„Труд” продължава професионалната дискусия за висшето образование в България. Тя бе открита от професор Борислав Борисов - човек с изключителен организационен опит и доказани практики в развитието на университетското образование у нас. В серия от статии проф. Борисов анализира ключовите, според него, проблеми и перспективи пред висшето образование в България.
След него в дискусията със свои текстове се включиха ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски” , ректорът на Медицински университет - Варна , ректорът на Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски” който е и председател на Съвета на ректорите, , ректор на Технически университет-София, , ректор на Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий”, , ректор на Нов български университет, проф. Анна Недялкова , президент на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“, проф. Георги Колев , ректор на Шуменския университет "Епископ Константин Преславски", доц. д-р Григорий Вазов , ректор на Висшето училище по застраховане и финанси, проф. Митко Георгиев , ректор на Химикотехнологичния и металургичен университет – София (ХТМУ), проф. Иван Марков , ректор на Университета по архитектура строителство и геодезия, , ректор на Университета по библиотекознание и информационни технологии – София, проф. Иван Илиев , ректор на Лесотехническия университет – София, , ректор на Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ) „Кръстьо Сарафов“, , ректор на Тракийски университет-Стара Загора, , ректор на УНСС и заместник-председател на Съвета на ректоритe, проф. д-р Христина Янчева , ректор нa Аграрен Университет-Пловдив, , ректор на Медицински университет – Пловдив, проф. Борислав Юруков , ректор на Югозападния университет „Неофит Рилски“, проф. Борислав Борисов , ректор на Висшето строително училище „Любен Каравелов“, проф. Николай Драчев , ректор на Националната художествена академия, проф. Даниела Тодорова , ректор на Висше транспортно училище "Тодор Каблешков" и проф. Димитър Цанев , ректор на Националната музикална академия "П. Владигеров".
Днес своите виждания за проблемите във висшето образование излагат проф. Пенчо Гешев, ректор на Национална спортна академия „Васил Левски“ и проф. Руслан Пенчев - ректор на Международното висше бизнес училище в България.
За финал следващата сряда проф. Борислав Борисов, който откри дискусията със шест свои статии, ще направи кратко обобщение на изразените мнения и становища.
Ограничен брой “елитни” образователни и изследователски институции са свързани с международните мрежи
Понастоящем системата ни не следва определен сценарий, а има фрагментиран характер и следва логиката, разбиранията и непосредствените интереси на отделните заинтересовани страни – висши училища, изследователски организации и др.
За всяка образователна система възниква естественият въпрос, възможно ли е да се предложат непротиворечиви и последователни описания на алтернативни варианти на развитие на висшето образование, които отразяват различни интерпретации на миналото, настоящето и евентуалното бъдеще и са възможна основа за действие?
Естествено не става въпрос за предсказване на бъдещето, а за предлагане на инструментариум за разработване на стратегии и действия, чрез които да се постигне желаната част от развитието на висшето образование, и то за тази, която не е повлияна от фактори, извън контрола на вземащите решения.
В последните години в световната практика са обособени ясно четири възможни сценария:
1 Отвореност (мрежи)
2 Национална насоченост
3 Нова публична отговорност
4 Бизнес подход в пазарна среда на образователните услуги
Всеки от тях се представя от гледна точка на същност, ключови двигатели подкрепящи развитието на този модел, текущо състояние на развитие и рискове.
Поради ограничения обем на изложението ще засегна само основните прояви в развитието на нашата образователна система, които са на практика извадка от различните сценарии.
Понастоящем системата ни не следва определен сценарий, а има фрагментиран характер и следва логиката, разбиранията и непосредствените интереси на отделните заинтересовани страни – висши училища, изследователски организации и др.
Някои от типичните тенденции са:
• Интернационализация на висшето образование и мрежи между институции, студенти и бизнес
• Силно влияние на новите технологии и нови подходи за учене, повече време за самостоятелни проекти
• Постепенно навлизане на нова култура на „отвореност“ като предизвикателство на традиционните схеми за правата върху интелектуалната собственост
Въпросите, които възникват тук са:
• Кои ще са силите водещи до обособяване, а не до конвергенция (диференциране вместо сходства) в такава система?
• Кои ще са стимулите, които ще са гаранция, че мрежите няма да обслужват само интересите на техните членове и няма да възпроизвеждат националните йерархии на глобално ниво?
Националните аспекти на системата ни са свързани предимно с това че:
• Висшите училища са фокусирани към националните и локални (регионални) мисии. Основно се адресират местни икономически и регионални потребности в обучението и изследванията
• Академичния състав се разглежда като професионалисти, на които е оказано доверие и поверено обучението и изследванията
• Ограничен брой „елитни“ образователни и изследователски институции са свързани с международните мрежи и заемат първите места в националните класации. Следващите ги институции основно фокусират преподаването и изследванията върху местните и регионални потребности.
Ключовите въпроси тук са:
• Дали това ще доведе до още по-големи неравенства (само богатите региони, или области могат да си позволят богати университети)?
• Как такова пренасочване ще се отрази на процеса на интернационализация, особено когато сме изправени пред демографски проблеми?
• До кой момент трябва да се поощрява концентрацията на изследователски капацитет в рамките на ограничен брой образователни институции ?
• Ще успее ли образователната система да отговори на разнообразните индивидуални, социални и икономически потребности (изследвания, базово образование, продължаващо обучение, елитарно обучение и обучение за нуждите на специални сегменти)?
В по общ план и като следствие от натиска на международните образователни институции и съзнателното активно прилагане от тях на бизнес подход при образователните услуги в пазарна среда (четвърти сценарий) възникват въпросите:
• Дали образователната ни система е подготвена за глобална конкуренция в образованието и изследванията?
• Дали ще успеем да запазим определен национален образователен и изследователски капацитет?
• Какво ще се случи с областите от човешкото знание, които не представляват търговски интерес?
• Как ще се поддържат живи националната ни култура и език?
В заключение естествено възникват и някои основни отворени въпроси:
• Кой от сценариите е най-предпочитан за България ? Кой е най-вероятен?
• Какви усилия са необходими за да се постигне най-желания сценарий ?
• Кои са положителните и отрицателните страни на различните сценарии от гледна точка на качество на образованието, достъп до образование, равнопоставеност и иновации ?
• Как е определено разнообразието в образователната ни система ( например публични/частни, изследване/преподаване, области, тип студенти и.т.н) ?
• Какво финансиране (и колко) изискват различните системи и как разходите се разпределят между всички участници в образователния процес?
Труд
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш