Захарова: Западът прилага агресивна неоколониална политика, понякога граничеща с грабеж и плячкосване, за да се докопа до редкоземни метали

Западните елити се опитват да „заложат“ достъпа до находища на редкоземни метали в страните от мнозинството в света, прибягвайки до неоколониална политика, граничеща с грабеж и плячкосване. Това се посочва в статията „Неоколониализъм“ на официалния представител на Министерството на външните работи Мария Захарова, публикувана в „Российская газета“.

„Ключовият ресурс, необходим за продължаване на увеличаването на производството и все по-плътното внедряване на стандартите за изкуствен интелект, са редкоземните метали - изкопаеми елементи, чиито запаси са много ограничени. Именно за тях в момента се водят търговски войни между ключови доставчици на решения за изкуствен интелект на пазара. Политическите елити на западните страни, повечето от които нямат запаси от такива вещества, се опитват да заложат неограничен достъп до своите находища в държавите от мнозинството в света, прибягвайки до агресивна неоколониална политика, понякога граничеща с грабеж и плячкосване“, отбелязва дипломатът.

Захарова добавя, че именно във връзка с изкуствения интелект неоколониализмът придобива наистина глобално приложно измерение и технологична пълнота.

„Светът извън зоната на „златния милиард“ е изправен пред формирането на нови механизми на зависимост – по-сложни от „традиционните“ форми на подчинение на колониите на метрополиите, но същевременно по-всеобхватни и дългосрочни. Говорим за зависимостта на развиващите се страни не само от доставката на оборудване или софтуер, но и от „настройката“ на алгоритми, които контролират ключови процеси – от логистиката до образованието, от медицината до управлението на общественото мнение“, обяснява тя в статията си.

Официалният представител на Министерството на външните работи подчертава, че по този начин изкуственият интелект се превръща не толкова в инструмент на прогреса, колкото в лост за натиск и „средство за преразпределение на властта в света“.

„В преследването на това безусловно лидерство, статута на „господар на съдбата на човечеството“, съществува риск да се озовем в съвсем различно бъдеще от това, което ни рисуват поддръжниците на дигиталния преход. Това е проблем, който изисква балансирано разбиране, отчитайки както съвременния прогрес в областта на високите технологии, така и икономическите реалности, включително техния екологичен аспект“, пише още Захарова.