Доц. Стойчо Стойчев, политолог, пред „Труд news“: Има нагласа изборите да бъдат и с машини, и с бюлетини

Последните напъни на „Възраждане“ да спрат членството ни в еврозоната приключиха

Промените в Изборния кодекс ще бъдат гласувани наесен

Днес - вторник, 8 април, предстои четвъртото заседание на работната група в парламента за промени в Изборния кодекс. Какви предложения се обсъждат там, има ли по някои от тях консенсус, какъв е пътят им до пленарната зала, кога ще бъдат гласувани? За това разговаряме с политолога доц. Стойчо Стойчев, който е член на тази група. И още - какво целят вотовете на недоверие от „Възраждане“ към кабинета Желязков, ще повлияят ли те за конвергентния доклад през юни за влизането ни в еврозоната от 1 януари 2026 година? Според него някой цели да покаже, че цялата изборна администрация е тотално корумпирана и дискредитирана, което не е така, но като се стигне до масово недоверие в изборите като легитимен инструмент за смяна на властта хората търсят алтернатива за този инструмент.

- Да започнем с работната група в парламента за промени в Изборния кодекс, доцент Стойчев. Какъв е съставът u, колко заседания имахте досега?
- Досега заседанията бяха три, днес предстои четвъртото. В състава на групата има хора, които по един или друг начин са свързани с институциите с изборния процес - от външно и вътрешно министерство, ГРАО, от ЦИК винаги идват по 4-5 човека, има хора, които са били членове на СИК и РИК, представители на Обществения съвет към ЦИК и най-различни неправителствени организации, които са се занимавали с наблюдение и имат отношение към изборите в някаква степен, представители на Висшия адвокатски съвет, които са доста активни, има и представители на академичната общност, преподаватели по политически науки, професор Емилия Друмева е в групата, професор Михаил Константинов също.

- Какви предложения се чуват най-често от толкова представителна група, какво обсъждате най-вече?
- Винаги основа на разговорите са предложения на парламентарните партии, които са приети на първо четене още в началото на януари. Тогава са приети всичките им предложения, включително и такива, които си противоречат. В тези предложения има такива за въвеждане на активна гражданска регистрация, има различни подходи по темата, но основните предложения бяха на ИТН и БСП. Има предложения за въвеждане на преброителни центрове, в които да става преброяването на бюлетините, а не в СИК. Друго предложение е за въвеждане на оптично разпознаване на бюлетините и сканиране. Това са по-съществените неща. Иначе в хода на дискусиите се чуват всякакви предложения и идеи, например за въвеждането на електронно интернет гласуване на българите в чужбина. Тази тема се застъпва от доста представители на българи, които живеят в Западна Европа. В тази група няма представители на изселническите организации в Турция.

- Имат ли основните партии изработена ясна стратегия за промените в Изборния кодекс, или по стара традиция ще го променят така, че нищо да не се промени?
- Не, нямат такава стратегия и затова не чуваме от партиите конкретни предложения, те слушат експертите, за да формират някакво мнение по ключови аспекти на тези промени в Изборния кодекс. На този етап като че ли се оказва, че активната гражданска регистрация е невъзможна заради решения на Конституционния съд. Говори се много са професионализация или най-малкото за обучение на секционните комисии как да стане тяхната работа по-добра и да се избегнат базовите грешки при броенето, ако те ще броят или само ще администрират изборния ден. Много активно се обсъжда и видеонаблюдението, доколко да се разширява, да се използва за доказателство. Бе споменато за опасностите от повсеместното използване на видеонаблюдението. Днес трябва да обсъждаме метода на гласуване, това е най-поляризираната дискусия - дали да бъде машинно или с бюлетини, или и двете. По тези въпроси говорят основно експертите, после ще чуем и партиите и ще стане ясно накъде духа вятърът.

- И все пак какво очаквате?
- Това, което виждам в момента е, че има нагласа в парламентарните групи да се запазят и двете форми на гласуване и машинното, и с хартиени бюлетини.

- Видеонаблюденията ще се приемат ли за доказателства в съда при оспорване на изборни резултати?
- Беше коментирано, че видеонаблюдението и сега може да бъде използвано като доказателство. Депутати, които са и адвокати, казват, че много често в съда видеонаблюдението се използва като доказателство, но когато с него се доказва нещо конкретно като престъпление. Има съдебна практика по този въпрос и повечето юристи бяха на мнение, че не е нужно изрично да се записва в Изборния кодекс, че видеонаблюдението може да се използва като доказателство, защото то по принцип има такава тежест в определени случаи. Според мен политиците ще вземат някакво популистко решение и ще го запишат най-вероятно в кодекса, за да не излезе така, че нищо не е свършено.

