Симеон Дянков, председател на Фискалния съвет, пред “Труд news”: Трябва ни добра фискална политика, за да се предпазим от варианта на Франция и Италия

- Господин Дянков, какво се крие зад предупреждението в последния анализ за риск от кредитни балони при въвеждането на еврото у нас?
- Правим това уточнение, защото големият плюс при влизането ни в еврозоната е, че рискът се намалява, както видяхме в Гърция и в други държави, ако стане финансов колапс в България не дай Боже, другите държави ни помагат със спасителен пояс. От една страна това е добре, защото намалява лихвените проценти, но от друга страна - позволява на управляващите да вземат все повече кредити и затова средния дълг спрямо БВП в държавите в еврозоната е доста по-висок, от държавите като в България, които все още не са. Слагаме предупреждението за кредитен балон, защото тогава и държавата, а и банките имат по-голям ресурс заради по-ниските лихви и следователно могат да харчат повече. И след влизането ни в еврозоната трябва да продължим с фискалната политика, която имахме и досега, а да не влизаме във варианта на Франция, Италия, Румъния. Но Румъния в случая не е добър пример, защото още не е в еврозоната. Като имаш по-нисък риск и той е споделен, имаш и по-голям стимул да харчиш. А трябва да се предпазим от това. Преди около 3 седмици Фискалният съвет отбеляза в друг анализ, че има резерви към влизането ни в групата на 16 държави, които поискаха дерогация за военни разходи до 2028 година. Казахме: “Внимавайте!”, защото тогава започваме да харчим може би за добра идея - модерно въоръжение, но все пак парите са наши.

- Какво е обективното финансово състояние на страната ни, каква е Вашата оценка? 
- Темите в последните 4 години бяха главно политически - на нестабилните правителства. За радост с редовно правителство тази нестабилност изчезна, но остана проблемът с потенциално по-висока инфлация и проблемът с по-високия дефицит от изискванията на Маастрихтските критерии. Във вторник излезе пролетната прогноза на ЕК, която показва, че за тази година спрямо предишната прогноза икономическия растеж в България ще е по-нисък с близо 1 процентен пункт - от 2,9 на 2% растеж, което автоматично означава по-малко доходи на гражданите и по-малки постъпления в бюджета. От друга страна инфлацията спрямо техните прогнози също се засилва с 1 п. п. - до 3,6% тази година. Тоест, опасенията си остават и дали ни приемат в еврозоната или не до края на тази година, остава темата, че ние трябва да водим добра фискална политика, която често се разваля веднага след влизането в еврозоната.

- В анализа давате примери с Полша, където са с гъвкав валутен курс - ако не влезем в еврозоната сега, възможно ли е да приключим с валутния борд и също да минем на гъвкав курс?
- Теоретично може да разсъждаваме, но това не може да стане, защото по начина, по който е организирана банковата ни система вече 30 години, ако нямаме валутен борд, една голяма част от банките, в следващия ден, в който обявим, не дай Боже, че излизаме от валутния борд, половината ни банкова система ще се срути. Заради валутният борд и стабилната връзка между лева и еврото, голяма част от влоговете и на гражданите, и на бизнеса, са в евро - близо половината на гражданите и около 60 процента на бизнеса. В момента, в който има какъвто и да било намек за падане на валутния борд, в банковата ни система ще се случи нещо като през 1996-1997 г. Нямаме алтернатива освен да вървим напред. Виждаме, че държави от Източна Европа, които са влезли вече в еврозоната са с над 80% растеж от средното за ЕС и дай Боже и ние да сме там скоро.