Нужна е държавна стратегия за задържане на музикантите ни в България

Автор: Проф. Димитър Цанев, ректор на Националната музикална академия „Проф. П. Владигеров“

Анализи

10:00

13.06.2018

„Труд” продължава професионалната дискусия за висшето образование в България. Тя бе открита от професор Борислав Борисов - човек с изключителен организационен опит и доказани практики в развитието на университетското образование у нас. В серия от статии проф. Борисов анализира ключовите, според него, проблеми и перспективи пред висшето образование в България.

Днес своите виждания за проблемите във висшето образование излага проф. Димитър Цанев, ректор на Националната музикална академия „Проф. П. Владигеров“ Следващата седмици в сряда ще публикуваме още мнения на неучаствали в дискусията ръководители на висши учебни заведения.

Накрая проф. Борислав Борисов, който откри дискусията със шест свои статии, ще направи кратко обобщение на изразените мнения и становища.

Трябва да се тръгне от това, че нашата сфера основно обучава в практическо изкуство и от нея се очаква национален духовен продукт, а не брутен вътрешен продукт

Ниското заплащане и намаляването на общия количествен, оттам и качествен потенциал на музикалните институции принуждава много от нашите студенти, както и от завършващите средно музикално образование да търсят своя професионален път в чужбина.

В общата дискусия колегите ректори засягат важни и полемични проблеми, касаещи както състоятелността на законите, по които работим, така и нуждата от реформи в общата конструкция на висшето образование.

Аз ще се фокусирам върху проблеми от областта на изкуството и главно на музикалното образование и култура. Въпреки дългата история на училищата по изкуства (НMA през 2021 год. навършва 100 години) и въпреки изключителните културни постижения на нашите творци по цял свят, областта сякаш продължава да е малко позната или позната повърхностно, често нерелевантно е съпоставяна с останалите области от висшето образование, без да се отчитат специфики.

Трябва да се тръгне от това, че нашата сфера основно обучава в практическо изкуство и от нея се очаква национален духовен продукт, а не брутен вътрешен продукт. Ясно е, че за разлика от създаването на материални блага, музиката е обучение по вживяване и превъплащение, по създаване на звукови художествени образи чрез интерпретация и композиция след дълго овладяване на огромен инструментариум от изразни средства. Това култивира качества и способности, различни от тези, които създава обучението по други науки. Следва друга реализация, друго „производство“. Тази различност в същността рефлектира и като специфика в структурата на самото обучение, в кадровия състав, в трудовата кариера на нашите възпитаници.

Висшето музикално образование в България има своите звездни резултати, но едновременно търпи последици и от общ, и от частен порядък - демографска криза, образователна миграция, конкуренция на нови по-рентабилни професии свързани с високите технологии, обсебване на ефира и на голяма част от музикалния мениджмънт от развлекателната комерсиална „бизнес естетика“, която е свръх добре възвръщаема, но която ерозира младото съзнание и създава деформирана представа за функцията и духовния смисъл на музиката. И понеже грижата за тази представа в обществото е занемарена и оставена изцяло на „самотек“, образът на музикалното класическо изкуство, бих казал, е твърде размит и неясен, често свеждан до банални от предъвкване клишета или до амортизиран патос.

За да стане студент в НМА по някоя от основните специалности, едно дете започва да изучава професионално музика от 5-6 годишна възраст. Музиката изисква най-дългото специализирано образование свързано с ежедневна многочасова работа на инструментално усъвършенстване. Със сигурност, това е първата и най-открояваща се специфика. Нормално е при този толкова дълъг цикъл на формиране кандидатите да са сравнително малък брой.

Музикалното образование е предимно индивидуално обучение „ученик - учител“, „студент - професор“. Затова често, като цяло, има недоразбиране за съотношението студенти - преподавателски състав във висшите училища по изкуства. В НМА една „лекция“ по творческа специалност се провежда с един студент и трае нормален академичен час (понякога и много повече), толкова, колкото в другите университети се уплътнява занятие с цял поток студенти. Много често за работата ни с един студент са нужни двама преподаватели - професор и корепетитор, понякога се включва и асистент. Така обучението в музикалната академия се оказва много трудоемко и скъпо, но то се провежда по този начин навсякъде по света откакто съществува професионално музикално образование.