- Обсъжда ли се решението на Конституционния съд за частичното касиране на изборите от октомври миналата година?
- Доста подробно още от първото заседание. Аргументите бяха коментирани като цяло и половината от участниците в групата използват това решение и констатираните в него неща се превръщат в стартова точка за разгръщане на следващи аргументи. Разбира се, има и такива прочити, че всъщност това решение не е повод за това драстично недоверие в изборния процес. Защото дори да го четем добронамерено ще видим, че от половината от двете хиляди и няколкостотин секции, в които са посочени крещящи доказателства от видеонаблюдението, от тях в половината КС не е установил никакви нарушения, т. е. всичко, което са намерили в торбите съвпада с протоколите, от останалата половина от секциите са сбъркани около 11 000 гласа, които на целия обем гласове са пренебрежимо малко. И на базата на това да се твърди и да се интепретира, че цялата изборна администрация е тотално корумпирана и дискредитирана е пресилено, но ефектът е точно такъв и някой го е целял този ефект.

- За да постигне какво?
- Ами като се стигне до масово недоверие в изборите като легитимен инструмент за смяна на властта, хората търсят алтернатива за този инструмент, а демокрация без избори не може. Смяната на властта в демократичните системи става чрез избори.

- Имаше предложение за всеки избори да се назначава нова ЦИК?
- Това предложение не събира засега голяма подкрепа. Като гледам и политическите партии са на мнение, че мандатността е основен принцип, който не бива да се губи, а като за всеки избори има нова ЦИК, няма да има никаква мандатност. Моят аргумент бе, че нестабилността на партийната система не бива да я прехвърляме на други органи. Като има нестабилни парламенти няма защо и други институции да са нестабилни. Имаше доста полемики по този въпрос, включително колко да е дълъг мандатът, четири или пет години, дали съставът на ЦИК да бъде увеличен на 25 души - в момента е 15, както имаше и предложение за свиването u до 5 човека, които текущо да заседават, пък да се разширява в определени ситуации. Тук нито експертите, нито политиците са на единно мнение. Не е много ясно до какво ще се стигне в крайна сметка и може би ще трябва управляващото мнозинство да приеме някаква единна позиция за всичко, за което говорихме досега, за да не стане така, че да има система, изработена от различни компоненти и в крайна сметка вместо подобрение на изборния процес да се постигне по-скоро обратният ефект. Хубаво е да се мисли комплексно и системно, а не на парче по отношение на тези промени, от което нито ще спечели изборният процес, нито ще се върне доверието на избирателите. Защото това е големият проблем, който вълнува повечето политици - доверието на избирателите и тяхното връщане към участие в изборите, което ми изглежда химера на фона на това, което става. Защото това недоверие си го произведоха с действията си някои партии, да не казвам всичките.

- Кога и под каква форма ще влезе в пленарната зала това, което обсъжда работната група?
- Тъй като има законопроект, приет на първо четене предполагам, че след като приключи работа нашата комисия до края на април или началото на май, следващата стъпка е комисията по правни и конституционни въпроси да обсъди законопроекта, нашите предложения и отделните партийни позиции и да внесе в зала гласуване на второ четене законопроекта за изменение на Изборния кодекс. Според мен това няма да се случи преди есенната сесия на Народното събрание. Защото докато комисията обсъди и приеме предложенията ще стане юни, което ще съвпадне с конвергентния доклад за еврозоната и парламентарните партии ще предпочетат да не се захващат с потенциалната конфликтна тема за Изборния кодекс преди този доклад да излезе.

