Вучич: Сърбия търси газови сделки с ЕС, тъй като намалява руските доставки

Това е голяма диверсификация

Сърбия диверсифицира енергийните си доставки далеч от Русия и вече води преговори за закупуване на природен газ чрез механизъм за закупуване на Европейския съюз, заяви президентът Александър Вучич в интервю за Reuters.

Балканската страна, която иска да се присъедини към ЕС, е един от малкото останали купувачи на руски природен газ в Европа - над 80% от доставките ѝ идват оттам.

Но ЕС оказва натиск върху Сърбия да намери алтернативи, докато се опитва да намали паричните потоци към украинския военен фонд на президента Владимир Путин.

Сърбия не успя да осигури нов дългосрочен договор с руския „Газпром” миналата година, а краткосрочното споразумение, постигнато през декември, изтича на 31 март.

Вучич каза, че разбира политиката на ЕС спрямо руската енергия, казвайки: 

„Трябва да адаптираме енергийните си политики към определени искания и заявки. Все пак ще имаме големи количества руски газ, но вземаме все повече и повече от европейците“, добави Вучич в интервю в президентството в Белград.

Той каза, че Сърбия се стреми да осигури 500 милиона кубически метра газ годишно, около една пета от нуждите си, в рамките на инициативата на ЕС за общо закупуване на газ, към която се присъедини миналата година.

Сърбия вече купува газ от Азербайджан, през България, а изграждането на газопровод до Северна Македония, който ще даде на Сърбия достъп до втечнен природен газ от Гърция, трябва да започне тази година, каза той.

Очаква се нефтопровод, свързващ Сърбия и съседна Румъния, да бъде завършен през 2027 г.

„Това е голяма диверсификация“, каза Вучич.

Сърбия поддържа исторически културни и религиозни връзки с Русия.

Москва подкрепя Белград в противопоставянето му на независимостта на Косово, бивша, предимно албанска, южна провинция. Вучич се стреми да балансира отношенията с Кремъл и кандидатурата на Сърбия за членство в ЕС.

Тази линия става все по-трудна за преминаване след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г.

Сръбската петролна компания NIS, собственост на Русия, беше поставена под санкции на САЩ, което принуди очакваната ѝ продажба на унгарската MOL.

Междувременно Вучич заяви, че е ангажиран с присъединяването към ЕС. Той каза, че икономиката се е подобрила, както и жизненият стандарт и нивата на дълга.

„Без съмнение, откакто съм президент, Сърбия ще бъде на пътя си към ЕС“, каза той.

ЕС отдавна изисква от Сърбия да засили върховенството на закона, свободата на медиите и да изкорени организираната престъпност и корупцията, ако иска да се присъедини.

Критиците казват, че последните реформи в съдебната система ще намалят нейната независимост, усложнявайки пътя на Сърбия към ЕС.

Вучич заяви, че властите са готови да „проучат“ спорния набор от съдебни закони с европейските органи.

Вучич, популист, претърпя политически удар, когато покривът на жп гара се срути в Нови Сад през 2024 г., убивайки 16 души. Бедствието предизвика протести в цялата страна, призоваващи за край на корупцията и предсрочни избори.

Вучич призна, че корупцията е проблем в Сърбия и е „недоволен“ от усилията за нейното премахване. „Става въпрос за корупция в нашите държавни институции... включително политиците.“

Въпреки това той отхвърли демонстрациите като заговор от международни агенции за сигурност – включително тези от съседни Хърватия, Албания и Косово – за сваляне на правителството, без да предостави доказателства.

Длъжностни лица от тези страни отрекоха подобни обвинения.

Вторият и последен мандат на Вучич изтича през 2027 г. На фона на уличните протести той заяви, че ще свика предсрочни избори тази година.

Той каза, че не е сигурен какво ще прави по-нататък, но не изключи възможността да се върне към партийната политика или да се стреми да стане министър-председател.

„Бих искал да бъда по-малко ангажиран с политиката или изобщо да не се занимавам с нея, но грижата за моето наследство може да изисква някакъв вид ангажираност, ще видим.“