Метресите, които направиха историята пикантна – част трета

От библейски времена до наши дни силните на деня не се насищат с една жена

Обикновено те не са любовници или проститутки, а другото „Аз“ на крале и президенти

Мъжете на властта носят големи отговорности и почти винаги имат страхотен сексуален апетит, който обичат да задоволяват открай време с няколко фаворитки, любовници и разни куртизанки. Но сред тях почти винаги има една жена – нека я наречем метреса, която е господарка понякога за доста дълго на сърцето на този влиятелен държавник, желаещ я до полуда, а не обикновен инструмент от свежа плът за укротяване на нагона. Вдъхващи възхищение и  очарование, доста често премесени с отвращение, подобни жени са оставили своя отпечатък върху историята на империи, кралства, царства и републики. Като това е най-вече пикантен отпечатък от интриги и будоарни страсти, но се е случвало въпросните дами да пренасочват съдбините на цели народи към погроми и кръвопролития. Ех, носили са им понякога и добро. Миналите две съботи разказахме за осем такива жени от по-стари времена, днес продължаваме с любопитни детайли от житието-битието на четири паметни метреси от средата на XX-ти век, та чак до наши дни. Подобаващо знайни са, тъй като успяват да се  впишат завинаги както в скандалната хроника, така и в голямата политика на времето.

Красивата Мария Ева Дуарте де Перон, наричана Евита от сънародниците си, първо е актриса и певица, после политик, като със съдбата си продължава да очарова родната Аржентина, нищо, че е напуснала този свят преди 73 години. Животът ѝ дори е пресътворен в бродуейски мюзикъл и в холивудски филм с участието на поп иконата Мадона и прочутия испански „мачо“ - Антонио Бандерас. Родена през 1919 г., едва петнайсетгодишна, но вече достатъчно женствена, Ева напуска селския си дом и мизерното битуване, за да стане актриса в столицата Буенос Айрес. Осъзнавала красотата и сексапила си като божествена дарба и като оръжие за елиминиране на всякаква конкуренция в полà, тя ги използва, за да напредне в кариерата, привличайки в леглото си все по-могъщи мъже.

Гушка ги обаче до 1944 г., когато среща напористия полковник Хуан Доминго Перон, пристава му, а той пренебрегва пуританските порядки на униформената си среда и очертаващите се скандали, изоставя семейството си и се мести при знойната любовница. Двадесет и пет години е по-възрастен от нея, като освен на креватната страст, той е постоянно в плен на политическата страст и успява да импрегнира с нея младата Ева, става неин ментор и ѝ придава вкуса на великото изкуство да съблазняваш не отделната личност, а масата - народ. Тя пък ще постави ораторските си умения в служба на Перон и на въжделенията му да съсредоточи в ръцете си много власт, ако не и цялата в Аржентина.

Когато любовната им авантюра стартира, полковникът е министър на труда, като малко по-късно участва в преврат за сваляне на буржоазния режим и за установяване на военна диктатура в страната, но е арестуван за държавна измяна. Не много време след това Евита произнася първата от дълга поредица от речи, които остават все така легендарни в Аржентина – от балкона на „Каса Росада“, щаб-кратирата на правителството, тя се обръща към събралите се отпред над 300 000 души като истински шоумен, призовавайки ги на бунт за освобождаването на съпруга ѝ. Мисията на амбициозната Ева завършва с успех, всенародният натиск принуждава властите да пуснат Хуан Перон на свобода и след това той се кандидатира за президент.

После Евита, която вече е „Сеньора Де Перон“, влиза в историята на Аржентина като първата жена, която прави самостоятелна кампания за избирането на съпруга ѝ. После тя влиза в историята на Аржентина като първата жена, която води кампания за избирането на съпруга си - използвайки седмичното радиопредаване, на което е водеща, тя се обръща обикновено към най-бедните си сънародници и се превръща в истинска икона на народната кауза, за чийто защитник се представя мъжът до нея.

Така през 1946 г. Перон е избран за държавен глава, а Ева ставайки президентша, решава да си отмъсти на висшето общество в страната, което винаги я е очерняло и пренебрегвало заради скромния ѝ произход. Ами, кара съпруга си да издига на отговорни постове в централната и местната власт обикновени хора, чиито пари иначе не се колебае да пропилее за скандално-моден гардероб, но в същото време се бори за защита на правата на работниците и успява дори да спечели за аржентинките правото на глас. Но за жалост през 1952 г. съдбата спира политическия устрем на Евита - тя почива от рак на маточната шийка, докато Перон е принуден да имигрира в Испания, изправен пред заплахата от бунт срещу тоталитарното му правителство.

