Иън Гилън - Рок звезда в беда

Иън Гилън - гласът на Deep Purple, влиятелният фронтмен, който през десетилетия е разтърсвал сцените - се оказва във вик на тревога: той призна, че страда от сериозен здравословен проблем, който засяга зрението му, и не скри, че мисълта за пенсиониране вече не му е чужда. Иронично обаче, точно когато самият Гилън говори за възможен край, Deep Purple обявиха голямо събитие за българските фенове - те ще стартират европейското си турне за 2026 г. именно от София. На 29 септември 2026 г. легендарните рок титани ще свирят в “Арена 8888”, а специален гост на сцената ще бъде групата Jayler.

Новината за здравословните проблеми на Иън Гилън разтърси рок общността и добавя драматичен обрат към легендарната кариера на един от най-емблематичните вокали в историята на рока. В интервю Гилън разкрива, че притежава едва около 30% зрение - и прогнозата е, че то няма да се подобри. Той разказва, че най-трудното за него в ежедневието е работата с лаптоп: “Не мога да виждам нищо на екрана, освен ако не използвам периферното си зрение - улавям редовете, като ги гледам под ъгъл.” Гилън допълва с характерния си хумор: “Стареенето е забавно - понякога на всяка минута, понякога не толкова...”

На въпроса за бъдещето му на сцената, той заявява: “Мисля, че ако загубя енергията си, ще спра. Не искам да бъда нелепост за никого. Не сме далеч от това.” Тази откровеност показва, че Гилън гледа на кариерата си с дълбоко уважение - не просто като на наследство, а като на отговорност, която изисква силата и достойнство, дори когато тялото му вече не е същото.

Deep Purple са една от най-дълго съществуващите и влиятелни рок групи, създадена в края на 60-те. В продължение на десетилетия те са символ на хард рок и прогресивно звучене. Последните им изяви и проекти доказват, че групата не лежи на стара слава - през 2024 г. издават албума “1”, записан с новия китарист Саймън МакБрайд. Турнето, което започва от София, ще представи именно тези нови песни, но и ще бъде ретроспекция на някои от най-големите класики на бандата.

Иън Гилън е повече от просто глас - той е вдъхновение за поколения музиканти и фенове. От “Smoke on the Water” и “Highway Star” до по-късните албуми, неговият тон, страст и неспокоен дух са го превърнали в рок икона. През годините той е участвал и в солови проекти, и в музикални експерименти, като винаги запазва характерната си енергия и дълбочина.

Иън Гилън е роден на 19 август 1945 г. в Лондон, Великобритания. Неговата любов към музиката е наследена от майка му, която свири на пиано. Вдъхновен от Елвис Пресли, Гилън участва в няколко групи през 60-те, докато не се запознава с басиста Роджър Глоувър. Двамата свирят в групата Episode Six, която напускат през 1969 г., за да се присъединят към “Дийп Пърпъл”.

Гилън записва албумите Deep Purple In Rock (1970 г.), Fireball (1971 г.), Machine Head (1972 г.), Perfect Strangers (1984 г.) и др. с “Дийп Пърпъл” и изпълнява едни от най-големите техни хитове - Smoke On The Water, Highway Star и Child in Time. Пред в. “Гардиън” той признава, че никога не се уморява да изпълнява тези песни на живо.
През 1973 г. Гилън напуска “Дийп Пърпъл” за първи път. “През седемдесетте просто се разделихме... външни намеси, твърде много пари, мисълта, че сме безсмъртни, всички тези глупости. След това си правиш соло проект и осъзнаваш, че успехът се е дължал на общите усилия. На всички им идва акълът и се събирате пак, но дотогава вече сте се променили”, казва Гилън.

В периода след първата раздяла с “Пърпъл” Гилън основава The Ian Gillan Band. Групата издава два албума, в които съчетава джазови елементи с рок. През 1978 г., всички музикални издателства отказват да сключат договор с тях. “Рокът вече не беше на мода”, казва Гилън. Групата продължава да свири до 1982 г., когато се разпада, след като фронтменът се разболява от ларингит. През 1983 г. Гилън става вокалист на групата “Блек Сабат”. Певецът сравнява турнето с бандата с комедийния филм This Is Spinal Tap. От декора, който често не се побира на сцената, до пушека, който кара Гилън да се навежда, за да си чете текстовете, концертите са изпълнени със запомнящи се моменти.

Гилън се завръща в “Пърпъл” през 1984 г. Групата издава албумите Perfect Strangers и The House of Blue Light (1987 г.), преди изострените отношения между певеца и китариста Ричи Блекмор да накарат Гилън пак да напусне. През 1993 г. той отново се присъединява към групата, с която е до днес.

Дълголетие на сцената

Сега, когато здравето му го принуждава да се замисли за бъдещето, Иън Гилън остава символ на рок издръжливост, на артист, който е преживял десетилетия на промяна, но винаги е стоял с микрофон в ръка, готов да даде гласа си и душата си за музиката. Ако това наистина е началото на края на ерата му, България ще има специална чест да чуе своя легендарен фронтмен за един от последните големи акценти в кариерата му - на сцена, която ще гъмжи от поклонници, които знаят колко много означава Иън Гилън за рок историята.

Магията я имаше като бяхме заедно

Когато го чухме първо, той имаше странен, висок глас и аз му предложих да пишем заедно музика- той имаше чувство за думите, а аз - за мелодията. Без този съюз, Deep Purple нямаше да звучи така. Всеки от нас допринасяше с нещо, за да стане това, което сме! Именно така големите банди стават такива - получава се една необяснима комбинация, една симбиоза, която ражда магията.

Роджър Глоувър, басист на Deep Purple

Публиката усети, че сме истински

Когато слушам някои от бутлеговете, осъзнавам колко опасна група бяхме. Просто улавяхме момента в студиото - понякога се получаваше, понякога - не, но винаги чувствах, че сме живи, и Гилън бе част от това. Искахме да бъдем истинска рок група - да свирим рок енд рол, нищо повече. Публиката усеща когато правиш нещата с кеф, и когато искаш просто да си комерсиален.

Иън Пейс, китарист/барабанист на Deep Purple

Израснах с музиката му и рок звезди

Израснах с музиката на Deep Purple и мисля, че нямаше нищо по-естествено от това и аз да тръгна по този път. В моето детство беше съвсем нормално да обядваме или вечеряме с рок звезди, с хора, които другите гледаха само по телевизията. Може си затова аз от малка се чувствам на мястото си в този свят, на сцената. Надявам се поне малко да се доближа до успехите на баща ми.

Дъщеря му, певицата Грейс