Труд
Автор:
Труд онлайн
Средиземно море „кипи“ поради изменението на климата, като водите му се затоплят по-бързо от средното за световния океан, пише електронното издание на в. Kathimerini.
„Средиземноморието е особено уязвимо към изменението на климата поради уникалната си география и темпът на затопляне вече надвишава средния за света. По-конкретно, повърхността на Средиземно море се затопля с 0,041°C годишно през последните четири десетилетия (1982-2023 г.)“, казва д-р София Дармараки, физически океанограф и изследовател на климатичните екстремуми във Фондацията за изследвания и технологии – Хелас (FORTH).
„В Гърция последните данни показват, че затоплянето засяга целия воден стълб. Според оценката на климата на гръцката мрежа за информация за времето и климата Climatebook, през периода 1991-2020 г. температурите на повърхността са се повишили с около 1,5°C, увеличили са се с приблизително 1,2°C в горните 200 метра, с 0,9°C между 200 и 800 метра и дори на дълбочина, достигаща 4000 метра, температурите са се повишили с приблизително 0,2°C“, обяснява тя. „Тези цифри се основават на климатични модели и потвърждават скорошни наблюдения, показващи, че натрупването на топлина в Средиземно море е по-изразено при движение от запад на изток. В резултат на това наблюдаваме по-чести и интензивни морски горещи вълни – продължителни периоди, когато температурите на морето се повишават доста над сезонните норми. Тенденцията за покачване на средните температури на морето, съчетана с нарастващата честота на екстремни събития като морските горещи вълни, тласка морските екосистеми до техните граници – заплашвайки както биоразнообразието, така и екологичната устойчивост на Средиземно море."
В скорошно проучване, озаглавено „Морски горещи вълни в Средиземно море: Преглед на литературата“, екип от изследователи от Фондацията за изследвания и технологии – Хелас, Гръцкият център за морски изследвания (HCMR), Атинския университет и няколко международни институции проведоха систематичен преглед на съществуващата научна литература, за да документират, сравнят и оценят известните въздействия от затоплянето на морската среда в Средиземно море през последните години.
Първо, повишаващите се температури в Средиземно море променят както функцията, така и състава на фитопланктона – микроскопичните растителни организми, които формират основата на морската хранителна верига. По-топлите води водят до изместване към по-малки видове фитопланктон, намалявайки концентрациите на хлорофил (ключов показател за продуктивността на океана) и нарушавайки биомасата на зоопланктона, особено сред копеподите – малки организми, които служат като критичен източник на храна за много видове риби. Тези промени намаляват наличието на храна в цялата морска хранителна верига, което води до каскадни ефекти върху стабилността на екосистемата.
Второ, рибните популации показват ясни признаци на стрес. Наблюдавани са промени в разпределението на видовете, намалено производство на яйца и доказателства за термичен стрес. Като цяло, добивите от риболов намаляват: В Гърция например общият улов е намалял с 16% през 2022 г. в сравнение с 2020 г. - въпреки че пандемията от Covid-19 може също да е допринесла за спада.
Климатичните модели, представени от учените от Гръцкия център за морски изследвания Константинос Цагаракис и Димитрис Дамалас, прогнозират спад в потенциалното производство на риба с 2,8-5,3% до 2050 г. при сценария за смекчаване на емисиите на парникови газове и по-съществен спад от 7-12,1% при сценария с високи емисии. Прегледът отбелязва и увеличение на смъртността сред търговски ценните видове риби.
Трето, покачващите се температури на морето улесняват разпространението на инвазивни, термофилни видове – много от които са агресивни колонизатори. Тези видове, като например сребърнобузата жаба и рибата лъв, често изтласкват или изместват местния морски живот и причиняват значителни щети на морската растителност, нарушавайки хранителните вериги и оказвайки влияние върху рибарството.
Четвърто, морски видове като делфини, морски костенурки и средиземноморски тюлен монах реагират на затоплянето на моретата със забележими промени в разпространението и циклите си на размножаване, както и с повишена податливост към болести.
Пето, наблюденията на медузи се увеличават в няколко региона.
„Изменението на климата и прекомерният риболов са два ключови фактора, допринасящи за увеличената честота на цъфтеж на медузи. По-топлите води ускоряват метаболизма и размножаването на медузите, докато прекомерният риболов намалява популациите на естествени хищници като слънчеви риби, мечоносци, тонове и морски дарове. В същото време, намаляването на рибните ларви оставя повече храна на разположение на медузите, за да процъфтяват“, обясни Епаминонд Христу, директор на изследванията в Института по океанография.
Шесто, ливадите с морска трева Posidonia oceanica – често наричани „рибни развъдници“ – страдат от загуба на биомаса, широко разпространена смъртност и ограничено репродуктивно възстановяване след морските горещи вълни. Тези подводни ливади са жизненоважни местообитания за размножаване и размножаване на много морски видове. Упадъкът им има широкообхватни последици, включително намалено съхранение на въглерод и намалено производство на кислород.
Безгръбначни, които не са в покой, като корали и гъби, също са претърпели масово измиране, особено по време на горещи вълни през 2003 и 2022 г. Наблюдавана е деградация в цели екосистеми, включително емблематични средиземноморски видове корали, като червената горгония (Paramuricea clavata).
Седмо, аквакултурите – включително отглеждането на риба и миди – също са изправени пред значителни загуби. Както се отбелязва в прегледа, системите за аквакултури са особено уязвими, тъй като отглежданите видове не могат да се придвижат, за да избягат от екстремни температури. Тези условия причиняват тежък физиологичен стрес, дихателни затруднения поради намалената наличност на кислород и в крайна сметка масова смъртност. Хипоксията (ниските нива на кислород) е водеща причина за смърт на риби в средиземноморските аквакултурни дейности, като въздействието е засилено в силно използваните крайбрежни райони.
Покачващите се температури на повърхността също нарушават естественото смесване на океанските води.
„Обикновено през зимата повърхностните води стават по-плътни, тъй като губят топлина към атмосферата и потъват. Този процес на смесване пренася добре обогатена с кислород вода до по-дълбоките слоеве. Вертикалният пренос на кислород е от съществено значение за поддържането на живота на по-големи дълбочини“, обяснява Димитрис Велаорас, старши изследовател в Гръцкия център за морски изследвания.
Що се отнася до аквакултурите, „бъдещите прогнози показват, че при екстремни сценарии загубите на рентабилност поради морски горещи вълни биха могли да достигнат до 80%. Секторът за отглеждане на миди е особено силно засегнат през последните години, като забележителни примери включват загубата на 900 тона миди в делтата на Еврос през 2013 г. – възлизащи на 9 милиона евро – и 50% смъртност в Термайския залив през 2021 г. Освен това, повишените температури насърчават разпространението на патогенни организми, което прави отглежданата риба негодна за пазарна продажба.