Мерилин Монро

Може би вече всичко е казано за Мерилин Монро, както твърдят плеядата нейни биографи, но то никога не е достатъчно за задоволяване на световното любопитство към нейната съдба. Може би и защото превърналата се в мит американка е много повече от измъчена актриса с вдигната от вятъра или от нарочна въздушна струя пола - тя е метреса на един от най-легендарните президенти на Съединените щати - Джон Кенеди. Запознават се на купон, където Мерилин нарочно отива с час закъснение, умираща от кеф да накара най-могъщия човек на планетата да я чака. Някой си Милт Ебинс, присъстващ на партито, сравнява в книжле пристигането ѝ с това на спасяването от Моисей на подгонените от египтяните евреи: „Тя влезе в залата сякаш беше разделила водите на Червено море. В помещението сигурно имаше около 25 души и с всяка нейна стъпка тълпата се раздалечаваше от двете страни, отваряйки ѝ път да мине. А Джон Ф. Кенеди я поглежда зашеметен и само промълвява: „Най-накрая си тук!“ Преди актрисата да си тръгне, президентът я кани да го посети през следващия уикенд в неговата резиденция в калифорнийския екзотичен курорт Палм Спрингс, като уточнява, че Първата дама Жаклин Кенеди няма да бъде там. Мерилин въобще не се назландисва, но докато за държавния глава и прочут плейбой посещението ѝ и креватните лудории не представляват нищо повече от тривиално секс приключение, за актрисата, постоянно търсеща любов, визитата е нещо съвсем различно от дотогавашните ѝ многобройни свалки. Уязвима, импулсивна и май вече влюбена истински, тя идеализира прекараните мигове в обятията на русолявия симпатяга и започва да си се представя направо като Първата дама на САЩ. И сигурна в себе си и в обичта, която си мисли, че любимият мъж храни към нея, тя се обажда по телефона на Джаки Кенеди, за да ѝ съобщи новината, че вече е №1 за президента. Според разследващия журналист Кристофър Андерсен президентшата обаче ѝ отговаря с надрусан от сарказъм тон: „Мерилин, омъжи се за Джак, прекрасно е... И се премести в Белия дом, поеми отговорностите на Първа дама. Аз ще се изнеса, а ти ще получиш всичките ми проблеми.“

Разяждана от амбиция, русокосата фурия се превръща в досадница и според приятеля му и сенатор Джордж Смадърс държавният глава ѝ казва в прав текст да спре да се изживява като президентша и да се свие в актьорското си котило. „Ти така или иначе не си подходяща за Първа дама, Мерилин, дерзай там, където те боготворят!“ – отсича Джон Кенеди. Но актрисата не обръща внимание на думите му и подготвя изненада, останала в историята, за да спечели отново сърцето на любимия мъж. На 19 май 1962 г. президентът празнува рождения си ден в нюйоркския храм на шоуто „Медисън Скуеър Гардън“, събрат се 15 000 негови фенове и пред тях Мерилин иска да пее за мъжа, за когото все още си мисли, че може да се омъжи. Поръчва си рокля за 12 000 долара при прочут френски моден дизайнер, на когото прави една единствена инструкция - тоалетът да бъде до такава степен секси, че само тя да има дързостта да го носи, при това без нищо под него. След седем дни работа на осемнадесет шивачки, роклята, съставена от двадесет слоя копринен марля, покрити с няколко хиляди кристала, се оказва толкова тясна, че Мерилин е принудена сама да си я разшири точно преди да излезе на сцената.

Известни звезди на музиката от всякакъв тип като Пеги Лий, Ела Фицджералд и Мария Калас предшестват актрисата, която пристига до микрофона подскачайки, явно опиянена от чашите шампанско „Дом Периньон“, изпити за кураж зад кулисите. И изпява прословутото парче „Честит рожден ден“ толкова чувствено, че публиката направо я вижда как прави секс на сцената с президента. Мерилин е убедена, че е предизвикала сензация, но пет дни по-късно рухва, след като Джон Кенеди ѝ се обажда, за да ѝ каже, че любовната им афера е окончателно приключена. Няколко седмици по-късно Норма Джийн Мортенсън, както е истинското име на актрисата, е намерена мъртва във вилата ѝ, като съмнението дали това е самоубийство или убийство продължава да виси във времето без отговор.

Някои репортери смятат, че актрисата е била убита по заръка на Робърт Кенеди - по-малкият брат на президента и негов министър на правосъдието, с когото знойната блондинка също била имала връзка. „Мерилин заплаши да разкрие връзката си с него и с Джон, както и всичко, което знае за семейство Кенеди, защото се била погрижила да запише всичко за тях в малка червена тетрадка“ – пише тиражиран нюйоркски таблоид. Като, за да предотврати политическия скандал, братът-министър, когото всички наричат Боби, бил поръчал убийството на Мерилин Монро чрез смъртоносна инжекция. Няма и година по-късно в Тексас е прострелян смъртоносно Джон Кенеди. Така богати, красиви, известни и трагично загинали, актрисата и президентът съчетават завинаги перфектните съставки на една вечна, но за жалост драматична любовна тръпка.

