Величественият храм дължи втория си живот на 846 млн. евро дарения

Опожарената през 2019 г. катедрала ще отвори врати в петък за Еманюел Макрон

Папа Франциск няма да уважи събитието - сърдит е на президента на Франция

В петък, 29 ноември, реставрираната след пожара на 15 април 2019 г. катедрала „Нотр Дам дьо Пари“ или „Парижката Света Богородица“, ще отвори за пръв път врати, за да посрещне президента на Франция Еманюел Макрон и архиепископа на столицата ѝ монсиньор Лоран Улрих. После, на 7 и 8 декември, би трябвало да се състоят официалните церемонии по откриването на световноизвестния храм след неговия основен ремонт, а на 11 декември е предвидена тържествена литургия в чест на 340 000 дарители. Защото прочутият паметник ще блести занапред на парижкия хоризонт по-ярко отпреди благодарение на осигурените за безпрецедентната реставрация от тези хора и организации от Франция и чужбина - 846 млн. евро чиста пара.

Ако се вярва на парижките медии, в знак на благодарност за помощта им за възстановяването на опустошената от пожара катедрала, в петък заедно с държавния глава в храма ще пристъпят най-щедрите дарители. Първото място сред тях си делят с дадени по 200 млн. евро богаташката №1 на планетата – собственичката на козметичния колос "Л'Ореал" Франсоаз Бетанкур Майерс и вторият световен паралия след американския предприемач Елон Мъск – собственикът на империята на лукса „Луи Вюитон - Мое Енеси“ - Бернар Арно. До тях ще бъдат дарилият 100 млн. евро президент на модната империя „Керинг“ и съпруг на актрисата Салма Хайек – Франсоа-Анри Пино, Мартен Буиг – президент на телефонния гигант „Буиг“ с 50 млн. евро, известната благодетелка Лили Сафран с 20 милиона и др. Ще присъстват също така представители на американската фондация „Приятели на Нотр Дам“, дарила 70 млн. евро, на Катар и Мароко, предали по 20 млн. евро и др. А тържествената литургия на 11 декември би трябвало да бъде уважена от 1500 дарители, изтеглени по жребий сред общо 340-те хиляди, като за останалите ще бъдат организирани нарочни благодарствени визити в течение на следваща година. Освен това по идея на монсеньор Лоран Улрих имената на 200, пак определени с чоп спомоществователи, ще бъдат инкрустирани върху нарочна паметна плоча.

Скелето, обграждащо върха на катедралата Нотр Дам, бе демонтирано едва в началото на тази година, а пожарът лумна на 15 април 2019-та.

В дописките си за безпрецедентната мобилизация в помощ на „Нотр Дам“ на жителите на Хексагона и на хиляди обожатели на катедралата от цял свят вестниците край Сена не забравят момченцето, което лично занесло детската си касичка в упълномощената да събира парите за реставрацията национална фондация. Или пък китайския турист, който внесъл в институцията 200 евро, „забравяйки“ явно от скромност името си пред приелата парите му служителка. Оригинално пък е дарението на 2000 гигантски дъбови греди за новия покрив на катедралата – те били събрани от частни и държавни гори от цяла Франция, като символ на нейните единство, величие и национална солидарност в трудни моменти. Шефът във Фондацията за опазване на културното наследство на Франция Гийом Поатринал си спомня още в интервю, че първите солидни суми били започнали да постъпват в сметката ѝ минути след като телевизията разпространила вечерта на 15 април 2019 г. зловещите кадри на обхванатата от пламъци „Нотр Дам“. А на другия ден, след посещението на Еманюел Макрон в опожарената катедрала, вълната на даренията била нараснала като истинско цунами.

Петгодишна "титанична" реставрация, оценена на 700 милиона евро бе финансирана с дарения.

Единственото, за което изглежда парижани и всички французи съжаляват в този момент, е това, че папа Франциск няма да участва в тържествата по откриването на възобновената катедрала, въпреки отправената му официална покана. Според източници от Ватикана за Светия отец събитието било от местно значение и той предпочитал долу-горе по същото време и по точно на 14 и 15 декември да направи пасторална визита пак във Франция, ама на остров Корсика. Но според някои италиански и френски политически наблюдатели отказът на Франциск бил нещо като дипломатически шамар за Макрон заради някои негови „антихристиянски изцепки“. Като например безрезервната подкрепа на френския държавен глава на аборта, включен от него в конституцията на Хексагона като право на всяка жена, за „джендърските напъни“ при откриването на Олимпиадата в Париж миналото лято и т.н.