Проф. д-р Богомил Манов, член на Фискалния съвет, пред „Труд news“: По-добре да вдигнат ДДС, отколкото осигуровките с 5%

Необходимо е въвеждане на прогресивно облагане на доходите

Бюджетът за настоящата година вече е приет, но редица икономисти изразяват мнение, че планираните приходи от ДДС няма да бъдат изпълнени. България очаква отговора на Европейската комисия за готовността ни за еврозоната, а президентът на САЩ Доналд Тръмп вдига митата. С въпроси удачно ли е повишаване на осигуровките, необходима ли е промяна в облагането на доходите, какъв ще бъде ефектът от влизането ни в еврозоната и митата на Доналд Тръмп се обърнахме към проф. д-р Богомил Манов от Фискалния съвет.

- Г-н Манов, Фискалният съвет действа като коректив на изпълнителната власт по отношение на държавния бюджет. Смятате ли, че намерението на Министерство на финансите да бъдат увеличени осигуровките за пенсия общо с 5% до началото на 2027 г. е правилно?
- Фискалния съвет е създаден с цел да гарантира спазването на принципите за фискална устойчивост и да осъществява независима експертна оценка върху провежданата бюджетна политика. В посока на гарантирането на фискалната устойчивост се предвижда и увеличение на размера на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ на ДОО, от 1 януари 2026 г. с три, а от същата дата на следващата 2027 г. с още два процентни пункта. Не са необходими кой знае какви аргументи, за да се направи извода, че това увеличение ще бъде в сериозна тежест върху работодателите и работещите лица и при равни други условия ще води до намаляване на конкурентоспособността на бизнеса и покупателната сила на осигуряващите се лица. Осигурителната система се нуждае от съвсем други реформи и аз не споделям това увеличение. Тук ще посоча, че проблемите във фонд „Пенсии“ не се свеждат единствено и само до недофирансиране с осигурителни вноски. А те са около 60% от всички необходими пари за пенсии. Около 22% от работещите са в сивия сектор и се осигуряват на минималната работна заплата. Същото важи и за преобладаваща част от свободните професии. Или при всички тях осигуряването е на сравнително ниски доходи. Останалите до пълния размер на пенсионните плащания са средствата под формата на бюджетна субсидия. При това субсидията вече е над 40% от разходите на фонда. Тази субсидия основно е формирана от данъците, главно от косвените - ДДС, акцизи и мита. Излиза, че пенсионерите по косвен начин също имат участие във финансирането на пенсията. Освен това, налице е и много сериозна уравновиловка в пенсионните плащания. Като трайни тенденции се очертават застаряване на населението, увеличаване на продължителността на живота и намаляване броя на работещите. Това на свой ред е със силно негативно влияние върху разходопокривната система, на която функционира ДОО. При тази система с осигурителните вноски на сега работещите се изплащат пенсиите на настоящите пенсионери.

- Какво бихте препоръчали?
- Бих препоръчал да се реализират допълнителни приходи не чрез увеличаване на размера на осигурителните вноски, а чрез увеличаване на ставката на ДДС и то в краен случай. Този данък има неутрално действие. Ставката му би могла да се увеличи с един или два процентни пункта. Преди да се направи това, обаче е необходимо да се извърши сериозна реформа в този първи стълб. И нещо което считам за особено важно - да се развие потенциала на останалите два стълба на допълнителното пенсионно осигуряване. При тях размера на получаваната пенсия е функция на приноса на лицето за нейното финансиране. Колкото си превеждал докато си работил, плюс доходи от инвестирането на тези средства и минус такси за управление на дружеството, толкова и ще получиш обратно в качеството на пенсионер. Дали тогава всеки няма да се замисли на какъв доход да се осигурява?

- Някои депутати лансират идеята, че трябва да има реформа, така че размерът на пенсиите да зависи повече от осигурителния принос на гражданите, защото сега много голяма част от пенсионерите са на минимална пенсия. Споделяте ли мнението им?
- Напълно споделям мнението на депутатите, независимо от кой политически спектър са, че пенсията трябва да зависи от осигурителния принос, дори бих казал изцяло от осигурителния принос. От този принцип изключение трябва да правят само инвалидните, социалните и някои други видове пенсии. В масовия случай пенсията все още е под 1000 лв. До тази сума броят на пенсионерите е 1 591 770. От всички 2 052 553 пенсионери към 31 декември 2024 г. това са 77,5% от тях. Причината за тази ситуация е в удовлетворяването на краткосрочни политически интереси в посока на намаление на осигурителните вноски през годините и на увеличение на минималната пенсия, особено преди избори, а не в пенсионната формула. Последният актюерски доклад на НОИ показа, че през 2023 г. действителният размер на вноската за пенсия в ДОО е бил 16,3%, а необходимият - 37,5%, т. е. вече с над 21 п. п. по-голям. Резултатът е разкъсване на връзката „принос - права“ и много сериозна уравновиловка в пенсионната система, особено в долната граница на получаваните пенсии. Вместо да се използва системата на социалното подпомагане за решаване на текущите проблеми се използваше пенсионната система и по този начин се наруши основополагащият принцип на общественото осигуряване - пенсионните плащания да са функция на осигурителния принос.

