Пътуване до рая и обратно

В продължение на векове темата за задгробния живот се обсъжда с несекващ интерес. Разказите на очевидци, преживели клинична смърт, са наситени с ярки описания на реене над собственото тяло, на дълги тунели, водещи към светлина, неземни гласове, обясняващи на починалия, че времето му все още не е дошло, както и срещи с отдавна мъртви роднини.

„Там, където бях, всички са млади”

Завърналите се “от онзи свят” се отнасят към тези „пътешествия” като към религиозни видения и виждат в тях потвърждение на теорията за задгробния живот. Но някои учени смятат, че това не е така.

„Официалната наука има свое обяснение за причините за подобни усещания. Ние смятаме, че околосмъртният опит може да се обясни със зафиксирания на електроенцефалограмата на умиращи пациенти подем на електрическата енергия, освобождавана, когато на мозъка не му достига кислород – твърди Лакхмир Чавла, лекар в реанимацията на медицинския център на университета „Джордж Вашингтон” във Вашингтон. – Когато кръвоснабдяването се забави и нивото на кислорода пада, клетките на мозъка произвеждат един последен електрически импулс. Той започва в една част от мозъка и се разпространява лавинообразно и това може да даде на хората живи ментални усещания. Реанимираните след клинична смърт помнят тези усещания, като ги приемат за отражения на реално случващи се явления.”

Доста стройна теория, която обаче не може да обясни случая, който станал с Колтън Берпо – син на пастора Тод Берпо от щата Небраска.

Четиригодишното дете, при което бил диагностициран гноен апендицит, преживяло клинична смърт, а когато се съвзело, съобщило на всички, че било в рая. Историите, разказани от Колтън, биха могли да бъдат отнесени към детските фантазии, ако не са някои обстоятелства.

Колтън в детайли описва как е чувал ангелско пеене. Синът на свещеника, разбира се, знае думите на религиозните химни и разказал на родителите си, че ангелите му пеели, че Иисус го обича, и за битката за Йерихон. Според него небесата били изпълнени с ярки цветове и безброй дъги.

Но не това е главното: детето съобщило на родителите си, че „на небесата” срещнал момиче, което се представило за негова сестра. При това момченцето не знаело нищо за нейното съществуване – родителите му никога не му били разказвали, че преди няколко години майка му е изгубила първото си дете. Освен това малкият Колтън твърдял, че в рая се запознал със собствения си прадядо, който починал… 30 години преди неговото раждане.

На детето били показани няколко снимки от семейния архив, които то никога по-рано не било виждало. Момчето не само разпознало прадядо си на снимката, направена малко преди смъртта му, но уверено посочило и тази, където дядо му бил сниман на младини. Колтън твърдял, че там, където бил, всички са млади. Момчето няма никакви съмнения за мястото, което е посетил, и за хората, с които е общувал. „Аз седях на коленете на Иисус”, казал той на баща си, гледайки го право в очите.

След този случай Тод Берпо написал книгата „Раят наистина съществува”, която веднага се превърнала в бестселър.

Паметта на предишните поколения

Подобен случай станал и в Мексико. Петгодишният Пиетро Волпато прекарал в състояние на летаргичен сън три месеца, а когато накрая лекарите успели да го събудят, момчето заявило, че е било на небесата. Разказите на Пиетро за неговите „пътешествия” в състояние на дълбок, близък до смъртта сън, са предмет на изследванията на психолози.

Всичко започнало с това, че Пиетро паднал с колелото си и си ударил главата, след което загубил съзнание. Лекарите в болницата се борели три месеца за живота му. Момчето оцеляло, но когато се съвзело, започнало да разказва невероятни неща.

Родителите му, преизпълнени от щастие заради спасяването на детето си, отначало не придавали особено значение на бъбренето на петгодишния малчуган, но след това били изумени от разказите му и решили да се посъветват с психолог.

Така например Пиетро никога не бил виждал своята баба, починала няколко месеца преди раждането му. Тя се родила в Италия, в Неапол, и говорела на диалект, който момчето никога не било чувало. Сега той може да повтаря думите, които баба му обичала да употребява. Нещо повече, той пее любимата песен на покойната, на която според детето баба му го научила в рая.

Пиетро разказвал на лекарите и за други събития, случили се преди той да се роди. В частност, когато баба му преди смъртта й била откарана в болница, а майка му вече била бременна с него, бащата на Пиетро – Лучиано, бил категорично против съпругата му в такова състояние да съпровожда болната баба. Детето дума по дума повторило диалога, който се състоял тогава между родителите, макар че в съответствие с всички закони на медицинската наука то не би могло да го чуе.

Мексиканският психолог Виктор Милани, който наблюдавал момчето, като повечето учени не вярва в задгробния живот и твърди, че причината не е в „пътешествието” на Пиетро из „небесата”. Според него той за първи път в своята многогодишна практика има работа с изключително ярко изразен случай на пробуждане на човешката памет, която специалистите наричат генетична.

Доктор Милани вярва, че понякога хора, намиращи се в състояние на дълбока хипноза, могат да си спомнят епизоди от времето на ранното си детство или дори от периода преди своето раждане. Но необичайно изключение, предизвикващо съмнения в научните среди, е т. нар. памет от предишни въплъщения, памет на предците, която именно демонстрира Пиетро Волпато.