Камила Паркър

Бъдещата кралица на Великобритания Камила Паркър Боулс, която някъде в началото на деветдесетте години на миналия век сънародниците й наричат „крадла на съпрузи“, се запознава с принц Чарлз на мач по поло през 1970 г. Момата му е малко какичка, въртяла е вече гаджета, ама се харесват, започват да се срещат, зараждащата се романтика обаче е обречена да се разкапе преди да разцъфти. Защото по рождение Камила се казва Шанд, родителите й са обикновени хора и принцът след като служи в Кралския флот и получава задължителното за един бъдещ монарх офицерско звание, ще се ожени за девствената и от аристократично потекло Даяна Спенсър. Но това не пречи на старата любов да бъде с него едва ли не още несвалил сватбения си костюм и не след дълго  „Лейди Ди“ ще се оплаче, че вече не можела да понася „този тристранен брак“. Оказва се, че Камила имала собствена спалня в Бъкингамския дворец и това законната половинка на престолонаследника го е знаела, но на него май изобщо не му е пукало. И според английските таблоиди от края на миналия век принц Чарлз бил отговорил троснато на подмятането на жена си за заформилата се „тройка“: „Наистина ли очакваше да бъда първият в историята принц на Уелс, който няма любовница?“ Омъжена за офицера от британската армия Андрю Паркър Боулс, Камила остава в сянката на Даяна и Чарлз до развода им през 1992 г., като постоянно поддържаната й връзка с принца става всеобщо достояние през 1993 г., по време на т. нар. Камилагейт. Тогава записи на телефонни подслушвания, датиращи от 1989 г., са транскрибирани, а еротичният разговор между двамата влюбени попада на първа страница на всички вестници. Та Чарлз казва: „О, Боже мой! Иска ми се да можех да живея скрит в панталоните ти или нещо подобно, така ще ми е много по-лесно да те виждам!“ Камила: „Какво ще правиш там, в бикини ли ще се превърнеш?“ Чарлз: „А може и – да ми прости Бог – в тампон!“ Камила: „Ти си луд..., но каква прекрасна идея е тази!“ През 2005 г. Елизабет II е принудена да благослови брака на сина си, който въпреки натиска на коронованата фамилия не помръдва на йота от намерението си да направи от любовницата „честна жена“. Минава с нея под венчило на 8 април същата година в замъка Уиндзор на сватба без помпозност, но истинска. А едва толерирана от кралица Елизабет II, мразена от покойната лейди Даяна и, според слуховете, ненавиждана дори от снахата Кейт Мидълтън, Камила чака толкова дълго, колкото ѝ е необходимо, за да си спечели мястото в учебниците по история като кралица и половинка на владетеля на Обединеното кралство Чарлз III.

Моника Люински

Дъщеря на богато и светско семейство, жизнерадостната Моника Люински е приета за стажантка в Белия дом през 1995 г. и тя престъпва прага му с едно единствено желание - да се срещне там с президента на Съединените щати. Назначена е в пощенското отделение в Западното крило, на противоположната страна на Овалният кабинет, но пищната девойка започва истинска борба, да бъде преместена в сектор, който е близо до канцеларията на държавния глава на САЩ. Успява в начинанието, след това започва онова, което тя ще нарече по време на бъдещия процес за импийчмънт „интензивен флирт“, достигнал своя връх на 25 ноември 1995 г., около 20:00 часа, когато Бил Клинтън е сам в кабинета си и я кани да влезе. Следва серия от тайни срещи, състоящи се изключително от орални ласки, които продължават чак до 1997 г.

Омръзнала, момата е натирена, но се оплаква на близки и е инициирано съдебно разследване срещу президента за сексуален тормоз над бивш сътрудник. Тогава Бил Клинтън е принуден да се дистанцира от Моника Люински и да разкрие всичко на жена си Хилари Клинтън, която е свикнала с извънбрачните му гафове, но в оная вечер на признания му забива як шамар и му извиква: „Ще останеш в историята като президентът, който не можеше да си държи закопчан ципа!“ „Осъзнаваш ли, че тя е малко по-голяма от дъщеря ни!“- добавя Хилъри според членове на Тайните служби, присъстващи на семейната разпра. За съжаление обаче проблемите на Бил не свършват само със счупени чинии - той лъже под клетва, като заявява, и то по телевизията, че никога не е имал сексуални отношения с бившата стажантка. Но за негово нещастие Моника е бъбрива, разказва за всяка една от срещите им на приятелката си Линда Трип, която не се поколебава да запише разговорите им и да даде записите на адвоката Кенет Стар. Той пък е близък до републиканците, настоява от тяхно име за импийчмънт на демократа Бил Клинтън. И на 17 август 1998 г. президентът публично се извинява, като признава, че „е имал връзка с Моника Люински, която била токсична и неподходяща“. През февруари 1999 г. процесът по импийчмънт приключва, държавният глава е оправдан и остава на поста си, а Моника е низвергната и покрусена от дълбока депресия.  През 2014 г. се изповядва пред сп. "Vanity Fair“, че макар и да е блестящ специалист, никой не я взема на работа, тъй като времето не е успяло да заличи спомена за нея като „оралната метреса на Бил Клинтън“...