Петко Христов от Италия: Забраниха ни да излизаме, вече не мога да тренирам и в парка

Петко Христов е младежки национал на България. Капитан е на отбора на „лъвовете“ до 21 години. Централният защитник е собственост на „Фиорентина“ от 2017 година, след като „виолетовите“ платиха на „Славия“ 1.7 млн. евро. През настоящия сезон бранителят трупа опит в третия ешелон на Италия с екипа на „Бишелие“, където е със статут на титуляр. Бившият играч на „белите“ коментира пред „Труд“ случващото се на Апенините покрай коронавируса.

- Петко, здравей. Каква е обстановката в Италия и в частност в региона, където си ти?

- Тук около Бари положението е нормално, няма толкова заразени, особено в моя град. В Южна Италия е друга ситуацията, не е като в Северна. Но и тук има полиция по улиците и не може да се излиза. Налага се да си стоим вкъщи. Допреди три дни можеше да се разходиш или да отидеш да тичаш на морската ивица и в парка, но това се промени. Сега е разрешено да излизаш само пред сградата, в която живееш. Постоянно има полиция, спират те и те питат къде отиваш. Трябва да покажеш бележка и ти е разрешено да ходиш до магазина и до аптеката.

- Ти самият спокоен ли си, тъй като новините от Италия вече са стряскащи?

- За мен няма нищо страшно. Смъртните случаи, за които се говори, са на по-възрастни хора и такива с онкологични заболявания. Аз съм спокоен от тази гледна точка.

- В интернет станаха хит всички онези видеа на италианци, пеещи и танцуващи по балконите. Впечатляващо е как в такъв момент успяват да запазят тази своя любов към живота…

- Да, има го и тук в моя град. Всяка сутрин и всяка вечер се чува музика. Не е като в големите градове, но пак го има. Гледам в социалните мрежи какво се случва в Милано и Рим. Просто всички са заедно, за да победят тази смъртоносна пандемия. Убедени са, че ще я преборят.

- Как успяваш да поддържаш форма при тези условия?

- Допреди няколко дни можех да тичам навън, както споменах - стълби, джитбол и крос в парка. Ходих и при един съотборник, който има двор и там можеше да играем джитбол. Но сега има нов закон и не може да се излиза. Затова тренирам у нас. Използвам топка, ластици, правя планкове (б.а – упражнение за коремните мускули). Дадоха ни от отбора програма, която следвам. Но за тези три години в Италия научих немалко упражнения, които също използвам сега.

- Твоят тим „Бишелие“ застрашен ли е от финансова криза и предприе ли мерки, за да редуцира бюджета, както планират да направят и много отбори от Лига 1, Бундеслигата, Ла Лига и дори Висшата лига?

- Не, засега няма нищо по темата. Но ние не тренираме от десет дни. И не би трябвало да се случва нещо такова. А ивсе пак сме и отбор от Серия С. Разбира се, ако е имало някакви срещи на ръководството и капитана, ще ни информират.

- Има ли яснота, кога тимът ти ще поднови тренировки, защото вече се заговори, че още в сряда „Наполи“ и „Лацио“ ще се върнат към тренировъчния процес?

- По принцип на нас ни казаха до 3-ти април, че нямаме право да тренираме, а и да излизаме. Но може да ни викнат по-рано, ако преценят, че е безопасно. Официалната дата обаче засега остава тази.

- Сезонът за „Бишелие“ не е особено положителен до момента, но за теб като че ли най-важното е да трупаш мачове, а през кампанията си твърд титуляр. Как се чувстваш в този тим?

- Отборът не е добре откъм класиране. Още в началото на сезона бе поставена цел да не изпаднем. В хода на шампионата обаче се представяхме добре на терена, въпреки очакванията. Играта ни се получаваше, но голяма част от загубите бяха с по 0:1. Нашите съперници не ни надиграваха, но ни вкарваха леки голове. Лично за мен най-важното в случая е, че играя редовно и се представям добре. Това е позитивното в ситуацията.

- Предполагам следиш какво се случва и във „Фиорентина“, където нещата също са сериозни. Чуваш ли се с някой от тима?

