Берлин засилва експулсирането на мигранти и демонстрира готовността си да насочва Европейския съюз към миграционни мерки, които са едновременно строги и противоречиви, според френското издание Express, цитирано от Rador и G4Media.
В петък, 18 юли, в нов знак за затягане на имиграционната политика на консервативния канцлер Фридрих Мерц, германското правителство експулсира 81 афганистанци, осъдени от съдилищата.
Инициативата беше незабавно осъдена от ООН, която призова за "незабавно прекратяване на принудителното връщане на всички афганистански бежанци и търсещи убежище". Откакто дойде на власт, Фридрих Мерц изглежда е начело на редица европейски лидери, които се стремят да ограничат приема на търсещи убежище, докато крайната десница набира сила на целия континент.
Това е втората подобна операция от миналото лято и първата, откакто консервативно-социалдемократическата коалиция, водена от Фридрих Мерц, встъпи в длъжност. Експулсациите са още по-противоречиви, като се има предвид завръщането на талибаните на власт през август 2021 г.
Върховният комисар на ООН за правата на човека Фолкер Тюрк вече отговори, като подчерта, че някои депортирани афганистанци са изложени на риск от "преследване" в собствената си страна. "Депортирането на хора в опасни страни като Афганистан и демонизирането на бежанците е израз на авторитарен дневен ред, който за съжаление достигна и до Германия", добави Amnesty International.
Петъчната операция стана възможна благодарение на катарското посредничество. Но Берлин наскоро заяви, че иска да преговаря директно с талибанските власти. "Тези разговори трябва да се проведат", заяви германският министър на вътрешните работи Александър Добриндт.
Берлин "сътрудничи с терористичен режим", отправи критика Клара Бюнгер, член на радикално лявата опозиционна партия Die Linke. Германия също иска да може да извършва депортации към Сирия. През последните седмици коалицията на Фридрих Мерц реши да връща търсещите убежище в границите на страната и измени законодателството, за да ограничи събирането на семейства за определени категории бежанци и да удължи сроковете за получаване на германско гражданство.
Най-голямата икономика в Европа прие повече от милион бежанци, включително много сирийци и афганистанци, по време на миграционната криза от 2015-2016 г. под ръководството на бившия канцлер Ангела Меркел. Оттогава поредица от правителства обърнаха страницата с тази гостоприемна политика и въпросът за имиграцията е повече от всякога в центъра на политическия дебат в Германия, белязана от безпрецедентен възход на крайната десница на парламентарните избори през февруари.
Само за няколко месеца на власт, коалицията на Фридрих Мерц реши, по-специално, да върне търсещите убежище в границите на страната и измени законодателството, за да ограничи събирането на семейства за определени категории бежанци и да удължи сроковете за достъп до германско гражданство.
Като илюстрация на твърдата позиция на Германия по отношение на миграцията, операцията по депортиране беше обявена в същия ден, в който германското правителство прие министрите на вътрешните работи на пет държави от ЕС в южната част на страната, които също желаят да затегнат имиграционните си политики. Министърът на вътрешните работи Александър Добриндт посрещна своите колеги от Полша, Франция, Австрия, Чехия и Дания (Дания е ротационен председател на ЕС), както и европейския комисар по миграцията Магнус Брунер.
Заявената цел на срещата на върха: "да се даде тласък на по-строга европейска имиграционна политика" и да се внесат нови идеи в Брюксел за "затягане на политиката в областта на убежището". В съвместното си изявление участниците се застъпиха за серия от "нови решения", като например улесняване на експулсирането на отхвърлени търсещи убежище лица в страни, различни от техните страни на произход. В момента ограничена, тази възможност може да бъде разширена чрез това, което Магнус Брунер нарича "миграционна дипломация". "Искаме да създадем възможност за връщане на мигранти в съседни страни, близки до страната им на произход", когато последната откаже да приеме обратно своите граждани, каза Александър Добриндт пред европейските си колеги.
"Германия вече не натиска спирачките, а е зад волана на европейския локомотив по въпроса за миграцията", заключи министърът, според статия на неговия берлински кореспондент, публикувана в "Le Temps". И той не е единствената влиятелна европейска фигура, която иска да ускори темпото. Германското правителство наистина изглежда е намерило солиден съюзник в лицето на своя колега отвъд Рейн, френския министър на вътрешните работи Бруно Ретаило.
Германският национален вестник "Frankfurter Allgemeine Zeitung" наскоро съобщи за тайна среща лице в лице между двамата мъже по време на вечеря в ресторант в сърцето на Берлин. По време на пресконференцията, последвала срещата, двамата мъже дори обсъдиха ново споразумение, което да наследи споразумението от Мондорф от 1997 г. и което би могло да се използва като правно основание за прилагане на мярката за отблъскване на мигрантите на френско-германската граница.