По-конкретно, 66,8% от гръцките граждани са посочили, че изпитват затруднения да свържат двата края, в сравнение с 37,4% в България и 28,7% в Словакия.
Гърция отбелязва най-високия дял на хора в ЕС, които заявяват, че имат затруднения да свържат двата края и които субективно се считат за бедни, почти двойно повече от втората страна в списъка, България, съобщава To Vima.
По-конкретно, 66,8 % от гръцките граждани съобщават за затруднения да свържат двата края, в сравнение с 37,4 % в България и 28,7 % в Словакия.
Данните от последните години показват, че Гърция намалява процента на субективната бедност много бавно от 2019 г. насам. Тя остава единствената страна в ЕС, в която над 66 % от населението постоянно съобщава за такива затруднения през последното десетилетие, което е далеч най-високият процент в Европа.
„Субективната бедност“ се отнася до усещането на домакинствата, че се борят да задоволят нуждите си, за разлика от „обективната бедност“, която се измерва с помощта на конкретни критерии за доход.
За сравнение, другите балкански страни отбелязват значително подобрение. В Сърбия делът на хората, които съобщават за субективна бедност, е спаднал от 42,6 % през 2020 г. до 34 % през 2024 г., а в Румъния е спаднал от 35,8 % до 23,8 % през същия период.
В другия край на спектъра най-ниските проценти са отчетени в Нидерландия и Германия (и двете 7,3 %), следвани от Люксембург (8,5 %).
В целия Европейски съюз 17,4 % от населението се е считало за субективно бедно през 2024 г., което е подобрение спрямо 19,1 % през предходната година.
Оценката взема предвид материалното благосъстояние на домакинствата, включително техните доходи, разходи, дългове и богатство.