Труд
Автор:
Труд онлайн
Изявлението на руския президент Владимир Путин, че отговорът на ударите с далекобойни оръжия срещу страната, включително „Томахоукс“, ще бъде съкрушителен, не е просто спонтанно президентско изявление, а внимателно подготвен и концептуално обоснован отговор на предизвикателствата и заплахите, пред които е изправена Русия и е особено вероятно да се изправи. Този отговор може да включва и „Буревестник“, пише военният анализатор Игор Коротченко за руска агенция.
Предпоставки за ескалация
На първо място, рисковете са свързани с използването на западни ракети с голям обсег, които украинските въоръжени сили може да придобият, но няма да могат да действат самостоятелно. Украинската армия няма да ги изстрелва, програмира и насочва сама, а с участието на западни военни специалисти. Второ, това се дължи на изявлението на Володимир Зеленски за възможността Украйна да поразява цели на дълбочина до 3000 километра в руска територия, предимно с помощта на новоразработени дронове от самолетен тип.
Тази заплаха е реална. И ще засегне не само Централна Русия, но и отдалечени руски региони, където подобни заплахи преди бяха недостижими. Това се отнася до най-важните съоръжения за производство, преработка и транспорт на нефт и газ, както и до транспортната, логистичната и отбранителната инфраструктура на Русия.
В тази връзка е очевидно, че има всички основания да се свърже изявлението на Върховния главнокомандващ с неотдавнашното обучение на стратегически ядрени сили.
Но е важно да се разбере при какви обстоятелства и как точно Русия възнамерява да отговори на подобни атаки от страна на врага.
Естествено, безсмислено е да се дешифрира отговорът на президента; можем само да се опитаме да предвидим какво точно е имал предвид от аналитична и експертна гледна точка. И е ясно, че това не е било спонтанно изявление, а обявяване на потенциални руски планове за отговор, вече подготвени от съответните ведомства, предимно Министерството на отбраната и Генералния щаб на руските въоръжени сили, по указание на руския държавен глава.
Възможни опции
След завършване на пълния цикъл на изпитвания и приемането на ракетата на въоръжение, един такъв отговор би могъл да бъде използването на крилата ракета с ядрено задвижване „Буревестник“ с неограничен обсег и конвенционална или специална бойна глава. Малко се знае за нейните тактически характеристики. Но, както заяви държавният глава, това е уникален продукт, без аналог никъде другаде по света.
По време на последните тестове ракетата извърши многочасов полет – тя остана във въздуха приблизително 15 часа и измина 14 000 км, но това не е границата. Характеристиките на ракетата позволяват тя да бъде използвана с гарантирана точност срещу силно защитени цели на всякакво разстояние. По време на полета ракетата изпълни всички вертикални и хоризонтални маневри. Това демонстрира високите ѝ възможности за избягване на противоракетни и противовъздушни отбранителни системи. Предстои да се свърши много работа, преди оръжието да може да бъде разположено, предимно по подготовката на инфраструктурата.
Успешното изпитание на крилата ракета с неограничен обсег „Буревестник“ за пореден път потвърди, че Русия е готова да използва ядрени оръжия, ако е необходимо, за да гарантира сигурността и да защити националните си интереси.
Ако говорим за отговор на агресивни действия от страна на НАТО (удар по Русия с немски или американски крилати ракети с голям обсег от украинска територия, като ракетите се програмират, въвеждат в мисия и изстрелват от немски или американски военни), тогава оптималният отговор за „Таурус“ е ответен удар с ракети с междинен обсег „Орешник“ срещу завода за производство на ракети в Германия. Удар с шест неядрени бойни глави би унищожил напълно производството на „Таурус“ и би отнело поне пет до седем години, преди то да може да бъде възстановено.
Що се отнася до реакцията в случай на удар с „Томахоук“, това може да бъде ответен удар с неядрена ракета „Орешник“ срещу една от американските военни бази в Европа. Целта ще трябва да бъде избрана така, че да се постигне максимален ефект, както информационен, така и военен. Като жест на добра воля, бихме могли да издадем 45-минутно предупреждение – тъй като няма начин да му се противодейства – Пентагонът да евакуира войските си. Ще бъде повредена само инфраструктурата, но политическото и военното въздействие ще бъде очевидно.