- „Възраждане“ ще внесе втори вот на недоверие - този път за корупция. Това се закани да направи и ППДБ, но след като излезе доклада за еврозоната. Това ще върже ръцете на ППДБ, защото вот по една и съща тема може да се иска чак след шест месеца, т. е. през октомври. Какво цели „Възраждане"?
- Доколкото разбирам, стратегията им е те да изземат инициативата на ППДБ и по всичките възможни теми да се изявяват първи, за да обвиняват ППДБ, че са псевдоопозиция и с единия крак в управлението. Така „Възраждане“ иска да се позиционира като основна опозиционна сила. Тези дебати по-скоро ще се превърнат не във вот на недоверие за корупцията, а за това кой е по- и най- в опозицията. Въпросът е дали тези вотове постигат нещо по същество, свързано с управлението и движението на България в някаква посока, или вършат някаква вътрешна работа за вносителите. Засега мисля, че става въпрос за второто. „Възраждане“ не успяха да блокират еврозоната чрез онези 38 000 предложения за промени в бюджета, защото ако беше блокирана бюджетната процедура, тогава можеше да има някаква драма с доклада. Но това беше преодоляно и с това като цяло последните напъни на „Възраждане“ да спрат ефективно членството в еврозоната приключиха. Оттук нататък всичките вотове ще се насочени по-скоро към опозиционно и антиправителствено мислещи избиратели и да изведат „Възраждане“ като основна, ако не и единствената алтернатива на останалите.

- ППДБ и ДПС-ДПС декларираха, че ще стоят мирни до излизането на доклада. А след това?
- Забележете, че има съвпадение в позициите им - първите, че няма да искат вот на недоверие преди доклада, другите - че няма да напускат мнозинството преди доклада. Освен това ги видяхме двете групи по различни теми да гласуват заедно. Така че е възможно, след като излезе доклада, да има някакво структуриране на опозиционна група около ППДБ и ДПС-ДПС, които да действат заедно включително и по въпроса за вот на недоверие. Така че ще имаме една проевропейска опозиция - ППДБ и ДПД-ДПС, и една - проевразийска в лицето на „Възраждане“, МЕЧ и „Величие“.

- Могат ли те да доведат до дестабилизация?
- Няма как да очакваме успех при това разделение. Най-малкото като се мисли за вот на недоверие, трябва да се мисли за следващата стъпка, за следващо правителство. Това е съвсем невъзможно да се направи. Да прибавим и масово регистрирането от социолизите нежелание за нови избори, защото на гражданите им е писнало да ходят на избори, които не произвеждат движение нанякъде. Това означава, че каквито и вотове да се планират, тяхната стратегическа цел няма да отива към нови избори или опити за формиране на нов кабинет първо, защото това е невъзможно и второ, защото това допълнително ще ядоса хората.

- Добре, през юни ни дават датата 1 януари 2026 година за влизане в еврозоната. Но ако последват вотове и клатене на правителството, това няма ли да повлияе на решението за влизането?
- Не, оттук насетне не. Отдавна е ясно, че по отношение на еврозоната България се справя по-добре отколкото други държави-членки. Защото да си член на еврозоната не означава, че трябва да имаш политическа стабилност, а бюджет и фискална стабилност. Ние сме го доказали откакто съществува самата еврозона. Решението е взето, ние трябваме на еврозоната, за да има ЕС някакви позитивни послания на фона на всичко, което се случва около нас. Единственото нещо след като излезе доклада, е правителството да не задлъжнява прекомерно, защото големият дълг може да натовари другите държави-членки на еврозоната. Дали ще има или не правителство няма значение, защото паричната политика се води от Европейската централна банка, а тя е независима от правителствата. Изискват се достатъчно гаранции, че и БНБ ще бъде независима по отношение на централната власт, че ще има гарантиране на мандатите, че шефът на БНБ няма да става министър-председател. Всичко това - да се гарантира независимост на паричната система от правителства, независимо дали са силни или слаби. Влезем ли веднъж в еврозоната от 1 януари догодина, за което съм 98 процента сигурен, оттам нататък валутата и нейното гарантиране са абсолютно независими от правителството. ЕЦБ има разписани механизми как се регулира паричното обръщение, какво прави с инфлацията, така че ние ще усетим положителните ефекти от това членство, а не отрицателните.

Нашият гост
Стойчо Стойчев е роден е в Шумен на 7 януари 1983 г. Завършва Софийския университет (бакалавър, 2001-2005 и магистър, 2005-2006. През 2010 г. защитава дисертация на тема “Европеизация на представителния елит в България: измерения и ефекти”. Доцент в Софийския университет от 2018 г. Началник на кабинета на министъра на образованието и науката (2014). Съветник на вицепремиера и министър на вътрешните работи на Република България.
Доц. Стойчев е ръководител на Лабораторията за изборни системи и технологии (ЛИСТ) и преподавател по анализ на политическия риск и противодействие на организираната престъпност в катедра “Политология” на Софийския университет “Св. Климент Охридски”.