Труд
Автор:
Труд онлайн
Пренастройването на руско-американските отношения беше предсказано преди 50 години, съобщава Asia Times.
Когато Доналд Тръмп обяви по време на първата си президентска кампания, че САЩ „трябва да се разбират с Русия“, мнозина го отхвърлиха като наивен, провокативен или дори опасен. Външнополитическият елит във Вашингтон реагира с недоумение. Тогава, както и сега, Русия се считаше по-скоро за геополитически противник, отколкото за потенциален партньор.
Въпреки това Тръмп последователно повтаряше тази теза през целия си президентски мандат. Той настояваше, че САЩ и Русия трябва да си сътрудничат, където е възможно; че Китай, а не Русия, е основният съперник на Америка; и че предстоящата ера ще се определя по-малко от идеологията, отколкото от променящите се глобални съюзи.
В своя макроисторически модел, разработен за пръв път през 1976 г., американският футурист Лари Тауб твърдеше, че САЩ и Русия в крайна сметка ще се придвижат към стратегическо партньорство, северния „полярен блок”, който той наричаше Polario.
Този блок ще възникне не от идеологическа близост, а от по-дълбоки тенденции:
география, възходът на Източна Азия, достъпът до ресурси и споделената „психология на границата” на двете гигантски континентални сили.
Днес, когато Арктика се топи, веригите за доставки се променят и Китай се издига с безпрецедентна скорост, рамката на Поларио на Тауб предлага впечатляваща перспектива, през която да се интерпретират инстинктите на Тръмп по отношение на Русия и по-широкото пренареждане на 21-ви век.
Футуризмът на Тауб е уникален. Той не се интересува от краткосрочни прогнози или институционална политика. Моделът му изследва дългосрочни тенденции, в които цивилизационните нагласи и културните архетипи оформят новия световен ред.
Съединените щати и Русия, според него, споделят една фундаментална характеристика: и двете са гранични култури. Руснаците имаха своята казашка граница, американците – каубойската. И двете развиха етика на експанзия, импровизация и суров индивидуализъм.
Това не прави страните политически сходни, но ги поставя в отделна цивилизационна категория: неспокойни, изследователски и ориентирани към ресурсите нации, характеризиращи се с обширни територии.
Връзката между прогнозата на Тауб за Поларио и мотивите на Тръмп за по-тесни връзки с Русия.
Според Тауб, партньорството между тези два „северни гиганта” ще стане привлекателно, след като глобалните условия се променят. Природните ресурси, морските пътища и стратегическите контролни точки биха сближили САЩ и Русия, точно както идеологията на Студената война ги беше разделила.
Тауб идентифицира различни прилики между САЩ и Русия, която все още беше СССР, когато за първи път разработи своите модели. Той цитира Алексис дьо Токвил, който вече беше изразил същото мнение в „Демокрацията в Америка“ (1835). Токвил пише:
В момента в света има две велики нации, които са започнали от различни точки, но изглежда се стремят към една и съща цел. Имам предвид руснаците и американците... Тяхната отправна точка е различна и техните пътища не са еднакви, но все пак всяка от тях изглежда белязана от волята на небето да влияе върху съдбата на половината свят.