Една от най-дискутираните и актуални теми напоследък е т. нар. „връзка с бизнеса“. За завършилите НМА, това означава успешно внедряване във всички оркестри, оперни театри, образователни институции. Трябва да кажа без колебание, че българските музикални институции са почти изцяло кадрово обезпечени от НМА. Но докато обикновено се говори, че подготовката на студентите не е най-добре профилирана към отделен бранш на икономиката ни, в нашата област се наблюдава обратното явление. Студентите ни са изключително добре подготвени за всички дейности свързани с тяхната професионална реализация, те излизат от НМА способни да изпълняват артистични функции от най-висок художествен порядък. Музикалните институции, обаче, към които трябва да се насочат след завършването си са подложени на административни деструктивни процеси като редуциране, недофинансиране, методики за формиране на бюджетите, поставящи ги в унизително художествено и материално състояние, лоша материална база и т.н.. Това, естествено, е въпрос на национална културна политика и, ако тя не предприеме радикални възстановителни мерки, класическата музикална култура и образование в България ще търпят дългосрочни и невъзвратими щети. Ниското заплащане и намаляването на общия количествен, оттам и качествен потенциал на музикалните институции принуждава много от нашите студенти, както и от завършващите средно музикално образование да търсят своя професионален път в чужбина. А възпитаниците на НМА „П. Владигеров“ са високо ценени навсякъде по света и наемани на работа. Няма да цитирам имена, защото голяма част от тях са известни и изключително надарени личности, заемащи водещи концертмайсторски позиции по цял свят, пеещи по световните сцени и откриващи артистичните сезони в най-престижни концертни зали, но, уви, това са наши най-талантливи възпитаници, които издигат чужд престиж.

Нужна е държавна стратегия за задържане и съхранение на българските музиканти в България като техния труд се оценява не по брой продадени билети, а по достойнства на репертоарна политика, по качество и съдържателност на музикалните проекти, по възпитателен обхват, по стимулиране създаването на публики с различна образователна насоченост и културни потребности. Водим тежка и неравностойна битка. По медиите виждаме предизвикателни снимки и будоарни подробности за изпълнители от определен комерсиален жанр, но никъде не се показва или пише за концертите на Софийска филхармония, за фестивалите с многогодишна традиция, за постановките на Софийската опера, за изнурителната дейност на оркестрите и оперните театри в страната в борбата им за оцеляване. Такова неглижиращо подценяване, слаба загриженост и тежко финансово състояние на музикалните институции ги тласка към компромиси в репертоарната политика, към игнориране на българското класическо музикално наследство, към преследване на комерсиални репертоарни ефекти. Това води до снижаване качеството на художествения им продукт, което директно се превръща в дефицит на националното музикално наследство. А ние го завещаваме на бъдеща България!

През април т.г. в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ беше организирана кръгла маса на тема „Музикалното образование в България - перспективи за развитие“, на която преподавателите от НМА, директори и преподаватели от специализираните музикални училища в България, директори и диригенти на професионалните музикални колективи от страната обсъждаха именно тези наболели проблеми. Темата срещна огромен интерес и подкрепа от цяла България, защото въпросът, който музикантите изживяват най-драстично е загубата на своята културна идентичност. За тази идентичност е нужна подходяща идентична среда. Трябва да се преодолее схващането, че „печелившо“ е само това, което печели пари. Също трябва да се осъзнае, че изкуството не е „развлекателен“, „наслажденчески“ продукт, а култивиране на богата чувствителност, промисъл, извисяване и това не са просто думи, а активно съществуващ потенциал в човешката психика, който може да се развие, да се превърне в богатство и личностен разцвет, но може и да остане латентен и несъбуден.

Един от основните показатели, който напоследък е аргумент и механизъм за оценяване и финансиране на ВУ е качеството на обучение. Въпреки че все още основно се разчита на брой приети студенти, в определен размер този инструмент въздейства стимулиращо върху бюджета на нашата академия, като преодолява формирането на субсидията единствено на база брой студенти. За НМА количественият критерий наистина е неподходяща философия поради характера на нашата работа и доминиращо индивидуалната форма на обучение, а оттам и относително ограниченият брой студенти. За наша гордост, като признание за нашата работа за качество, НМА вече седма година е на първо място в рейтинговата система по професионално направление и оценката е напълно заслужена.

Тъй като през последните два месеца се хвърлиха немалко усилия по отношение на новия изменен и допълнен ЗРАСРБ, на неговия проектоправилник и на приложените към него наукометрични показатели и критерии смятам, че се подхожда по количествен начин към стойности от сферата на качеството. Съгласен съм, че в предишния си вид този закон имаше много дефекти, основно като процедури и наистина трябваше да се въведат обективиращи норми, които да сложат някакъв санитарен ред.