- Смятате ли, че е реалистично заложеното в бюджета увеличението на приходите от ДДС за настоящата година с над 33 на сто?
- Убеден съм, че не е реалистично и това може лесно да се докаже чрез фактическите постъпления по месеци до настоящия момент. Приходите към месец февруари от косвени данъци са в размер на 4,506 млрд. лв. (ръст от 604,5 млн. лв., 15,5% спрямо отчетените към февруари 2024 г., основно поради ръст на приходите от ДДС). Ако БВП расте с 2,5-3%, това няма как да обясни 33% ръст на ДДС приходите. Невъзможно е увеличението да се обясни с бум на потреблението или с прираст на постъпленията от т. н. инфлационен данък, при инфлация от порядъка на 7-8%. Трудно би се увеличила събираемостта в такъв мащаб, че да постигнем такъв ръст в ДДС, при свит вече сив сектор някъде от порядъка на около 22%. Впрочем, същото мнение се споделя и от Симеон Дянков, настоящия председател на Фискалния съвет. Логично е правителството да търси още и допълнително приходи и да се въздържа от определени, както и да отлага други възможни разходи. Резерви за увеличение на приходите може да търсим и в очакваната митническа война, колкото и абсурдно да изглежда това сега.

- Бюджетът за настоящата година вече е приет, но какво смятате, че трябва да бъде направено с бюджета за 2026 г. - необходимо ли е намаляване на бюджетния дефицит и как това може да бъде постигнато?
- Краткият отговор на този въпрос е да, защото трябва да имаме дългосрочна фискална устойчивост на публичните финанси. Във финансовата теория е прието на бюджетния дефицит и излишък да се гледа като на резултат от фазата на икономическия цикъл - при растеж бюджетът да завършва с излишък, и при рецесия с дефицит. Бюджетното равновесие се търси в един по-дълъг период. Това се прави с цел да се тушират в някаква степен крайните проявления на цикъла и да се реализира ефективно развитие на икономиката. В този смисъл бюджетът се използва като лост за развитие на икономиката. Как сега да постигнем финансова устойчивост? Основно чрез по-добро приоритизиране на разходите, подобряване на данъчната ефективност и подкрепа на дългосрочния растеж, а не чрез механично рязане на разходи. За 2026 г. планираният дефицит по средносрочната прогноза е 3,6% от БВП, в резултат основно от приключването на периода на ПВУ. За следващите 2027 и 2028 години е предвидено дефицитът да намалее рязко, съответно на 2,4% и 2,1% от БВП. Очевидно е, че от продължаващ дефицит се увеличава държавният дълг. Това може да повиши лихвените проценти и разходите по обслужване на дълга. Ключовата дума за намаляване на бюджетния дефицит е реформа и то веднага и във всички сектори, ползващи бюджетни средства. Предлагам на всички, които имат отношение към съставянето и изпълнението на бюджета, както и на анализаторите му, да не пишат и говорят за бюджетни средства, а да използват истинското понятие за тези средства - „пари на данъкоплатците“ (Маргарет Тачър). Тогава и отношението към тях ще трябва да се промени съществено.

- Сред причините редица икономисти да искат свиване на бюджетния дефицит е да не се допусне твърде голямо увеличение на държавния дълг. Има ли опасност през следващите години държавният дълг да нарасне прекалено много?
- Въз основа на допусканията за ново дългово финансиране през периода 2025-2028 г. се предвижда държавният дълг да достигне съответно до 59,8 млрд. лв. (27,8% от БВП) през 2025 г., 66,6 млрд. лв. (29,3% от БВП) през 2026 г., 73,7 млрд. лв. (31% от БВП) през 2027 г. и 81,1 млрд. лв. (32,8% от БВП) през 2028 г. Тези данни показват, че има реален риск от прекомерно нарастване на държавния дълг в следващите години. За нарастването на дълга има и обективни причини: застаряването на населението и в резултат на това увеличаване на разходите от бюджета за пенсии, здравно осигуряване и други социални плащания. Освен това тук можем и да причислим непредвидими събития, както беше например пандемията, но и възможни други катастрофични събития, изискващи сериозен бюджетен ресурс - наводнения, земетресения, военни конфликти, искания от външни за страната институции за увеличаване на разходите, например за допълнително въоръжаване, за ограничаване на вредни емисии и за опазване на околната среда, емиграцията и имиграцията и др. подобни. Увеличението на дълга води до намаляване на кредитния рейтинг на страната, увеличаване на лихвените плащания, загуба на доверие от чуждестранните инвеститори, натиск за намаляване на разходи и увеличаване на приходи, основно на данъците.

