Клането в Минесота показва как „про-транс“ тормозът заглушава здравия разум

Коментарът е на Даниел Маккарти е редактор на Modern Age: A Conservative Review и главен редактор на The American Conservative.

Преди Робин Уестман да убие две деца и да рани много други в католическото училище „Благовещение“ в Минеаполис, Робин е бил Робърт, проблемен тийнейджър, чиято майка е работила за енорията.

Майката на Робърт одобрила промяната, но след като Робърт станал Робин през 2020 г., психологическите проблеми на тийнейджъра очевидно не изчезнали: пет години по-късно те довели до касапница.

Сериозна дискусия за трансджендъризма, психичните заболявания и насилието отдавна е необходима.

По-рано тази година „Зизианците“, култ, известен с трансджендъризма на своя лидер и много членове, попаднаха в заглавията на вестниците заради предполагаемото си участие в серия от убийства, включително убийството през януари на агента на граничния патрул на САЩ Дейвид Кристофър Маланд.

Броят от 19 юни на орегонското издание „Юджийн Уийкли“ представя транс звезда от корицата, държаща пушка тип AR-15, с текст, който гласи: „Някои куиър хора са въоръжени и готови да отвърнат на удара“.

В щата, където Уестман по-късно открива огън по ученици, вицегубернаторът на Минесота Пеги Фланаган, демократ, се появи публично, облечена в тениска с нож и надпис „Защитете транс децата“.

Никой не може да каже, че Уестман не е получил достатъчно защита. Жертвите на транс убиеца са друг въпрос.

Дори либералите, които като цяло подкрепят защитата на транссексуалните, сега трябва да обмислят дали очевидните предупредителни знаци могат да бъдат игнорирани в случаи като този на Уестман от страх, че забелязването им би било политически некоректно.

Стремежът на левицата да защитава всеки, който твърди, че е транссексуален, може да доведе до намиране на извинения за обезпокоително поведение, което може да няма нищо общо с половата дисфория.

Всички деца заслужават защита и това включва защитата им от възрастни, които имат безразсъдния стремеж да потвърдят всякакви съмнения, които непълнолетният има относно своята идентичност.

Опасната ситуация, пред която са изправени децата днес, се е появила, защото твърде много аномалии и политически радикализъм са били приети в името на учтивостта.

Малко преди буйството на Уестман, се натъкнах на илюстрация на това явление.

Либертариански учен в колеж в червен щат се оплака във Facebook от училищен район на Флорида, който е прекратил договора на учител, използвал „предпочитаното“ име на ученик – тоест име, сигнализиращо за промяна на пола – в училище.

Това беше учен, когото смятах за средностатистически или леко консервативен, така че бях шокиран от аргумента: Всичко се свеждаше до твърдението, че наричането на дете с каквото и да е име, с което иска да бъде известно, никога не трябва да бъде спорно – все едно е да използваш прякор.

Сякаш наричането на Уилям „Били“ е същото като наричането му „Барбара“.

Законът на Флорида всъщност е доста либерален – той позволява използването на имена, утвърждаващи транссексуалността, в училище, стига родителите да дадат изрично разрешение за промяната.

Учителят от окръг Бревард наруши закона и си присвои роля, която само родителите би трябвало да имат.

Непълнолетните са непълнолетни именно защото не могат да вземат най-важните решения за себе си: Те трябва да бъдат под опеката на възрастен – главно на родителите си.

И все пак дори либертариански интелектуалец от червения щат, който би трябвало да е против узурпирането на родителските права от учител в държавно училище при всякакъв сценарий, смяташе, че тези държавни служители трябва да имат повече власт върху самоличността на детето, отколкото родителите – и не е необходимо да бъдат отговорни пред закона.

Това е болно.

Учител, който насърчава дете да приеме нов пол, е поне толкова тежко намеса в развитието на детето, колкото и учител, който подтиква ученик да смени религията си.

Това е и покана за подстрекателство, ако учител може да поведе непълнолетен по този път само като твърди, че ученикът е направил стъпката.

Ако либералите и либертарианците искат да не намесват държавата в религиозното формиране на детето, как могат да кажат, че е добре държавните служители да се намесват в определянето на пола на детето?

Радикализмът на идеята не ме изненада - очаквам крайната левица да се застъпва за подобни неща.

Но тази публикация във Facebook ми каза, че сериозно съм подценил степента, до която крайнолевите идеи са проникнали в ежедневния дискурс.

Което беше още по-поразително беше начинът, по който този академик се опита да промъкне приемането на една крайна идея – да се позволи на учителите да променят пола на непълнолетните по собствено усмотрение – под прикритието на нещо толкова банално, като например да наричат ​​някого с предпочитан прякор.

Всеки щат в Съюза се нуждае от закони като тези на Флорида: Родителите със сигурност могат да правят грешки, но защитата на техните права е първата стъпка към защитата на децата.

И самите родители трябва да бъдат бдителни – не само за признаци, че проблемите на тийнейджъра са по-дълбоки от местоименията, но и за признаци, че възрастните допринасят за психологическа криза.