Едновременно с това се присъединявам към колеги, които обърнаха внимание, че е твърде несправедливо да се въвежда норматив със задна дата по отношение на професори, които са се хабилитирали по легитимни правила от тогава действащо законодателство без докторати. От тях сега се изисква нещо, което тогава не се е изисквало, поне за областта на изкуството. Това на практика ги „изважда от употреба“, прави ги „негодни“ за участие в научните журита, без каквито академичният състав не може да се развива. Трябва да се има пред вид, че между тези професори има личности от световна величина, артисти свирили и пели с най-великите имена от световното изпълнителство, заради които студентите кандидатстват при нас, а не отиват в чужбина.

И не на последно място, струва ми се абсурдно видни професори, дали на България десетки лауреати на национални и световни конкурси, участвали в международни журита на най-престижни форуми, цял живот упражнявали своята професорска компетентност, обучавали, оценявали по приемни и годишни изпити, които участват и днес във всички комисии, участват и в органите за управление на НМА, хора, отговарящи на световни художествени и артистични показатели, да не отговарят на новите наукометрични показатели и минимални изисквания и да нямат право да напишат становище, за научното или длъжностно израстване на свой млад колега. В НМА това се превърна в остър проблем, защото по механично пренебрежителен начин обезсмисли и отхвърли достойнства и компетентност градени цял живот.

А тези хора са част от престижа на НМА. Полагаме изключителни грижи за повишаване привлекателността и интересът на младите към висшето музикално образование, като се стараем да го провокираме и увеличаваме непрекъснато. Наред с многобройните творчески стимули, които нашите студенти получават като изяви в най-престижни форуми и места като зала България, НДК, фестивали и конкурси тук и в чужбина, те имат възможност да изпълняват инструментални концерти или да пеят в постановки на всички музикални институции в страната, с които са подписани договори за сътрудничество. Подобни договори са подписани и с редица културно-информационни центрове в чужбина, където наши студенти редовно концертират. От друга страна, програмата за студентска и преподавателска мобилност Еразъм+ също е много използвана и разгърната в академията, основно с европейски музикални образователни институции (над 60), но и други, в които нашите студенти и преподаватели осъществяват творчески обмен с различни образователни програми и творчески платформи. Броят на партниращите университети, се увеличава постоянно и в сравнение с предходната 2016-17 уч. година е нараснал с 20%.

НМА последователно обогатява образователния си капацитет в направлението, в което основно провежда обучение. Въвеждаме нови музикални специалности (в случая набор фолклорни инструментални и вокални специалности, с които попълваме целия спектър), осъществяваме нов, по-съвременен начин на прием, постоянно се актуализират планове и програми, за да стимулираме по-широк кръг млади хора да припознаят НМА като своя образователна територия. Разчитаме, че като всеобщо признат дефект в системата, ненужното дублиране на специалности в други университети, за които те са нетипични и без доказани високи резултати, е, поне засега, преодолян етап. В този смисъл мораториумът, който беше приет от Съвета на ректорите в началото на настоящата учебна година е стъпка в правилна посока, особено през погледа на такова специализирано ВУ като НМА.

Може би тук е и мястото да изразя съжалението си, че ежегодно предвижданите през бюджета на НМА средства за капиталови разходи са напълно недостатъчни. Академията има 4 сгради (2 учебни и 2 общежития) и особено общежитията са в тежко състояние, изискващо на места основни ремонти, отделно подновяване на оборудване, за които всяка година се превеждат около 50 000 лв. Те не стигат дори за леки ремонти, а за по-генерални не може и да се мисли. Би трябвало държавата да поеме грижата за общежитията и да отделя всяка година средства за ремонтиране на група от тях, ако не е възможно нацяло. В общежитията на НМА студентите не само живеят, но се самоподготвят и репетират, а спецификата на нашия труд е свързана с произвеждане на музикален звук. Това налага звукова изолация на помещения, както и специално пригодени и оборудвани репетиционни зали за работа. НМА провежда на своя територия редица национални и международни конкурси, конференции, семинари и майсторски класове, организира творческа седмица на всички специализирани музикални училища в страната. Общото битовото уреждане на подобни събития биха могли да се обезпечат чрез нашите общежития, но не и в настоящия им вид.

НМА „Проф. П. Владигеров“, с цялостната си образователна и творческа дейност, формира българско културно самосъзнание, което идентифицира място ни в европейския културен фонд, както и в общата културна рамка на света. Затова за висшето музикално образование трябва да се мисли като за културен дипломатически паспорт на България.