Димитър Митов: Най-доброто ми решение – от нападател да стана вратар

Димитър Митов се радва на най-силния си период в своята кариера. Вратарят осъществи трансфер това лято от „Сейнт Джонстън“ в „Абърдийн“, а началото на сезона е повече от обещаващо – 4 от 4 победи в елита на Шотландия и спасена дузпа в последния кръг при 1:0 над „Рос Каунти“. Сега бившият играч на „Кембридж“ е част от националния отбор за мачовете с Беларус и Северна Ирландия от Лигата на нациите. Пред „Труд News“ вратарят говори за сбъднатите мечти, трудните моменти и причината да избере спасяването пред отбелязването на попадения.

- Митко, присъединяваш се към лагера на националния отбор след серия от 4 поредни победи в Шотландия с „Абърдийн“. По-различно ли е усещането, когато на клубно ниво нещата се получават толкова позитивно?
- Винаги ще го има това самочувствие, ако се представяш добре на клубно ниво и искаш да го пренесеш в националния отбор. Работата тук е много по-различна обаче, защото нямаме това време да прекарваме заедно и да тренираме по-продължително. Със сигурност, когато играеш добре за клубния си тим идваш с различно самочувствие.  

- Можеш ли да разкажеш малко повече за трансфера ти това лято? Как се стигна до него и имаше ли други опции пред теб?
- Да, след сезона, който направих със „Сейнт Джонстън“, седнах на разговори с моя агент. Знаехме, че ще има доста сериозен интерес към мен това лято. Имаше оферти от още два отбора, но от уважение към тях не бих искал да разкривам имената им. Офертата на „Абърдийн“ беше тази, която исках да приема веднага. Когато тя дойде, проведох два разговора със старши треньора на тима, след което вдигнах телефона и се обадих на агента ми, за да му кажа, че трябва да свърши останалото и да премина в „Абърдийн“.

- Може ли да се каже, че е любов от пръв поглед…
- Да, абсолютно. Още в първите кръгове на миналия сезон гостувахме на „Абърдийн“ и обстановката беше впечатляваща. Имаше около 20 000 души по трибуните и си казах на ум, че много бих искал да играя за този отбор и… така моята мечта се сбъдна.

- В „Абърдийн“ е играл и Цанко Цветанов, герой от САЩ 94. Помнят ли го, като вероятно по-пресен е споменът им за Стилиян Петров, въпреки че игра за „Селтик“. Какво знаят там за България?
- Да, помнят го, въпреки че е играл много отдавна там. Признаха ми, че са останали с много добри впечатления от нас, българите. Помнят и Стилиян Петров, казаха ми, че се надяват да оставя същата следа, както те преди това. В интерес на истината Стенли всеки го знае в Шотландия, което е нормално. Той бе много голям футболист, оставил е тук следа със своята игра. Надявам се дори и малко да се доближа до него.

️ | @22Mitov pic.twitter.com/LOGeM0Kces

— Aberdeen FC (@AberdeenFC) August 23, 2024

- Имал ли си разговори със Стилиян и допита ли се до него преди да поемеш към Шотландия?
- Да, имали сме разговори миналото лято, преди да подпиша със „Сейнт Джонстън“. Както и след двубоя със „Селтик“, когато направих силен мач и завършихме 0:0 като гост. Тогава ми изпрати съобщение, че съм играл много добре. Оттогава не съм имал контакт с него, но съм сигурен, че ако нещо се наложи и имам нужда, той ще ми обърне внимание.

- Ще те върна назад във времето, ако позволиш. Как стана така, че сложи вратарските ръкавици, каква бе причината да избереш точно този пост?
- Като всяко едно дете и аз исках да преследвам славата. Бях централен нападател, тъй като за моята възраст бях най-високото дете в училище. Вкарвах доста голове и мечтата ми бе да бъде професионален футболист и да играя като нападател. С годините обаче дойде период, в който нямахме вратар в отбора и тъй като моят баща е такъв, дори още играе футбол на 52 години, решиха и мен да ме сложат на врата, а той да ми помага с тренировките. Още от първия ден се влюбих в този пост, любов от пръв поглед, да кажем. Наистина имах усет към топката, никога не съм се страхувал да сложа тялото си и оттам тръгна всичко. Най-вероятно това е най-доброто решение, което съм взимал – от нападател да стана вратар.

