Труд
Автор:
Петя Кузева
Световната икономика навлезе в новата година под натиск от опасения относно потенциален "балон на изкуствения интелект", рекордни нива на публичен и частен дълг и постоянни геополитически рискове.
Тъй като много икономики оставиха 2025 г. зад гърба си на фона на разхлабване на паричните политики, забавяне на инфлацията, нарастващи протекционистични търговски мерки и геополитическа несигурност, някои от основните рискове, които доминираха миналата година, намаляха. Други обаче се очаква да продължат и през 2026 г.
Според анализ, изготвен от Anadolu Agency въз основа на оценки на ING Think, Capital Economics и Deloitte, пазарите очакват инфлацията да продължи да намалява в много страни през 2026 г., като отслабващият натиск ще се отрази на лихвените проценти.
Същевременно, по-силното от очакваното търсене в някои икономики би могло да възобнови инфлационния натиск. В резултат на това не се очаква инфлационните рискове да доминират глобалните перспективи тази година в същата степен, както през 2025 г.
Един от най-изразените рискове през 2026 г. е свързан с опасенията относно "балон на изкуствения интелект". С нарастването на икономическото въздействие на изкуствения интелект, инвестициите се увеличиха рязко, но анализаторите предупреждават, че "монетизацията" на изкуствения интелект остава несигурна.
Внезапен спад на инвестициите в изкуствен интелект, които допринесоха с приблизително един процентен пункт за растежа на САЩ през 2025 г. чрез строителство и капиталови разходи, може да е достатъчен, за да тласне американския пазар на труда към пълномащабна рецесия.
Въпреки че много икономисти очакват изкуственият интелект да повиши производителността и да помогне за намаляване на инфлацията с течение на времето, мащабните инвестиции в инфраструктура, основана на изкуствен интелект, в краткосрочен план биха могли да изместят други икономически дейности.
Прогнозите са, че центровете за данни ще представляват около 10% от търсенето на електроенергия в САЩ до 2030 г. Нарастващото търсене може да натовари електропреносните мрежи, увеличавайки риска от прекъсвания и по-високи цени на електроенергията.
Нарастващите инвестиционни нужди също така повишават риска от нов недостиг на доставки в момент, когато имиграционните правила се затягат в САЩ и Европа.
Дълг на рекордни нива
Според доклада за дълга на Международния финансов институт, общият глобален дълг е нараснал до около 346 трилиона долара през третото тримесечие на 2025 г., увеличавайки се с над 26,4 трилиона долара през първите три тримесечия на годината.
Общият дълг достигна приблизително 310% от световния брутен вътрешен продукт (БВП) през този период.
Водени до голяма степен от публичните заеми, нивата на дълга както в развитите, така и в развиващите се икономики достигнаха нови рекорди.
Високият дълг спрямо националния доход в няколко развити икономики сочи към риск от дългова криза, докато високите лихвени проценти, нарастващите разходи по заеми и отрицателните капиталови потоци правят изплащането на дълга все по-трудно за развиващите се страни.
Въпреки че растежът на дълга остава концентриран в Съединените щати и Китай, по-голямата част от увеличението идва от развитите пазари, където натрупването на дълг се ускори тази година на фона на облекчаване на политиката от страна на големите централни банки.
Отношенията между САЩ и Китай
Обтегнатите отношения между САЩ и Китай, особено влиянието им върху доставките на редкоземни елементи, остават друг основен риск за световната икономика.
Неотдавнашното търговско напрежение доведе до 12-месечно примирие след лични разговори между президента на САЩ Доналд Тръмп и китайския президент Си Дзинпин. Съгласно споразумението се очаква митата и контролът върху износа да останат непроменени през по-голямата част от 2026 г. "Временното тарифно примирие" обаче остава крехко.
Ако напрежението ескалира, биха могли да бъдат наложени нетарифни бариери, като например контрол върху износа на редкоземни елементи, което би засегнало пряко полупроводниковата, автомобилната и отбранителната промишленост, затягайки веригите за доставки и покачвайки цените.
Цени на петрола
Подновеното геополитическо напрежение и рискът от по-високи цени на петрола също представляват заплаха за световния растеж.
