Asia Times: Украйна ще трябва да се откаже от някои територии, преди да сключи мир

Модерният лозунг на Пентагона е „ескалирай, за да деескалираш“

Украйна ще трябва да се откаже от част от територията си преди мирно споразумение за разрешаване на конфликта, пише Asia Times.

„Украйна ще трябва да отстъпи всички Донецка и Луганска области, както и части от Херсонска и Запорожка области, контролирани от Русия, а също така да се оттегли от Курската издатина на своя територия“, се казва в доклада на изданието.

Отбелязва се, че това състояние на нещата може да стане основа за последващо мирно споразумение. Последното, се казва в статията, „трябва да бъде интегрирано в по-широка нова европейска архитектура за сигурност“.

Модерният лозунг на Пентагона е „ескалирай, за да деескалираш“. Проблемът е, че до деескалация никога не се стига. Не можеш да регулираш войната. Не можеш да я „изиграеш“ по начина, по който теоретикът на военните игри Херман Кан смяташе, а министърът на отбраната от епохата на Виетнамската война Робърт Макнамара разбра по трудния начин. Чудовището ще ви смаже.

Как приключват войните? По-специално, как ще приключи тази война? Пруският генерал и военен теоретик Карл фон Клаузевиц разглежда войната като инструмент на политиката и определя основно три начина, по които тя завършва:

1. Едната или двете страни се отказват от политическите си цели.

В случая с войната в Украйна президентът Тръмп можеше и да постигне целта на кандидата Тръмп да заглуши оръжията за един ден, ако беше заявил ясно и убедително на Владимир Путин и на света, че Съединените щати и техните партньори от НАТО се отказват от разширяването на НАТО на изток и никога няма да направят Украйна член на НАТО. Обувката би

тогава щеше да е на другия крак, превръщайки Путин във виновник за евентуално продължаване на военните действия.

2. Едната или и двете страни достигат кулминационна точка в способността си да извършват успешни атаки и настъпва патова ситуация, която води до преговори за прекратяване на огъня.

3. Едната страна губи желание или способност да воюва в резултат на срив на обществения и/или военния морал.

Пример за война, приключила въз основа на втория сценарий, е Корейската война. Тя започва на 25 юни 1950 г., когато севернокорейските войски пресичат 38-ия паралел, по който Корея е разделена след Втората световна война. Още през март 1951 г., след масовите размествания на фронтовата линия през изминалия период, на 38-ия паралел, откъдето започна всичко, се стигна до патова ситуация.

Двете страни са постигнали кулминационни точки с уговорката, че няма да се използват ядрени оръжия. Преговорите за примирие започват през юли 1951 г., но са необходими още две години и прекъсвания на бойните действия, преди да бъде сключено примирие на 27 юли 1953 г.

Новият президент на САЩ (Дуайт Айзенхауер встъпва в длъжност през януари 1953 г.) и новият съветски лидер (Йосиф Сталин умира през март 1953 г.) нямат интерес от излизане от патовата ситуация. Примирието се запазва - но и до днес не е подписан мирен договор между двете Кореи и останалите воюващи страни.

Някои предполагат, че резултатът от войната в Корея е модел за войната в Украйна. Аз не съм съгласен. Противно на това, което някои гласове от НАТО искат да ни накарат да вярваме, от руска страна няма патова ситуация и кулминационна точка. Нито едно примирие в сърцето на европейския континент няма да има трайна стойност, ако не бъдат решени основните политически въпроси, които доведоха до войната.

Краят на войната, според третия сценарий на Клаузевиц, е приложим към Украйна. Историческият прецедент, в общи линии, е краят на Първата световна война.

След близо четири години война на изтощение с малко придвижване на фронтовите линии след първоначалните германски териториални придобивки през 1914 г. германското върховно командване под ръководството на Хинденбург и Лудендорф започва серия от масирани офанзиви на Западния фронт (21 март - 18 юли 1918 г.) с цел да пробие съюзническите (френски, британски) линии преди пристигането на големи американски подкрепления.

Войските, които вече не са необходими на Източния фронт след Брест-Литовския договор, който изважда Русия от войната, са разположени в западните офанзиви и са постигнати пробиви. Но на 70 километра от Париж атаките спират. Възможностите на германските сили достигат кулминацията си.

През август 1918 г. започва съюзническа контраофанзива („Стодневна офанзива“), подсилена от над един милион свежи американски войници, която изтласква германските сили назад. И двете страни са претърпели над 500 000 жертви.

Но германските резерви от жива сила вече бяха изчерпани. Към септември Лудендорф казва на кайзера, че трябва да се търси примирие. Новоназначеният канцлер принц Макс фон Баден (3 октомври 1918 г.) пише на 4 октомври до президента на САЩ Удроу Уилсън, за да поиска условия за примирие, основани на неговите Четиринадесет точки.

