Съобщение от Първата световна война изплува в бутилка след повече от век

Хартията беше мокра, но написаното остана четливо

Съобщения в бутилка, написани от двама австралийски войници няколко дни след началото на пътуването им до бойните полета на Франция по време на Първата световна война, бяха открити повече от век по-късно на брега на Австралия, съобщава The Independent.

Семейство Браун открива бутилката с марка Schweppes точно над водната линия на плажа Уортън близо до Есперанс в щата Западна Австралия на 9 октомври, съобщи Деб Браун.

Съпругът ѝ Питър и дъщеря ѝ Фелисити направили находката по време на една от редовните експедиции на семейството с ATV, за да разчистят плажа от боклук.

„Ние почистваме много по плажовете и затова никога не бихме подминали парче боклук. Така че тази малка бутилка лежеше там и чакаше да бъде взета“, каза Деб Браун.

Вътре в прозрачното, дебело стъкло бяха открити весели писма, датирани 15 август 1916 г. Те бяха написани с молив от редниците Малкълм Невил, 27 г., и Уилям Харли, 37 г.

Техният военна кораб, HMAT A70 Ballarat, е напуснал столицата на Южна Австралия, Аделаида, на изток на 12 август същата година, за да предприеме дълго пътуване до другия край на света, където войниците му трябва да подсилят 48-ми австралийски пехотен батальон на Западния фронт в Европа.

Невил е убит в бой година по-късно. Харли е ранен два пъти, но оцелява във войната и умира в Аделаида през 1934 г. от рак; семейството му твърди, че причината е обгазяването от германците в окопите.

Невил помолил намерилия бутилката да предаде писмото му на майка му, Робертина Невил, в Уилкават, днес практически призрачен град в Южна Австралия.

Харли, чиято майка починала през 1916 г., се зарадвал, че намерилият бутилката ще задържи бележката му. Той пише:

„Нека намерилият бъде толкова добре, колкото сме ние в момента.“

Невил пише на майка си, че „се забавлява наистина добре, храната е наистина добра досега, с изключение на едно хранене, което заровихме в морето“.

Корабът „се люлееше и клатеше, но ние сме щастливи като Лари“, пише Невил, използвайки вече избледнял австралийски разговорен израз, означаващ много щастлив.

Деб Браун подозира, че бутилката не е пътувала далеч. Вероятно е прекарала повече от век на брега, заровена в пясъчните дюни. Обширната ерозия на дюните, причинена от огромните вълни по плажа Уортън през последните месеци, вероятно я е изтласкала.

Хартията беше мокра, но написаното остана четливо. Благодарение на това Деб Браун успява да уведоми роднините на двамата войници за находката.

„Бутилката е в отлично състояние. Няма никакви ракообразни по нея. Смятам, че ако беше в морето или беше изложена на въздействието на слънцето толкова дълго време, хартията щеше да се разпадне. Нямаше да можем да я прочетем“, каза тя.

Праплеменникът на Невил - Хърби Невил, посочва, че семейството му е било обединено от „невероятното“ откритие.