Брутална смърт за едва роденото френско правителство

Отсвирен от вътрешния си министър, премиерът Льокорню сдаде поста на президента

Наблюдателите в Париж вещаят предсрочни избори и дори оставка на Еманюел Макрон

Едва родено в неделя вечерта, третото за последната година правителство на Франция бе брутално погребано малко преди обяд в понеделник от неговия шеф Себастиан Льокорню. 

Премиерът подаде оставката на кабинета си на назначилия го на поста преди 27 дни президент Еманюел Макрон, след като министърът на външните работи Бруно Ретайо отсвири началника си. Така мощният парижки всекидневник “Льо Фигаро” се оказа безмилостната Касандра, която написа в понеделник сутринта: “Критикувано от всички страни и отслабено отвътре от бунта на съгласилите се да участват в него републиканци, правителството на Себастиан Льокорню още в понеделник - първия му ден, изглежда близо до имплозия”. 

Тоест до взривяване отвътре, както прогнозира меродавният вестник и както се случи броени часове след като книжното тяло на авторитетното издание лъсна призори по будките из Хексагона.

По принцип Льокорню бе разкритикуван още в неделя вечерта от почти всички френски медии, защото му били необходими цели 26 дни, за да сформира нов правителствен екип. А той за жалост се оказа... почти идентичен с предишните два кабинета, съставени с решителната намеса на президента Еманюел Макрон, но неполучили доверието на Парламента и довели до незапомнена политическа криза. Ами препотвърдени бяха най-важните министри в правителствата-еднодневки на Мишел Барние и Франсоя Байру, начело с този на вътрешните работи - републиканеца Бруно Ретайьо, на правосъдието и върл “макронец” - Жерал Дарманен, на образованието и на външните работи - верните на президента Елизабет Борн и Жан-Ноел Баро, и т. н. И тъй като промяната в отбранителното ведомство беше неизбежна, предвид факта, че предишният министър Льокорню бе калесан за премиер - оглави го някогашният републиканец Брюно Льо Мер. А той преминава в лагера на Макрон преди няма и десет години, като до миналия септември и в продължение на седем години заемаше ключовия пост на министър на икономиката и финансите. Онези финанси, които според критиците му Льо Мер бил довел хазната до дефицит с 3500 милиарда евро вътрешен дълг и които сега са в основата на незапомнената в най-новата история френска икономическа криза. 

Представителите в правителството на обявяващите се за наследници на великия държавник Шарл Дьо Гол републиканци, първоначално преглътнаха горчивия за тях хап “Льо Мер”, позовавайки се на чувството си за “отговорност пред нацията”. Но ако се вярва на медиите край Сена, “републиканската нощ” изобилствала на “турболенции” и на сутринта водачите на дясно-центристката формация поставили на Льокорню ултиматума: “Или ние, или Брюно Льо Мер в кабинета!” В края на краищата премиерът не нарочил за жертва нито републиканците, нито някогашният министър на финансите и икономиката, а самия себе си.

Веднага като разпространиха светкавично новината за оставката на Льокорню парижките, пък и следящите под лупа политическата обстановка в Хексагона европейски медии, констатираха единодушно: “Франция е в хаос!” Като според наблюдателите преодоляването му не може да бъде постигнато дори ако Еманюел Макрон назначи за премиер човек на левицата, за която тя настоява още от спечелването от нея на предсрочните парламентарни избори през юли миналата година. По простата причина, че в разпокъсания и разпънат на кръст от противоречия Парламент той няма да получи възможност да състави управляваща коалиция. 

В такъв случай според анализаторите на заплетената ситуация изходът от кризата и хаоса е разпускането на Законодателния орган и насрочването на нов предсрочен вот от президента Макрон. Или пък неговото доброволно оттегляне от поста Държавен глава, за което отдавна настояват и левицата, и десницата на Франция, обвинявайки го, че отдавна се е оплел като пиле в кълчища във властта и въобще не може да я упражнява в интерес на французите.