Маргарита Димитрова, арт директор на “Аполония”: 31 г. правим културен туризъм в Созопол

Празниците на изкуствата “Аполония” ще се открият тази вечер за 31-ви път в Созопол и ще продължат до 5 септември. Фестивалът ще отбележи 100-годишнината на българското кино, затова официалното начало ще даде концертът “Живите филмови песни” на Стефан Вълдобрев и “НЕобичайните заподозрени”. След като “загрее” с любими мелодии, публиката ще гледа и най-награждавания през последната година български филм - “Урок” на Кристина Грозева и Петър Вълчанов. В събота от 11 ч авторите ще разкажат своята история в поредицата “Цената на успеха”, а през следващите дни в същата рубрика ще се включат цигуларката Албена Данаилова и пианистката Пламена Мангова, оперният певец Юлиян Константинов, актьорът Мариус Куркински и артистичното семейство Бойка Велкова и Теодосий Спасов.

Пълната програма на фестивала може да се проследи в интернет на http://www.apollonia.bg, а артистичният директор Маргарита Димитрова разказа пред “Труд” за част от събитията тази година.

- “Аполония” се открива за 31-ви път - различна ли е тръпката или има вече рутина в организирането на подобно събитие, г-жо Димитрова?

- Няма рутина. Никога не е имало. Тръпката от първия път до този, 31-вия, е все една и съща - големи емоции, много адреналин, покачен на най-високо ниво, и постоянно напрежение ще станат ли нещата така, както сме ги замислили. Всеки път мои близки ме питат: “Е, какво толкова се притесняваш, от години го правиш?” А не е така. Да, всеки път правиш нещата по един и същи начин, но винаги притеснението е дали си свършил всичко по най-добрия начин, дали е подредена правилно програмата, дали хората ще харесат това, което се случва на фестивала... Отговорността наистина е изключителна, но разбирам хората отстрани - абсолютно човешко е да не могат да си представят как се организира фестивал с 85 събития. Нечовешка бройка за такъв кратък период. Има фестивали за три дни с три събития, а ние правим толкова много неща всеки ден и понякога си казвам, че това е доста голяма... лудост. Хубава лудост!

- С кое от организираните тази година събития се гордеете най-много?

- Винаги трудно отговарям на подобен въпрос, защото всяко нещо в програмата е премисляно десетки пъти, а някои неща са планирани от години. Сред тези 85 събития има много, много значими и за българите, и за българската култура. Фактът, че за втора година имаме спектакъл, който се създава от нас, е сериозно и отговорно нещо. Миналата година беше “Антигона”, копродукция с Театър “София”, а сега избрахме пиеса на младата драматуржка Нино Харатишвили - “Лив Щайн”, която правим съвместно с МГТ “Зад канала”. Авторката е грузинка, живееща в Германия, а режисьор е Крис Шарков. Много приятна продукция, с която се гордея. Надявам се да има успех и в София.

- А кои са музикалните акценти на фестивала?

- Безспорно това е гостуването на прекрасната пианистка Пламена Мангова, която живее и преподава в Брюксел. Музикант с фантастична кариера, тя все не можеше да намери пролука и да дойде в Созопол, но сега ще представи тежка програма от Брамс, Шопен, Лист. Юлиян Константинов - също. Басът, когото от години не сме чували, се съгласи да дойде и да изпее песни от Мусоргски, Верди, Чайковски, Рахманинов... Друг акцент - Албена Данаилова, концертмайсторът на Виенската филхармония. С Пламена ще свирят за пръв път в съвместен концерт с програма от Барток, Менделсон, Бетовен. Голям късмет е, че успяваме да измъкнем подобни творци от ангажиментите им в чужбина и да ги доведем на “Аполония”. Бих добавила и дуото Рада Чомакова и Красимира Червенкова, които ще свирят на четири ръце произведения на Равел и Стравински, и авторския концерт на Живко Петров... много са.

- Предвидили сте доста литературни вечери, но ще има ли специална премиера на книга на фестивала?

- За съжаление книгите, които ще представим, вече са на пазара, но пък в Созопол ще гостуват авторите им. Специален акцент е Божана Апостолова, която дори не подозира какво сме й подготвили. Преди време я молехме да си направи литературна вечер, а тя все казваше: “Не, изчакайте да си навърша годините, да дойде юбилеят...” А сега, след като Божана стана на 70 г., реших, вместо тя да рецитира, ние да я зарадваме. Честна дума, изненадите за нея са големи!

Всъщност имаме и литературна премиера. От години правим т.нар. Театър на маса с идеята именно тук да се прочетат текстове, които никой не знае и не е чел. Тази година се спряхме на пиесата “Видимото мами” на австрийския писател и драматург Томас Бернхард. Избрахме я, защото се натъкнахме на интересно съвпадение със “Семеен албум” на Малин Кръстев, която бе поставена в Младежкия театър - и в двете пиеси става дума за двама братя. Вярвам, че ще се получи интересен паралел, защото ще я четат точно Малин Кръстев и Владо Пенев, които са свързани със “Семеен албум”. А защо да не видим по-нататък текста на Бернхард и на българска сцена. Имаме подобна идея.

И още нещо, свързано с литературата - на 3 септември ще представим новия проект “Ръкописът” на БНТ. Очакваме екипа, който осъществява формата в България.

- Как се променяше публиката на “Аполония” през тези повече от 30 г. - различна ли е тя през 80-те, 90-те и сега?

- Знаете ли, снощи с проф. Димов (Димо Димов, създателят на “Аполония”, бел.а.) си говорихме точно на тази тема. През 80-те имахме огромно стълпотворение от хора на “Аполония”. След промените естествено настъпи оттегляне - животът ни се промени, преобърна се. Някъде от 2000-ната обаче започнаха отново да идват много хора. От десетина години нещата са такива, каквито искаме да бъдат, идва страхотна публика - млади и не само млади хора, търсещи, искащи да видят, да чуят, всичко да усетят.

Много чужденци също идват от години. Още от януари ни питат каква ще е програмата. Затова с гордост казвам, че ако има културен туризъм в държавата, ние с проф. Димов го правим от 31 години. Може би в началото е било неосъзнато, но сега с абсолютна категоричност казвам, че става дума за истински културен туризъм. Защото хората идват на почивка в този малък град на Южното ни Черноморие и заради живата култура, която се случва по това време на годината там. Напоследък говорим повече за историческата ни памет, но аз съм оптимист за живата култура. Защото тя има какво да покаже и даде на публиката на “Аполония”.

- А тази публика промени ли по някакъв начин хората, които организират фестивала?

- Сигурно ни е променила с желанията си да види този или онзи спектакъл, изпълнител и т.н. Но се пазим от това да бъдем подвластни на публиката, защото искаме да запазим високото ниво на фестивала.

- Имате предвид комерсиализацията?

- Да. Много се пазим от това. Иначе нещата няма да отидат в добра посока.

- Ще издадете ли кой ще получи наградите на “Аполония 2015”?

- Извинете ме, но няма да го направя. Ще ги обявим в петък в 18 часа на официалната пресконференция преди откриването на фестивала. Мога само да кажа, че става дума за прекрасни творци.