Как би изглеждала „стена от дронове“, която ще защитава границите на Европа?

Все още "нямаме отговор на въпорса“ дали страните, разположени по източния фланг на НАТО, са подготвени да се защитят от атаки с дронове, заяви шефът на отдела за отбрана и космически изследвания на Европейската комисия.

Литва, балтийска държава, граничеща с Русия, трябва да изгради „стена от дронове“ заедно със своите съседи, заяви бившият литовски премиер Андриус Кубилиус пред литовската телевизия LRT.

„Днес не става въпрос само за производство или съхраняване на дронове“, каза Кубилиус. „Нуждаем се от обучени екипи, готови да произведат бързо необходимия брой дронове в кратък срок, съобразени с нуждите на стената от дронове.“

Войната на Русия срещу Украйна промени играта с дроновете, като направи умелото боравене с безпилотни летателни апарати (UAV) абсолютно задължително за съвременните въоръжени сили. На фронтовете в Украйна дроновете се усъвършенстват и модернизират на всеки няколко седмици.

С бързото развитие на технологията трябва да се развиват и защитните системи, предназначени да предпазват от заплахата, която могат да представляват UAV, както и дроновете във водата или пресичащите сушата.

На 10 юли дрон премина в литовското въздушно пространство от Беларус, ключов съюзник на Русия. Машината се разби близо до границата, докато висши служители се насочваха към убежищата си, съобщиха местни медии.

„Този инцидент показва, че възможността дрон да навлезе в литовска територия е реална“, каза Кубилиус.

Според местни медии Вилнюс е изпратил „силен протест“ до Минск.

„Нашето послание е, че това е сериозно“, каза литовският външен министър Кęстutiс Будрис.

Концепцията за „дрон стена“ не е нова, но точната й форма по източния фланг на НАТО остава неясна. Тогавашният министър на вътрешните работи на Литва Агне Билотайте заяви през май 2024 г., че ще бъде създадена „граница от дронове“, простираща се от Норвегия до Полша.

Дроновете ще допълнят физическите бариери и системите за наблюдение, за да „ни позволят да се защитим и от провокации от страна на неприятелски настроени държави“, заяви Билотайте по това време. „Стената“ ще използва и технология за противодействие на дронове, съобщиха тогава регионалните медии.

Тя ще се фокусира основно върху това да гарантира, че враг като Русия не може да действа ефективно в определена зона, известна като „kill box“ или „killing area“, заяви пред Newsweek Ед Арнолд, старши научен сътрудник по европейска сигурност в мозъчния тръст Royal United Services Institute (RUSI).

Дроновете могат да бъдат разположени по границата, включително на скрити места, смесени с артилерия, каза Арнолд.

Володимир Зеленски също е стартирал „мащабен проект“, известен като „дрон линия“, предназначен да създаде „зона на унищожение“ с дължина до 15 километра. „Дрон линията“ ще бъде изградена с помощта на безпилотни летателни апарати, системи за електронна война, различни видове превозни средства и друго оборудване, заяви Киев.

В момента се реализират няколко инициативи за укрепване на отбраната на НАТО в източната част. Трите балтийски държави Латвия, Литва и Естония подписаха споразумение през януари 2024 г. за укрепване на защитата по сухоземните си граници с Русия и Беларус, известно като Балтийската отбранителна линия. Полша има своя собствена програма, наречена Източен щит.

Противотанкови защити, като мини и бетонни блокове, известни като зъби на дракона, също заемат територия на НАТО в близост до руската територия.

По-рано тази година Европейската комисия отхвърли финансирането на стената от дронове. Литовският министър-председател Гинтаутас Палукас заяви, че страната ще трябва да изгради капацитет на национално ниво.

„Европа е голяма, интересите са различни и понякога това, което е болезнено и решаващо за нас, не е толкова важно за Европа“, заяви Палукас, според литовските медии.