Труд
Автор:
Труд онлайн
Изграждането на мостове, както в преносен, така и в буквалния смисъл, обикновено има за цел да сближи страните. Но не и в дълбоко разединеното Косово, където усилията за изграждане не на един, а на два моста над река Ибар предизвикаха бурна реакция и разстроиха съюзниците, които поддържат балканската нация, пише Bloomberg.
Косово, където 5000 войници от НАТО все още са разположени, за да поддържат мира повече от четвърт век след войната между етническите албанци и сърби, преживява напрежение, тъй като премиерът Албин Курти се зае с насилственото консолидиране на нацията.
Новите мостове в Митровица – град, който сам по себе си е символ на продължаващите разделения – са най-новият знак за решимостта на Курти да интегрира на всяка цена северната част, доминирана от сърбите. Макар това да е в рамките на правата му като министър-председател, той игнорира предупрежденията от САЩ и Европа, че подобни едностранни действия само засилват напрежението, вместо да заздравят разривите.
Проектите в Косово обикновено отнемат години за планиране и още повече време за реализация. Но въпреки че са относително скромни, мостовете в Митровица показаха, че нещата могат да се движат бързо, когато има политическа воля: един мост за автомобилен транспорт беше завършен за няколко месеца и отворен през август; другият, за пешеходци, трябва да бъде завършен до края на годината.
Европейският съюз (ЕС), който се бори да поддържа каналите за диалог между Косово и съседна Сърбия, заяви, че всяка инфраструктура над река Ибър трябва да бъде „тясно координирана със засегнатите общности“.
Реалността на място показва друго.
Хиляди местни жители са подписали петиция срещу мостовете, като твърдят, че вече има функциониращи преходи и че средствата по-скоро трябва да бъдат насочени към ремонт на пътища, клиники и създаване на работни места.
И двата нови моста се намират в близост до съществуващ пешеходен мост, свързващ двете отделно управлявани общини. Реновиран след интервенцията на НАТО за прекратяване на етническия конфликт в Косово през 1999 г., той се охранява денонощно от италианските карабинери и почти не се използва. Добавянето на два допълнителни моста със сигурност ще усложни патрулирането на миротворческите сили на НАТО, известни като КФОР.
Дори докато Косово се бори да финансира други инфраструктурни нужди, Курти изтегли около 3 милиона евро (3,5 милиона долара) от държавната хазна, за да плати за новите арки. На север неодобрението към неговите проекти беше осезаемо по време на неотдавнашно посещение в един мек есенен ден.
Действията на Курти за ограничаване на влиянието на Сърбия се засилиха след атаката в Банска през 2023 г., когато въоръжени сръбски милитанти убиха полицай от Косово, преди да бъдат неутрализирани. Оттогава правителството предприе по-решителни действия срещу това, което нарича незаконни сръбски структури.
За разлика от по-голямата част от останалата част на Косово, която е доминирана от албанското мнозинство, северът изглежда застинал във времето, с лошо ремонтирани пътища, износени фасади и полупразни магазини.
Всеки ден патрули на КФОР минават оттам, а косовската полиция поддържа постоянна присъствие около прелезите и главните улици. Въпреки че целта им е да успокоят и защитят, тяхното присъствие има обратен ефект върху местните сърби, които го възприемат като напомняне, че нещата могат бързо да излязат извън контрол.
Въпреки всички усилия на правителството да подкрепи „нормализирането“, две албански фирми, които се осмелиха да навлязат в населената със сърби северна част, разкриха една друга реалност: верига супермаркети близо до мостовете работеше на загуба, според служителите, а сладкарницата беше празна.
В северната част на Косово, където все още живеят около 50 000 сърби, животът се развива по две системи, които рядко се припокриват. Електричеството, водата и събирането на отпадъци се управляват от институциите на Косово, докато пенсиите, заплатите и здравеопазването за много жители все още се осигуряват от Сърбия.
Икономиката е в застой. Забраната за използване на сръбски динар, която Курти наложи миналата година, ограничи паричното обращение, принуждавайки малките предприятия да търгуват предимно в евро.
Действията на Курти в северната част на страната засилиха позициите му сред косовските албански избиратели, които го виждат като човек, който най-накрая налага авторитета си. Изграждането на мостове против волята на сърбите показва, че той прави Косово тяхно.
Въпреки това той обтегна отношенията си с ключови западни партньори, които твърдят, че подходът му рискува да унищожи години на крехък напредък.
През септември САЩ преустановиха така наречения стратегически диалог с Косово, чиято цел беше да стимулира политическото и икономическото сътрудничество, като се позоваха на „действията на правителството, които са увеличили напрежението и нестабилността“. Вашингтон заяви, че остава ангажиран с суверенитета на Косово, но очаква „отговорно лидерство, което да дава приоритет на деескалацията и диалога“.
ЕС до голяма степен запази ограничителните мерки, наложени през 2023 г., като заяви, че те ще останат в сила, докато не бъдат предприети „достоверни стъпки“ за облекчаване на напрежението и изпълнение на предишни ангажименти.
Световната банка прогнозира реален растеж на брутния вътрешен продукт от около 3,8% за Косово през тази година, което е спад от 4,4% през 2024 г., тъй като политическата безизходица, забавените реформи и несигурността оказват натиск върху частните инвестиции и потреблението.
Местни аналитични центрове оценяват, че загубите от санкциите на ЕС са ограничили финансирането на проекти на стойност 613 млн. евро – значителна сума за икономика от 11,1 млрд. долара.