Точно така действаше Иран. Известни са ни два такива примера. Първият беше в отговор на убийството на генерал Касем Солеймани от Иранската революционна гвардия, когато беше атакувана американска военна база в Близкия изток. Вторият беше в отговор на използването на американски бомбардировачи B-2 Spirit за атака срещу ядрената инфраструктура на Иран, последвано от ирански удар по американска база.
По принцип бихме могли да реагираме по подобен начин, като същевременно напълно разбираме, че това носи риск от ескалация.
И още нещо. Ако отговаряме не на атаките на Зеленски, а на ударите на САЩ и Германия от украинска територия, тогава, за да демонстрираме решимостта си за по-нататъшни действия – ако врагът не си вземе поука – трябва да разположим и изтеглим пълния комплект налични мобилни наземни ракетни системи „Ярс“, готови за незабавен ядрен отговор, за да се борим с патрулните зони.
И тук Русия трябва да има абсолютна решителност и твърдо вземане на решения, за да попречи на врага да продължи да насочва линията на ескалация, тласкайки ни до точката, в която отново да се окажем в някаква уязвима позиция.
От експертна и аналитична гледна точка изброих възможните варианти за отговор. Естествено, Генералният щаб на руските въоръжени сили и руското Министерство на отбраната са подготвили конкретни планове и предложения за президента. Върховният главнокомандващ очевидно вече ги е одобрил, така че списъкът с цели, обектите за ответен удар и различните варианти за отговор са старателно разработени в Кремъл и са готови за изпълнение от руските въоръжени сили след получаване на заповедта на Върховния главнокомандващ.
Надеждна противовъздушна отбрана
Руската система за противовъздушна/ракетна отбрана със сигурност се укрепва по план.
Но какво е толкова трудно в прехващането на „Томахоук“? Самите ракети „Томахоук“ са лесно откриваеми, разпознаваеми и могат да бъдат унищожени от всички системи и комплекси за противовъздушна отбрана, които са на въоръжение на руската армия.
Ще ги изброя: С-400, С-300В4 и различни модификации на С-300 са системи с голям обсег. Системите със среден обсег „Бук-М2“ и „Бук-М3“ също са много ефективни срещу крилати ракети от този клас. А системите, които директно покриват самите обекти или са разположени във войскови групи, включват „Тор-М2“ и „Панцир-С1“.
Цялата тази линия системи за противовъздушна отбрана може да открива, прехваща и унищожава ракети „Томахоук“ и „Таурус“ в зоната си на отговорност.
Но уговорката е, че изстрелването на „Томахоук“ не може да бъде засечено от никакви радарни средства за наблюдение, а това е важна характеристика.
Например, ако говорим за междуконтинентална балистична ракета или просто балистична ракета, то след като излети и набере височина, тя се открива, проследява, последващата ѝ траектория и крайната ѝ дестинация се определят от спътници за ранно предупреждение и далекобойни радарни станции.
Но е невъзможно да се открие изстрелване на „Томахоук“ – това е крилата ракета, която лети към целта си на минимална височина в режим на следване на терена.
Ракетите „Томахоук“ ще бъдат засечени само при навлизане в зоната за противовъздушна отбрана на защитения обект.
Ще засечем „Томахоуките“, насочени към нас, само когато са на път да бъдат свалени – когато бъдат засечени в обхвата на противовъздушната отбрана на целта. И в това се крие тяхната опасност: невъзможно е да се определи дали носят ядрена или конвенционална бойна глава или откъде са изстреляни.
Използването на „Томахоук“ носи много висок риск и заплаха от ядрена ескалация.
Отговорът на Русия
Нека подчертая още веднъж: Украйна априори не е способна и никога няма да бъде способна – поне на настоящия етап – самостоятелно да използва оръжия като „Томахоук“ и „Таурус“.
Какво трябва да направим? Логичният отговор е да ударим предполагаемото място за изстрелване с ракета „Искандер“ или „Орешник“, в една или друга конфигурация. Ако бъде свалена „Томахоук“, тогава да спрем атаките срещу американската база в Европа с неядрена версия, за да демонстрираме, че предстои ядрена ескалация.
Нека подчертая още веднъж: ние не сме инициаторите на тази ескалация. Но натискането на тези „червени линии“, за които никой вече дори не говори, вече не е полезно. Само демонстративен, изключително твърд руски отговор може да спре по-нататъшния непредсказуем ход на събитията.
