Германският канцлер Фридрих Мерц отново разпали спора за трудовата дисциплина, заявявайки: „С четиридневна работна седмица и преувеличеното твърдение за баланса между работа и личен живот не може да се поддържа просперитетът“.
Според него германците вземат твърде много болнични и все по-често демонстрират липса на работна етика – въпреки че данните на ОИСР показват, че реално работят повече часове, отколкото преди няколко години, отбелязва "Дойче Веле".
Управляващата коалиция ХДС/ХСС, и по-точно икономическото крило Mittelstands- und Wirtschaftsunion, критикува сурово злоупотребите с непълния работен ден.
Говорителката Юлиане Бернт подчерта, че не става дума за хора с реални семейни или здравни ангажименти, а за такива, които просто искат повече свободно време. От MIT настояват за промени в трудовото законодателство и твърдят, че данъкоплатците не бива да финансират „личния баланс“ на хора, които получават социални помощи.
Статистиката обаче показва по-сложна картина. Делът на работещите на непълно време расте от десетилетия, най-вече защото едно домакинство трудно оцелява с един доход, а технологичните промени правят гъвкавата заетост по-привлекателна от безработицата. През 2022 г. едва 27% от хората на непълно работно време са посочили, че просто не желаят 8-часов работен ден.
Експерти по трудово право, като д-р Клаудия Хан, подчертават, че в практиката почти няма случаи на служители, които искат да минат на непълно време „от мързел“. Според нея подобни договори почти винаги са резултат от договорка между работодател и служител, а законът дава достатъчно основания искането да бъде отказано, ако създава проблеми за фирмата.
На Световния икономически форум в Давос Мерц обаче отново обвини „мързела“ за икономическите проблеми, твърдейки, че германците работят с 200 часа по-малко годишно от швейцарците.
Икономисти контрират, че проблемът не е в трудовите навици, а в данъчната система. Според проучване на ОИСР, цитирано от „Билд“, германските данъци обезкуражават работата на пълен работен ден: при доход от 2000 евро данъкът е 4,4 цента на евро, а при 4000 евро – 13,1 цента.