Един от най-значимите рискове за цените на петрола остават руските доставки, на фона на американските санкции и продължаващите атаки на Украйна срещу руската енергийна инфраструктура.
Въпреки че пазарите като цяло очакват руският петрол да продължи да достига до световните купувачи въпреки санкциите, по-ефективното прилагане на закона би могло да намали очаквания излишък на предлагане през 2026 г. и да постави под въпрос допусканията, че суровият петрол сорт Brent ще остане близо до 60 долара за барел.
Събитията във Венецуела също привлякоха подновено внимание. След намесата на САЩ, президентът Тръмп заяви, че Вашингтон ще бъде "много силно" ангажиран в петролния сектор на страната с най-големите петролни запаси в света.
Несигурността относно добива на петрол във Венецуела, съчетана с нестабилността на примирието в Газа, увеличи вероятността рисковете за доставките от Близкия изток да се появят отново.
Рязкото покачване на цените на петрола може да отслаби световния растеж и да принуди централните банки да повишат лихвените проценти или да ограничат намаляването им, за да овладеят инфлацията.
Пазара на труда в САЩ
Охлаждащият се пазар на труда в САЩ, съчетан с разочароващ растеж на производителността, би могъл да отслаби ръста на заетостта и разходите на домакинствата.
Това би могло да предизвика по-нататъшни загуби на работни места и по-дълбоко свиване на потреблението, което представлява един от най-значимите рискове за най-голямата икономика в света.
В Европа се очаква уязвимостите, свързани с дълга и бюджетните дефицити, да се засилят, особено във Франция, на фона на по-високите разходи за отбрана.
Ако доходността по облигациите се повиши допълнително, икономическото въздействие ще зависи до голяма степен от реакциите на централните банки. Без подновено облекчаване на паричната политика, правителствата може да бъдат принудени да предприемат мерки за строги икономии, които биха могли да забавят растежа.
Пазарът на недвижими имоти в Китай
Продължават опасенията относно икономическите перспективи на Китай, водени от продължаващата слабост в жилищния сектор.
Падащите цени на жилищата задълбочиха проблемите на пазара на недвижими имоти, който играе централна роля в китайската икономика и засяга индустрии като циментовата и стоманодобивната.
Жилищното строителство има далеч по-голямо икономическо и социално значение в Китай, отколкото в много други страни, оформяйки растежа, богатството на домакинствата и политическата стабилност.
След стабилизирането си в началото на 2025 г., цените на имотите започнаха да падат по-бързо от средата на годината. Запасите остават високи, а инвестициите в недвижими имоти продължават да оказват натиск върху растежа.
Опасенията относно неизпълнението на задължения се появиха отново, след като подкрепяният от държавата предприемач China Vanke поиска едногодишно удължаване на срока за изплащане на облигации.
След широкообхватни мерки за подкрепа на пазара през 2024 г., Пекин забави интервенцията си през 2025 г., тъй като гласовете, които се застъпват за това да се позволи на цикъла да се развие, придобиха влияние.
Продължителният спад би могъл да намали богатството на домакинствата, да отслаби банковите баланси и да потисне настроенията, подкопавайки усилията за преминаване към растеж, воден от вътрешното търсене.
Ако мирните преговори в руско-украинската война, които продължават от февруари 2022 г., успеят, икономическото въздействие ще зависи от това как ще бъдат решени нерешени въпроси като териториалното признаване и колко трайно ще се окаже евентуалното прекратяване на огъня.
При по-оптимистичен сценарий, едно надеждно дългосрочно споразумение би могло да насърчи инвестициите във възстановяването на Украйна и да подобри настроенията в цяла Източна Европа.
Степента, в която ще бъдат отменени санкциите срещу Русия, също ще има значение. Въпреки че доставките на руски петрол не са намалели рязко през последните години, облекчаването на санкциите би могло да намали рисковете за доставките, надвиснали над пазара.
Въздействието върху пазарите на природен газ може да бъде по-изразено, особено ако Европа възобнови покупките на руски газ.
По-ниските цени на енергията биха подкрепили световния растеж, а някои централни банки, включително Bank of England (Банката на Англия), биха могли да заемат по-"гълъбова" позиция, въпреки скорошните "ястребови" реакции на инфлацията, обусловена от предлагането.