- В момента нямам връзка с никого от „Фиорентина“. Там са в абсолютна изолация.

- Селекционерът Георги Дерменджиев ти изпрати повиквателна за мача с Беларус, но заради неофициалната дата не получи разрешение от твоя отбор. Правилна ли беше реакцията на „Бишелие“ и съжаляваш ли, че не игра?

- Радостен съм, че г-н Дерменджиев е следил изявите ми и ме покани. Факт е обаче, че датата не бе официална и президентът на клуба имаше основание да не ме пусне. Не мога да се сърдя. Той ми обясни, че съм важен футболист и имат нужда от мен в този момент.

- Живот и здраве, когато сезонът завърши, ще се върнеш ли във „Фиорентина“ и говорил ли си с Бепе Якини, след като той пое „виолетовите“?

- Не сме говорили нито с треньора, нито с ръководство. Има още два-три месеца до края на сезона. Естествено аз съм футболист на „Фиорентина“ и с радост бих се завърнал, ако ме хареса треньорът. Естествено това зависи и от моите изяви.

- По време на лятната подготовка играеше редовно в контролите, защо не остана в тима?

- По думи на ръководството беше по-добре да трупам опит и игрови минути.

- Твоят неофициален дебют за „Фиорентина“ бе срещу „Реал“ (Мадрид) в приятелски мач. В същия двубой игра и Давиде Астори, какъв човек беше той…

- Първият ми мач беше на „Сантяго Бернабеу“ - наистина много хубав момент. Бях пристигнал в Италия около месец преди това. Още не бях в отбора, така да се каже. Да играя срещу Роналдо и „Реал“ беше мечта.

За Астори … Натъжавам се само като при произнасяне на името му. Не можах да повярвам, когато чух какво се е случило. После четох по медиите подробности за трагичната му кончина… Останах без думи. Не съм си и представял, че може да се случи нещо подобно. На терена беше класен футболист. Играли сме рамо до рамо и ми помагаше много в тактика и начина, по който да изнасям топката. Беше много добър човек, общителен. В съблекалнята говореше с всеки и гледаше да помага на съотборниците си.

- Какво научи до момента в Италия за футбола, което у нас подценяваме или изобщо не му обръщаме внимание?

- Като цяло се работи много задълбочено върху тактиката. Къде трябва да си на терена в даден момент, как трябва да е позиционирано тялото ти. Винаги се играе напред. Целта е да изнасяш топката в атака, а не да се мотае и да се дават десетки или стотици безцелни подавания.

- Съществувал ли е вариант да се върнеш в България, за да трупаш игрови минути, или държиш кариерата ти да продължи на Апенините?

- Не засега не съм мислил върху подобна опция.

- Следиш ли ситуацията в „Славия“. Тимът се представя впечатляващо през сезона, а отборът е изграден от български играчи?

- Да, гледам всеки мач на „Славия“ и съм радостен, че се представят успешно и са в добра форма. Тази политиката е характерна за отбора. Г-н Стефанов искаше точно това от 4-5 години и рано или късно започна да дава резултат.

- Какви са шансовете ни за класиране на европейското за младежи?

- Отборът ни е много силен. Събрани сме наистина най-добрите в България. Треньорът ни също е много солиден и дано продължим с добрите резултати. Изпуснахме Сърбия в София. Можеше и трябваше да ги бием, но вместо това ни вкараха в 88-ата минута и паднахме с 0:1. Загубихме 2 точки и в Латвия. Те нямаха удар във вратата цял мач. Срещу Полша вече си изкарахме яда. С Русия беше труден мач, но там и двата отбора бяхме равностойни и резултатът бе справедлив. Важно е, че тимът ни е изграден от играчи, които вече имат основна роля в клубните си отбори. Това ни дава нужния опит и увереност.

- За финал какво би посъветвал хората, които в момента стоят по домовете си и чакат да отмине епидемията?

- Най-важното е да си останат вкъщи. Това е зараза, която се предава по въздуха и когато си навън си най-уязвим. А най-страшното е, че се застрашени са възрастните хора. При по-младите може да го изкараш без да усетиш, но за старите хора е опасно.