- В този ред на мисли знаем за много вратари, които са отбелязвали голове. Мечтал ли си за нещо подобно?
- Всъщност съм вкарвал в юношите на „Чарлтън“ за отбора до 18 години. Разписах се от собственото наказателно поле при върната топка, която я хвана вятъра. Наистина това е мечта на всеки вратар. Аз се надявам да се разпиша с глава след корнер, например. Ще бъде страхотно, но нека се съсредоточим да спасяваме, а не да вкарваме (смее се).

- Първите ти стъпки са в школата на Христо Стоичков, макар да е бил изявен нападател, давал ли ти е ценен съвет, който помниш и до днес?
- Чувството да срещнеш най-добрия футболист на България за всички времена е невероятно. Имал съм възможността да го видя няколко пъти. Посещаваше школата, въпреки че е много зает. Винаги ни е давал съвети, защото е минал вече по този път. Между другото, имам и снимка с него, но това бе преди много, много години. Горд съм, че успях да се запозная с него.

- Дълго време чакаше повиквателна, имаше ли моменти, в които се беше примирил или демотивиран, че няма да я получиш?
- Никога не съм бил демотивиран. Вярвах, че рано или късно това ще се случи. Ако играеш силно и правиш стабилни мачове, растеш и не стоиш на едно място, рано или късно този шанс ще дойде. Разбира се, като всеки един друг футболист, щеше да е добре да беше дошла по-рано, но най-важното е, че това стана факт. Сега трябва да бъда постоянен, за да бъда част от този отбор, да се разчита на мен, но всичко това идва от представянето с клубния отбор. Най-важното е да съм жив и здрав и да продължа да се представям по този начин, сигурен съм, че успехите ще дойдат.  

- Имал си възможност основно да работиш с треньори от Острова, научи ли нещо ново от Илиан Илиев и неговият щаб?
- Г-н Илиев е умен човек и същевременно добър треньор. Тактическите указания, които ни дава, спомагат за нашето израстване. Тренировъчният процес на клубно и национално ниво се различава много, както вече казах. Нямаме това време, набляга се на тактиката, но съм много приятно изненадан от неговата работа и тази на щаба му. Откакто дойде, атмосферата в отбора е много добра, хората не могат да го видят отвън, но наистина в момента в националния отбор всичко е на високо ниво. Имаме добър колектив и рано или късно хубавите моменти отново ще се върнат.

- През следващите месеци предстоят мачове от Лигата на нациите, а ние сме в група с Люксембург, Северна Ирландия и Беларус. Изглежда лесно, но в днешно време слаби отбори няма. Какви са ни шансовете за първото място?
- Както казахте и вие, вече няма слаб национален отбор. Всеки един съперник има качествени футболисти, които играят на високо ниво. Смятам, че и ние ги имаме тези играчи. Важното е да бъдем отбор, да бъдем заедно и със силен колектив, какъвто в момента е на лице, дай Боже един ден да направим нещо значимо и ние, но това ще дойде с времето.

- Какъв съвет би дал на младите вратари у нас, които сега те гледат и се радват на представянето ти на клубно и национално ниво?
- Най-важното е да вярват в себе си. Ако не го правят, няма кой да го стори. А също и манталитетът, ти трябва да бъдеш по-добър с всеки изминал ден. Трябва постоянно да мислиш как да си пред този, който е на твоята позиция. Винаги да имаш това надиграване в главата и да опитваш да подобряваш на терена, а и извън него.

- За финал – каква е следващата футболна мечта на Димитър Митов?
- Моята мечта винаги е била да съм жив и здрав. Цел ми е да върнем националния отбор към онези силни години. А също и с клубния тим да бъда на най-високо ниво. Да, сега съм в „Абърдийн“, но винаги може по-добре.