- Редица икономисти предлагат въвеждане на прогресивно облагане на доходите. Смятате ли, че това трябва да бъде направено?
- Да, трябва да бъде направено. В почти всички европейски държави е налице прогресивно облагане на доходите, въпреки че това не е аргумент. Почти всички явления и процеси в света на финансите винаги имат едновременно и позитиви и негативи. При равни други условия, позитивите при прогресивното облагане намират израз в повишаване на приходите за бюджета, без с това да се натоварват нископлатените слоеве на обществото, следователно и внасяне на по-голяма социална справедливост в посока на намаляване на икономическото неравенство. Прогресията в данъчното облагане според кейнсианската теория изпълнява по-добре ролята на автоматичен стабилизатор, което охлажда икономиката, отколкото пропорцията, която пък стимулира икономическия растеж. Негативите се свързват с намаляване на стимулите за труд и инвестиции, особено при по-голяма и стръмна прогресия, забавяне на формирането на средна класа, повече и по-сложно административно обслужване и повече опити за избягване и укриване на данъци. Ето защо, прогресията трябва да се изгради така, че да не убива стимулите за повече и по-качествен труд и да не наказва трудолюбието и таланта. Така ще се намали и несправедливо създаденото и засилващо се неравенство между отделните слоеве от населението.

- Кой ще спечели повече от влизане на страната ни в еврозоната - банките, туризмът или хората, които работят на заплата и пазаруват в магазините?
- Логично е и се очаква различните сектори да спечелят различно. Банките ще спечелят от намалените разходи по транзакциите и от достъпа до по-евтино кредитиране. Населението ще спечели от премахването на валутния риск, от по-ниските лихви по кредитите и вероятно ще загуби от първоначалното закръгляване на цените, ако разбира се липсва достатъчно надежден контрол. Освен това, ще пътува по-лесно и по-евтино в еврозоната, поради отсъствието на трансакционни разходи, защото няма да има нужда от обмяна на валута. А туризмът ще спечели от по-добрия имидж на страната, като страна членка на еврозоната, и от липсата на валутен риск за чуждестранните туристи. Останалият бизнес ще спечели от това, че в качеството на износител и вносител ще работи без валутни курсове и такси, което ще води до намаляване на разходите и увеличаване на конкурентоспособността му.

- Президентът на САЩ Доналд Тръмп постави на пауза за 90 дни по-високите мита за страните от ЕС, като за този период въведе мито от 10%. Какъв според Вас ще бъде ефектът върху България от по-високите мита?
- Прекият износ на България за САЩ е от порядъка на около 3% и косвено на около 7% от БВП. Това показва, че нямаме голяма зависимост от тези мита. Това не означава, че трябва да подценяваме търговския конфликт, като и обстоятелството, че сме част от глобални вериги и член на ЕС. Следователно, уязвими сме и от верижни негативни ефекти.

- Смятате ли, че по-високи мита в САЩ ще изпълнят обявената от президента Тръмп цел за реиндустриализация на страната?
- Високите мита могат да имат основно малък положителен, по принцип дългосрочен ефект и то, ако се управляват умело. Очаквам смесен ефект и дори обратен резултат на желания за САЩ. Ако митата доведат до търговска война, САЩ може да загубят работни места в експортно ориентирани отрасли, какъвто например е селското стопанство, но той не е единствен. В същото време митата правят вноса по-скъп, което дава конкурентни предимства на местните производители. Очаква се в някои индустрии в САЩ да се увеличи заетостта, но като се има предвид автоматизацията на производството, този ефект няма да е съществен. Дългосрочната индустриализация зависи повече от иновации, развита инфраструктура, квалифицирана работна ръка и адекватно образование, отколкото от митническа защита.

Нашият гост
Проф. д-р Богомил Манов е завършил висшето си образование в СА “Д. А. Ценов”, гр. Свищов. От 1985 г. е преподавател в УНСС, като от 2012 г. до 2024 г. е и преподавател в ПУ “Паисий Хилендарски”. Чете лекции по “Основи на финансите”, “Корпоративни финанси” и “Финанси на социалното осигуряване”. Автор е на две издания на учебниците по “Основи на финансите” и “Корпоративни финанси”, съавтор е на учебника по Социално осигуряване. Има две издадени книги, над 60 публикувани статии и доклади в България, САЩ, Франция, Чехия, Украйна, Словения, Словакия, Сингапур и др. Проф. д-р Манов е управлявал две пенсионни компании. Бил е член на Надзорния съвет на НОИ, в момента е член на Фискалния съвет.