависиш от внос от една страна и после изведнъж да го спреш от днес за утре. Теоретично всяка страна може да се опита да спре вноса от Русия, но това практически означава всички страни да почукат на една и съща врата с искане за доставки. Нали разбирате какви ще станат цените? Освен това на същата опашка са и Китай, Япония, Индия, Южна Корея. Мислите ли, че те ще се дръпнат и ще се оставят да ги прередим без бой. Никой не може да замени огромните количества въглища, газ и нефт, които Русия изнася. Конкретно в България е много трудно да заменим русия газ физически. За петрола е малко по-лесно - пазарът е глобален - но ще трябва да платим цената.

- Можете ли да дадете прогноза как ще се движат цените на петрола и газа до края на годината?
- Цените на газа в Европа ще продължат да правят резки движения и като цяло ще се задържат изключително високи. Вече половин година те надхвърлят цените на нефта (като се сметнат на единица енергийна стойност), което е исторически феномен. Дължи се основно на огромната експозиция на електроенергийната система на Западна Европа към газ. Това се случва, когато затваряш въглищни и ядрени мощности. Цените на петрола спряха ръста си чак след като САЩ и Международната агенция по енергетика започнаха да заливат пазара с огромни количества от военновременните си стратегически запаси. Последните обаче са крайни и този ефект ще се изчерпи до броени месеци. Заради цяло десетилетие на отлив на инвестиции от сектора, бърз ръст на добива не е възможен. След средата на годината очаквам възобновяване на полета на цените и ужасяващи числа наесен. Не мога да знам точно колко, но 150 долара на барел за мен са сигурни.

Нашият гост
Боян Рашев е създател и управляващ партньор в denkstatt, най-опитната консултантска компания в България по въпросите на устойчивото развитие, ESG, декарбонизация, доклади и оценки на въздействието, кръгова икономика. В последните две години е и консултант при структурирането на инвестиционни портфейли, насочени към областите на неговата експертиза - инвестиции в сферата на енергията, суровините и металите.