Владислав Карамфилов - Влади Въргала, пред „Труд“: Вървим и се удряме все в едно и също дърво

Владислав Карамфилов или Влади Въргала, както е известен, е един от най-популярните актьори в последните 30 години. Винаги е бил обществено активен, изразявал е своята гражданска позиция по всички горещи теми в обществото. Затова е наистина интересно да се срещнем с него и да видим какво мисли за днешния ден на страната. А проблемите са много.

- Влади, как си обясняваш това масово нахлуване на хора от шоубизнеса в политиката като кандидат-президенти, депутати? Имам предвид Слави Трифонов, Луна, Светльо Витков, Ицо Хазарта?
- Като нормална крачка, нормален етап в институционалната криза. Хората на изкуството не са по-различни от хората на науката, на полицията, на военните. Такава шарения има по целия свят.

- Няма ли известна доза популизъм в това явление?
- То не е само в хората на изкуството и културата. То е в стратегиите на повече от 80 процента от кандидатите. Не бих посочил коя е най-популистката партия, защото няма непопулистка. Всички партии са популистки, защото те трябва да обяснят на народа, че ще му дадат нещо и ще се случи това, което не е възможно да се случи, защото то не зависи от тях. Няма непопулистки партии. Когато си в „Биг Брадър“, най-често те наричат лицемер. Но всички хора са лицемери. В момента става дума за една институционална криза, която е в целия свят, не е само в България. А когато дойде т. нар. демокрация в България, се появиха куп партии със смешни имена. Винаги, когато има хаос, най-активни са идиотите. Те усещат, че е дошъл техният миг. По това едно общество може да усети, че е настъпила институционална криза. Така че това, което се случва в момента, се е случвало винаги. И ние винаги вървим и се удряме в едно и също дърво.

- Кое е то?
- И то е, че вярваме, че е възможно някой да ти обещава, че ще направи нещо. То е същото, като да се запознаеш с едно гадже в бара, да u обещаеш кола, апартамент и щастие, и само след няколко часа да осъзнаеш, че тази спонтанност никога няма да я бъде.

- Гледаш ли предизборните студия? Какво ти е мнението за тях?
- В предизборното студио медийното време, което се дава, е абсолютно недостатъчно. Една кампания се прави цял живот, а не за един ден. Не е правилно да се слуша какво ти говорят преди изборите, а да се мисли какво е направил даден кандидат през целия си живот, какво е постигнал. И тогава знаеш на какво можеш да разчиташ на този човек.

- На какво се дължи според теб това българско вечно очакване на спасител, който ще дойде да ни оправи дереджето?
- Ами ние живеем в една общност, наречена държава, и тя се управлява от някойу и хората вярват, че животът им зависи от този някой. Много дълго време този народ беше лъган и краден, защото именно когато дойдат изборите му обещават неща, които са се случили в някои държави, но след много, много години изпълняване на някакъв регламент, на правила. Тези, които управляват, трябва да намерят начин обществото да се развива като цяло, а не да се дават пари на отделни групи, чисто търговски. Ние години наред живеем материално, в търговията, а не живеем интелектуално, за да се развие общественото съзнание. Обещават ни на парче, че ще сме ОК, и ние сме съгласни. А проблемът е в липсата на регламент и неговото спазване от всички. Липсват правила, които да са насочени към развитие на съзнанието, на мисленето, на стремежите на нацията. Има държави, където се изпращат случайни хора от улицата в Космоса, а ние говорим за 50 лева за пенсионерите. Разбираш ли разликата в плановете? Една държава трябва да въведе на първо място фискално дисциплина, каквото направи ГЕРБ. Не че те са най-добрите, но направиха фискална дисциплина. Но това си остана само дотам и се оказа, че средствата, които влизат в държавата, не отиват за интелектуалното развитие на нацията. А не в отделни сектори, да не говорим за отделни хора.

- Как оценяваш ролята на държавата в областта на културата в този момент на пандемията?
- Най-големият ми враг, докато съм работил в сферата на културата, е била държавата. Ама най-големият! Давам ти прост пример. Живеем в т. нар. демокрация, където по конституция държавното и частното са равнопоставени. До ден днешен, от социалистическо време, който се е вързал за държавата, е облагодетелстваният. Ние не сме равнопоставени. Има държавни театри, които получават едни огромни дотации от държавата и излъчват една 50-процентова посредственост, която съществува благодарение на държавата! А в частния сектор, където съм и аз, посредствеността не може да съществува, защото тя няма дотации и не може да вирее. Значи държавата трябва или да спре да хрантути, съжалявам, че го казвам. Виж, държавният театър може да излезе с цени на билетите от 10 лева. Но данъкоплатецът реално не си дава сметка, че той го е платил вече този билет и той е 35 лева, защото държавата е дотирала. А аз не мога да играя на билет под 20 лева, да не говорим за тези условия, които са в момента с ограничаване местата на публиката. И всъщност ние вече сме в нелоялна конкуренция. Искайки 20 лева, аз изглеждам като скъпчия, а държавата, която е осигурила на конкуренцията ми 35 лева, предопределя избора на хората и предопределя съществуването на тази 50-процентна посредственост. Направо гарантира моята гибел. Така е и в киното, като там е много по-сложно. Защото от парите, които държавата дава за кино, част от тях се връщат в БВП на страната. Да кажем, тя дава един милион за един филм. Това са пари за заплати, за данъци, които влизат обратно в хазната. Произвежда се един продукт, който генерира около 50 милиона лева. Той започва да храни хората, които работят в киноразпространението, които работят в сферата на рекламата, този, който продава пуканки, таксито, което ще те закара до киното. Този продукт се излъчва по телевизията, излиза в онлайн пространството и в общи линии държавата генерира пари, които се вливат в нея. Но това се случва само и единствено ако филмът е успешен. Ако не - милионът не е заслужавало да се дава.