Към края на октомври и началото на ноември стремежът на Баден за постигане на условия за примирие де факто се превръща в търсене на условия за капитулация. С Килския бунт на моряците от флота на открито море на 29 октомври, към който се присъединяват войнишки бунтове и побратимяване със социалистически и комунистически революционери в повечето големи германски градове, включително столицата Берлин, вътрешният фронт се срива и за продължаване на борбата на Западния фронт не може да става и дума.

Оставаше само трудната задача да се очертае линията на примирието и да се установи военното разположение до постигането на окончателно мирно споразумение. На 9 ноември кайзер Вилхелм II абдикира и бяга в Холандия. Баден подава оставка и предава канцлерския пост на социалистическия парламентарен лидер Фридрих Еберт. Империята вече не съществува.

По време на преговорите за примирие в един железопътен вагон в Компиенската гора най-суровите условия вече са поставени от съюзническата делегация, водена от върховния главнокомандващ маршал Фердинанд Фош: Германските войски трябва да се изтеглят от всички окупирани територии (и Елзас-Лотарингия) зад река Рейн, Рейнската област ще премине под съюзническа военна окупация, а германските сили в цялата страна ще бъдат разоръжени.

По думите на Клаузевиц загубата на волята за борба подчинява Германия изцяло на волята на победителя. В 11 ч. на 11 ноември примирието влиза в сила и оръдията замлъкват.

Последва налагането на най-тежките условия на Германия в последвалия Версайски договор (1919 г.). Това беше погрешният начин за сключване на мир. В рамките на 20 години избухва нова световна война между същите страни, в която клането е с порядък по-голямо.

Краят на Първата световна война има силни прилики и поуки за ситуацията в Украйна и за потенциалния край на войната там. Кулминационната точка на украинските сили е достигната приблизително по средата на опита им за лятна контраофанзива от юни до ноември 2023 г.

Руските сили в южния (Запорожие) и централния (Донецк) участък на фронтовата линия бяха създали обширна отбранителна инфраструктура, включваща ровове, окопи, артилерийски позиции и противопехотни мини. Украинският напредък беше мъчително бавен и с голям брой жертви и загубено оборудване. А Русия през цялото време поддържаше въздушно превъзходство. Към средата на септември напредъкът се забави до темпото на охлюв. Към средата на ноември настъпателните операции затихват.

От декември 2023 г./началото на януари 2024 г. украинските сили, загубили някои от най-добрите си части, са в отбрана. В същото време методичната война на изтощение, водена от руските сили, взема големи жертви сред хората и машините. В стил „тежък парен валяк“ руски бригади в пълен състав се придвижват напред срещу украински бригади в недостатъчен състав.

Увеличава се броят на случаите на срив на бойния дух на ниво рота и до ниво бригада. Дезертьорството от украинска страна е голямо (100 000 от 2022 г. насам), а нови новобранци се намират все по-трудно, тъй като буквално милиони украински мъже във възраст за военна служба са избягали в точките на запад, в Полша и други източноевропейски страни, но най-вече в Германия.

Въпреки че според украинските „доклади“ руските жертви са много повече от украинските, тези доклади със сигурност са неверни. Руснаците не провеждат високомобилни рискови операции, а разчитат предимно на масирани артилерийски и въздушни бомбардировки, след което провеждат атаки на сравнително малки пехотни части.

Разбира се, те имат жертви, но е пресилено да се предполага, че те са по-големи от тези на украинците. Крайният резултат е, че руските резерви от жива сила превишават украинските в съотношение 4:1.

Тази картина все още не допринася за срива на способността и волята за борба на германските сили през октомври/ноември 1918 г. Но тя се движи в тази посока и всеки значителен руски пробив може бързо да се превърне в разгром, пише още изданието.

При тези обстоятелства предпоставка Тръмп да бъде миротворец е необходимостта той да увери Путин, че на Украйна никога няма да бъде предложено членство в НАТО. Това е основният стимул за Путин изобщо да седне на масата за преговори. Заплахата за принуда чрез допълнителни санкции, каквато Тръмп предложи, е безсмислена и дори не беше коментирана от руската страна.

Сериозните преговори са за линията на примирието и условията. Да се приеме, че - както в случая с корейската безизходица - линията на бойния контакт е подходящата, е погрешно. Путин може да постигне политическите си цели, като продължи да я точи. Тръмп и НАТО не могат.

Най-вероятно - и от гледна точка на клаузевисткия анализ, когато военното поражение е близо - Украйна ще трябва да отстъпи контрола над цялата Донецка и Луганска административна област и над контролираните в момента от Русия части на Херсонска и Запорожка област и да се изтегли от Курския залив в Русия.

Въз основа на такова примирие последващо мирно споразумение, което може да бъде трайно, ще трябва да бъде вградено в по-широка нова европейска структура за сигурност от вида, който изглеждаше възможен по времето непосредствено след разпадането на Съветския съюз, но не беше изпълнен, а вместо това отстъпи място на безмилостното разширяване на НАТО на изток, което е основната причина за катастрофата на войната в Украйна.