Това, което пиша, не е заупокойно. Това е вдъхновено единствено от живота на Радосвет, напуснал ни наистина без време днес, в средата на житейски си път, когато натрупал мъдрост и опит, можеше да е полезен на бизнеса и на страната ни.
Момчето си отиде. Толкова. Но не съвсем. Момчето си отиде, но остави армия от други момчета, негови биологични синове и такива, които създаде като журналист, бизнесмен, тих и смирен българин, който не искаше много слава в замяна.
Той беше на рождения ми ден и с благо лице разговаряше с всички, приемаше и даваше ръкостискания, беше вежлив, кавалер, сдържан, но прекрасен.
Такъв ще го запомня и ще го запомня като човека, който бе сред първите, подал ми ръка и оценил ме в моите ранни години.
Момчето си отиде, но обликът му не. И смятам, че този облик на джентълмен остава в съзнанието на онези, които го познавахме, а на тези, които нямаха този късмет, се надявам да го разпознават в работата и професионалното му наследство.