- Има ли нещо в държавата, което би го определил със заглавието на твоя филм „Шменти капели“?
- Който го види, ще разбере, че този филм е още по-актуален към днешна дата. Аз писах сценария през 2000 г., то звучеше пророческо. Всичко от този филм към днешна дата вече е факт. Основата на този филм е, че цял живот бедният е плащал сметката на богатия. Щом усетят, че бедният е безпомощен, започват да му искат пари и някой обявява, че ще спечели 3 милиона лева. Друг, от когото това зависи, казва 5 милиона. Отговорен фактор ги вдига на 7 милиона. И най-накрая от министерството пристигат 10 милиона, аз казвам - ама аз се разписах за 7 милиона, и отговорът е - вие знаете защо... А това се случва непрекъснато. Така че операция „Шменти капели“ си тече нон-стоп. Във филма има и един полицай рекетьор, когото вместо да го осъдят, го обявиха за герой. Всяко едно нещо във филма е взето едно към едно от живота. Има неща, които са заснети, но не влязоха във филма...

- Ами направи продължение...
- Не ми се вярва, че ще ми дадат възможност за това. Пък и струва ми се, няма смисъл. Защото хората казаха - евала, много смешен филм. А всъщност това една много тъжна история, разказана по смешен начин.

- Как се отнасяш към новите политически проекти, които се появяват преди всички избори?
- С голяма тъга. Защото нито един от тези проекти не индикира нещо, което някой друг не ти е обещавал. Което означава, че просто тъпчем на място. Сега се появиха хора с авторитетно образование, със симпатична визия. Привличат доверието на масата, но реално те не биха имали възможността да постигнат каквото и да било. Ти не можеш да се появиш оня ден в политиката и в един момент да си онзи политик, който ще успее. Политиката е микросфера, в която виреят различни бацили, които ти трябва да овладееш. Нито един от сегашните нови играчи на пистата няма и грам опит в това. А в България от хан Аспарух до ден днешен нашите примери са за бащицата, който хваща за врата и извива китките на всички, и започва да действа. Казвал съм го и друг път - тази държава може да се управлява само от този, който може да стисне за топките всички останали. Няма такъв случай, в който един има много добри идеи и полезни концепции и изведнъж всички да се впрегнат на работа, защото това щяло да оправи живота на хората. От тази гледна точка пак казвам, че всички са популисти към днешна дата на тези избори.

- Имаш ли вече фаворит измежду 12-те кандидат-президенти?
- Много приятно ме изненада професор Герджиков. Два пъти го гледах в дебати и видях, че е човек с характер. Според мен такъв към днешна дата в политиката сме нямали. За мен трябва да се гледа кой какво е постигнал в живота, какво е реализирал, къде е бил. А не какво ще ти каже по време на кампанията. И въпреки това, че е подкрепен от партия, която има голяма опозиция, това не би трябвало да бъде определящо при избора на президент. Ето това е да ти е развито обществото - да може да различава ценното от безценното.

- Каква е според теб причината мнозинството от българите да не иска да се ваксинира и да се получи още едно разделение - на ваксъри и антиваксъри?
- Това е заложено в човека - правото на избор и това е най-тежкото бреме. Както са го лъгали за всичко, той си вика - а бе защо да не ме лъжат и за ваксините? Откакто съществува светът досега има един принцип, че бащата, когато е несправедлив към едно от децата, кавгата е между децата, а не между ощетеното дете и бащата. В момента хората не си дават сметка, че съвсем целенасочено и организирано те бяха разделени на ваксъри и антиваксъри. Имаше един не дотам почтен строител на жилища преди години, който бе направил купувачите на маймуни, нямаше акт 16, а бе минал отдавна срокът. И собствениците се събрали и го чакат. Идва той, те му се нахвърлят, а той вика - добре, вие не подписахте ли едикво си? Което няма никакво значение, примерно крушката в мазето в ляво ли да бъде или в дясно. Повечето не били подписали, но 2-3 били. Ако бяхте подписали, казал строителят, сега нямаше да има проблем. И хората започват да се карат помежду си и забравят за какво са се събрали. Та така става и с ваксините.

- Трябва ли виновните за здравната криза да понесат някакви последици?
- За здравната криза причините не са от днес. В момента, който и да беше на мястото на Стойчо Кацаров, това щеше да бъде положението, предполагам. Здравната криза е в следствие на един грабеж от здравната система. Има и приказка - защо трябва да има смъртно наказание, като има здравна каса? Минете през Бояна, Драгалевци, през морските и планинските курорти, вземете всичките къщи на хората, които се занимават с медицина и тези няколко трилиона ги върнете обратно за живота и здравето на хората. Това е наказанието!

Нашият гост

Влади е роден е през 11 август 1967 г. в София. Завършва НАТФИЗ със специалност актьорско майсторство за драматичен театър в класа на проф. Стефан Данаилов, след което учи и кинорежисура при Христо Христов. Един от най-заклетите привърженици е на Левски (София).

В началото на 90-те се присъединява към студентското предаване “Ку-ку” и започва да прави първите комедийни скечове в него. Един от образите, в които се превъплъщава, е далавераджията Влади Въргала от “Магурата”. Впоследствие е поканен от Нери Терзиева да прави собствено шоу по Ефир 2, което е кръстено “Коктейлите на Влади”. През годините участва също и в предаванията “Пирон”, “Шаш”, “Дзифт”,, “Сладко отмъщение” и “Царете на комедията”. През 2011 г. е премиерата на филма му Операция “Шменти капели”, който той прави по своята пиеса “BG-WC - Моят дом е моята крепост”.

Автор, режисьор и изпълнител на главната роля във филма “Пантуди”.