Опит да излезе от кожата си на шоумен, който разсмива, и да се превърне в класически герой, който предизвиква чувства и тъжен размисъл, прави Герасим Георгиев-Геро с ролята на Сирано дьо Бержерак. Похвален опит.

Талантът на актьора, овалян в множество щампи, смешки, които го направиха известен от телевизионния екран, сега се брани и показва сиянието на неговата истинска актьорска природа - естествена, чувствителна, мощна. С определена лекота Геро прави този сложен творчески преход пред препълнената зала с негови фенове, които очакват да видят любимата си звезда, която плува в дълбоката вода на класиката.

Достойно се бори и най-важното - изплува. Убедително пресъздава образа на поета и бунтаря от времето на Молиер, мъжа с брилянтно слово, но с плашеща външност и с известен голям нос. Оказва се, че Геро упорито се бори с комедийните си щампи, овладява класическото слово на Сирано и е особено убедителен в драматичните моменти във финала на представлението. С това актьорът показва, че може да просълзява не само от смях, разширява формата си и в сферата на драматичното.

Геро има особено чувство за мярка, което е особено важно в една романтична роля, на влюбен поет, който с думи може да изрази любовта си, на наивник, който диктува свои обяснения в любов на избраника на Роксана, въпреки че е влюбен в нея. В спектакъла на Русенския театър има чувства, които се мъчат да намерят споделяне, има и драма, че любовта търси душата на партньора, която се изразява с красиви изповеди. Публиката явно се увлича в този романтичен повей, увлича се по Сирано - похвално отключване, което театърът прави в днешния ден. Именно тази необходима за публиката романтичност Геро/Сирано освобождава от старомодност.

Въпреки че сценографията и музиката на представлението на Русенския театър “тежат” на съвременното присъствие на темата за любовта с днешна дата.

Има и още един проблем. Явно навлизаме в нов период за реализирането на актьорите звезди - в паузата им от участия на телевизионния екран. Виждам вече такива имена да препълват театралните афиши, макар завръщането им на театрална сцена невинаги да е в сериозна драматургия или да блести с успех. При Герасим Георгиев този деликатен момент, доказването, че е равностойна театрална звезда с широк диапазон, е определено открояващо се. След Господин Балкански (в Младежкия театър) със Сирано Геро определено показва, че се бори за сериозна театрална кариера.